Знам,че е боклук,ама Мимето настояваше...
Глава двайсет и пет
Сутринта на първи септември беше мрачна и хладна.Джини се събуди от усещането,че една ръка я разтърсва доста настоятелно.С мъка отвори очи и видя Хърмаяни.
-Какво има?-попита тя сънено.
-По-добре е да ставаш.Лудоокия се е разфучал и все повтаря,че ще изпуснем влака.
Червенокоската скочи.Беше приготвила куфара си още предишната вечер и се постара да се облече с мълниеносна бързина.Вдигна тежкия си куфар и излезе от стаята.Не съжаляваше,че напуска тази къща.Беше й омръзнало да е затворена в едно помещение с толкова много хора и да се опитва да подслушва разговори.
Вървейки замислена,не забеляза двата куфара,които се търкяаляха по стълбите към нея.Но ги усети,когато те се блъснаха с бясна скорост в нея.Тя загуби равновесие,падна и се затъркаля надолу по стълбите,където чакаше вбесената госпожа Уизли.Щом видя какво се е случило с дъщеря й,тя се разкрещя
-МАЛОУМНИЦИ ТАКИВА!!!АМИ АКО Я БЯХТЕ ОСАКАТИЛИ???
Госпожа Блек не изчака втора подкана.
-МРЪСНИ МЪТНОРОДИ И МЕЛЕЗИ!!!КАК СМЕЕТЕ ДА СКВЕРНИТЕ ДОМА НА МОИТЕ ПРЕДЦИ???
Джини все още не можеше да осъзнае къде се намира.Усещаше вкус на кръв в устата си и чувстваше някои части на тялото си доста натъртени.Опита се да се изправи и простена.След като се накрещя госпожа Уизли се зае да премане кръвта и синините от тялото и лицето й,но през цялото време беше в лошо настроение и фучеше.
-Извинявай,Джини!-каза Фред,щом я видя на крака.-Не беше нарочно!
-Няма нищо!-отвърна тя,поглеждайки часовника си.
Помисли си,че ако не побързат,Лудоокия наистина ще има за какво да фучи.
Беше учудващо,но стигнаха на гарата навреме.Джини се огледа,за да зърне някое познато лице,но не видя никой.И нищо чудно,до тръгването на влака оставаха две минути.Не остана време за всички заръки на госпожа Уизли,но тя направи всичко по силите си в тази област.
Щом влакът тръгна,Хари предожи да си намерят купе.Ронв изглеждаше адски гузно,когато тръгна към купето на префектите.
-Хайде!-подкани го Джини,защото видя,че ако не го направи,ще си стои тук прлез цялото пътуване.
Той се съгласи от немайкъде.Някъде по средата на влака видяха Невил.Джини изгаряше от нетърпение да отиде при приятелиете си,но сърце не й даде да остави Хари и Невил при Луна Лъвгуд,която не един и двама смятаха за странна.
-Познайте какво ми подариха за рожденния ден!-обади се Невил,за да поразведри обстановката.
-Какво?-попита Джини,без особен интерес.
Той извади от чантата си някакво странно растение и обяви,преливащ от гордост:
-Кактус тарикатикус.
Хари и Джини го зяпнаха.
-Прави ли нещо?-попита Хари.
Невил извади перо от чантата си и бодна растението в един от многобройните бодили.Никой не разбра как стана,но от всички страни пръсна смрадлив,зелен сок.Червуенокоската бе достатъчно бърза и успя да скрие лицето си,но Хари и Луна нямаха този късмет.В този момент вратата се отвори и един нервен глас каза:
-Здравей,Хари!О...Аз,незнаех,че моментът е неподходящ.
Джини погледна към вратата и видя Чо Чан.Кръвта заприижда по бузите й и тя се зачуди дали това ще си проличи под зеления сок.Чо набързо излезе,а Хари се отпусна на седалката и изстена.
Подтискайки желанието си да настигне Чо и да й приложи проклятие за летящи сополи,червенокоската извади пръчката си и направи магията за почистване.
Рон и Хърмаяни се върнаха половин час по-късно,а малко след тях се появиха Сюзан и Мел.Джини изскочи от купето и се хвърли да прегръща приятелките си.В този момент представлението стана пълно,защото отнякъде изникнаха групичка рейвънклоуци,сред които и Майкъл.Джини бързо съобрази ситуацията и изблъска Майкъл по-нататък в коридора,за да е извън полезрението на Рон и се хвърли на врата му.Радваше се да го види отново.Дочу хихикане зад себе си и тъй като нямаше никакво желяание Рон да види това,влезе в купето и каза:
-Съжалявам,трябва да вървя!
Прекара останалата част от пътуването със съкурсниците си и определено и беше далеч по-забавно,отколкото с другите.
Пон Фев 25, 2008 10:24 pm