Джини Уизли

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Това е фикчето ми за Джини.Ще проследя живота й в Хогуортс(въпреки,че Мимето протестрира ).Моля ви коментирайте!

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава първа
Джини Моли Уизли се роди в една мрачна нощ,докато бурята навън сякаш празнуваше раждането на момичето.Майка й беше безгранично щастлива,че след шест момчета има и едно момиче.Баща й я нарече Джини.Семейството живееше в една многоетажна къща наречена Хралупата.Минаха години и момичето порасна.Като единствено момиче в семейството беше любимката на майка си и гордостта на баща си.Братята й бяха различни до един.Най-големият-Бил беше много мил и чувствителен.Той я обожаваше и винаги я защитаваше,когато направеше беля или нещо подобно.Чарли също беше много добър и умен.Те двамата с Бил не даваха и косъм да падне от главата й.Пърси беше много по-различен.Едно абициозно момче,което учеше прекалено много и винаги искаше да се доказва.Той имаше дразнещият навик да си го изкарва на всички,когато е бесен.Но най-обичаше да си го изкарва на Джини,за което често си патеше от Бил или Чарли.Много обичаше и да командва и искаше винаги да става неговото.Близнаците Фред и Джордж бяха най-дивите в семейството.Вечно преливащи от идеи никога не се спираха.Обичаха да се шегуват и да вършат лудории.Рон беше най-стеснителният от всички.Приличаше малко на Пърси,но за разлика от него не се държеше арогантно и надуто.Артър Уизли често се шегуваше,че с такава компания ще е истинско чудо,ако дъщеря му израсне нормална.Но тя не мжеше да се оплаче.Всички дори и Пърси я обичаха и се стараеха тя да е щастлива.Джини имаше само един проблем-още преди да постъпи в първи курс беше влюбена в най-добрия приятел на Рон-Хари Потър.Беше израснала с това име -с неговото и на Волдемор.В годината преди да стане първокурсничка той им гостуваше през ваканцията.Когато го видя краката й омекнаха и тя имаше чмувството,че ще припадне.Всъщност видя едно нормално момче.Кой знае какво бе очаквала.Любовта й пламна още в същия миг когато го зърна.Всеки път щом го видеше,Джини изпускаше каквото държи или се задавяше,ако случайно ядеше.
Дойде денят в който трябваше да замине за Хогуортс.Отиде на гарата с братята си,родителите си и Хари.Знаеше как да излезе на перон 9 3/4.Изчака всички да минат и тръгна и тя.Затича се и въпреки всичко стисна очи готова за сблъсък.Но такъв не последва.Тя отвори очи и видя яркочервен локомотив,на който пишеше "Експрес Хогуортс".До нея се появиха майка й и баща й.Те се сбогуваха с нея и тя се качи.Махаше им от прозореца,докато ги изгуби от поглед и после се огледа.Трябваше да си намери купе.Помъкна тежкия си куфар по коридора.Преспокойно можеше да отиде при Рон и приятелите му,както и при близнаците,но реши да потърси свои приятели.Стигна до едно купе в което седяха три момичета.Тя бутна вратата и попита:
-Може ли да седна тук.
-Разбира се!Заповядай.-каза едно русо момиче.
Джини си избра едно място и седна.Усети изучаващия поглед на другите три момичета.Тогава едно момиче с кестенява къдрава коса и кафяви очи й протегна ръка и каза:
-Аз съм Катрин .
Червенокоската пое ръката й и каза:
-Аз съм Джини,приятно ми е!
После разбра,че името на русокоската е Мелани,а на чернокоската със зелени очи-Сюзан.
-Знае ли някой в кой дом ще е?-попита след малко Мелани.
-Аз мисля,че в Грифиндор.-каза без колебание Катрин.
-Аз незнам-призна си Сюзан.-Родителите ми са мъгъли.Искам в Грифиндор,но предполагам че и Рейвънклоу няма да е зле.А ти,Джини?
-Целия ми род е учил в Грифиндор.-отвърна тя.-Надявам се и аз да съм там.
********************************************************************************************************
-Уизли,Джини!
Момичето подскочи,когато чу името си.Пристъпи бавно напред.Беше твърде нервна,за да забележи,че двама-трима четвъртокурсника от Хафълпаф я заглеждат.Седнана столчето и професор Макгонъгол нахлупи шапкатана главата й.
-Я!-чу се тъничък глас в ухото й.-Още един Уизли.И най-трудния.Имаш качества и за четирите дома.Много умна,но състрадателна.Дръзка и смела,но с величие.Къде да те сложа.Най-добре...
-ГРИФИНДОР!
Джини подскочи за втори път,но сега от радост.Бе в Грифиндор.При братята си,останалите момичета и...Хари.Опита се да не мисли за него.В следващия момент Фред и Джордж я задушиха от прегръдки и се наложи Пърси да я оттървава.момичетата от влака ликуваха.Джини им беше допаднала много и искаха да се сприятелят с нея.Момчетата от Грифиндор бяха щастливи,че дори не забелязаха какви погледи им мятат хафълпафци и рейвънклоуци.Джини си мислеше,че е грозна,но това не беше така.Стъпката й беше лека и горда.На лицето й почти винаги грееше усмивка,червената й коса се люлееше като коприна.Тя притежаваше уникален чар и момчетата много бързо забелязаха това.Дъмбълдор се изправи да ги поздрави,след което чиниите пред тях се напълниха с всевъзможни вкусни ястия.Момичето зяпна.Никога не беше виждала толкова много храна.И толкова вкусна.Дойде ред на десертите,които също много й харесаха.След това всички нови грифиндорци последваха Префекта,който им показа Общата стая.Тя беше уютно помещение с много портрети и удобни кресла.В камината весело припукваха пламъчета.Тя се качи твърде уморена и видя куфара си до едно легло.Делеше стая с Мелани,Сюзан и Катрин.Побърза да се облече и мигновено заспа.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава втора
На другата сутрин Джини се чувстваше отпочинала и с нови сили.Облече се и слезе с приятелките си за закуска.Отново се изненада от многото храна.Огледа се за Рон и с облекчение го видя.Вчера не беше видяла нито него,нито Хари на масата.Помисли си,че не може да ги открие сред хората,но скоро разбра.Совите нахлуха с голям шум.Семейната сова Ерол носеше два плика-червен и бял.За миг момичето се уплаши,че е получило конско,но птицата пусна белия плик в ръцете й и се стовари безжизнена пред Рон.Червения плик беше за него.Джини не знаеше какво е станало,но след минути щеше да разбере.Всички на масата гледаха най-малкия й бат.Той го отвори и крясъци изпълниха залата,а от тавана се посипа прах.
-ДА ОТКРАДНЕТЕ КОЛАТА!НЯМА ДА СЕ ИЗІЗНЕНАДАМ И ДА ТЕ ИЗКЛЮЧАТ,НО ЧАКАЙ САМО ДА МИ ПАДНЕШ...ЕДВА ЛИ ТИ Е МИНАЛО ПРЕЗ УМ КАКВО ПРЕЖИВЯХМЕ С БАЩА ТИ,КАТО ВИДЯХМЕ,ЧЕ Я НЯМА...
Червенокоската позна виковете на майка си.Ако се съдеше по тях,Моли Уизли беше бясна.Но писмото продължаваше.
-СЛЕД ПИСМОТО ОТ ДЪМБЪЛДОР СНОЩИ ПОМИСЛИХ,ЧЕ БАЩА ТИ ЩЕ УМРЕ ОТ СРАМ...НЕ СМЕ ТЕ ВЪЗПИТАЛИ ДА СЕ ДЪРЖИШ ТАКА...И ДВАМАТА С ХАРИ МОЖЕШЕ ДА СТЕ МЪРТВИ СЕГА...
Момичето запуши ушите си.Не искаше да слуша,но беше невъзможно така че се отказа.Писмото продължаваше с пълна пара.
-АБСОЛЮТНО ВЪЗМУТЕНИ...НА БАЩА ТИ ЩЕ МУ ПРАВЯТ РАЗСЛЕДВАНЕ В СЛУЖБАТА...ВИНАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА Е САМОТВОЯ И АКО САМО ПОСМЕЕШ ДА ПОДАДЕШ ДОРИ НОСА СИ ИЗВЪН ЛИНИЯТА НА ПРИЛИЧИЕТО,ЩЕ ТЕ ПРИБЕРЕМ ПРАВО В КЪЩИ!
Джини погледна към брат си.Той и Хари стояха стъписани.Сега разбираше какво бе станало.Двамата бяха изпуснали влака и бяха решили да вземат колата на баща й.Най-накрая отвори своето писмо и видя поздравления,за това че е влязла в Грифиндор.Беше и жал за брат й,но си беше получил заслуженото.Професор Макгонъгол мина и раздаде програмите им.Джини видя,че първия час е Защита срещу черните изкуства с Гилдрой Локхарт.Ето защо в списъка искаха всички негови книги.Четирите момичета станаха и излязоха във входната зала.Зачудиха се накъде е кабинета по ЗСЧИ.За щастие Пърси мина и на драго сърце ги упъти.Класът им не беше голям.Бяха те четирите и пет момчета,без да броят че имаха час с рейвънклоуци.Локхарт не й се видя особено добър преподавател.Първо им даде тест за неговите книги повечето от които Джини беше забравила.В края на краищата не се представи зле.Забеляза,че учителят има дразнещия навик да описва много подробно подвизите,които беше написал в книгите си.След това имаха отвари със Снейп,който Джини намрази от пръв поглед.Той имаше отвратителният навик да покровителства слидеринци и каквото и да направеше някой грифиндорец все не беше добре.След обяда имаха трансфигурация и момичето много хареса професор Макгонъгол.Преподавателката също хареса Джини,но тя нямаше как да знае това.Общо взето беше доволна от деня,ако изключим заяжданията на Снейп.Колин Крийви от нейния курс сподели,че Снейп мразел всички грифиндорци.
След вечеря четирите момичета се настаниха в креслата до камината.Тогава един четвъртокурсник грубо избута Джини,за да се настани в нейното кресло.Тя го погледна унищожително.Тъкмо щеше да му каже нещо,когато чу глас:
-Какво ти е направило момичето?
Краката й се подскосиха.Беше Хари.
-Искам да седна!-отвърна грубо четвъртокурсника.
-Тя беше седнала преди теб,така че ще станеш!-заяви Хари и извади пръчката си.
Другото момче реши да не спори и стана от креслото,като по пътя си блъсна Джини и тя падна.Хари й протегна ръка.Момичето я пое и стана,като се надяваше Хари да не види,че трепери.
-Благодаря ти!-успя да каже някак си.
-За нищо!-усмихна й се момчето.
Какви изумителни очи имаше-направо да се изгубиш в зелено.
*********************************************************************************
"Не можеш да си представиш какво изпитах,Том!Никой до сега не беше правил това за мен.Знам,че нямам шанс,но не мога да спра да го харесвам."
Беше вечер и Катрин,Мелани и Сюзан спяха.Само Джини беше будна и пишеше в дневника си.Но този дневник беше особен.Той попиваше мастилото и и отговаряше.Знаеше,че е принадлежал на Том Мерсволуко Риддъл.Беше го намерила в сталото си Ръководство по трансфигурация от "Флориш и Блотс".Прие го като подарък.Този дневник й беше единствения приятел.Наистина й трябваше време да се довери на Том,но с времето се отпусна.Беше му разказала всичко за живота си.За братята си,родителите си и най-вече...Хари.Не можеше да си обясни защо Том изпитваше такъв интрес към това момче.
"По-добре изчакай!"-гласеше отговорът на Том.
"Ще опитам!"-написа Джини.-А сега трябва да лягам."
Притисна дневника до себе си.Беше единственият и приятел,макар и под формата на книга.Скри дневника на сигурно място в куфара си.Отпусна се на възглавницата и унесена в мисли за Хари заспа.Санищата й бяха изпълнени с неговият образ и тя чуваше неговият глас да я зове...

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава трета
Училищния живот така замая Джини,че я.тя скоро осъзна ксолко добре се чувства.Мислеше,че ще й е мъчно за дома,но тук се чувстваше у дома си.Докато не се случи нещо странно за нея самата.Връщаше се от вечеря с всички останали,когато в коридора на втория етаж видя ужасна гледка.Котката на Филч-Госпожа Норис-беше вкочанена и закачена на една факла.Отдзад на стената пишеше с кръв:Стаята на тайните е отворена!Пазете се врагове на Наследника!
Червенокоската се разстрои.Вярно,че не обичаше Филч,както и котката му,но обожаваше животни.Това за нея беше жестокост.И най-лошото беше,че до котката стоеше не кой да е,а...Хари.Рон и Хърмаяни бяха няколко крачки зад него.Той ли беше нападнал котката????Не!Джини не можеше да го приеме.Не беше възможно.
-Пазете се врагове на Наследника!Мътнороди,вие сте следващите!-чу се провлачен глас.
Джини се обърна и видя Драко Малфой-второкурсник от Слидерин,който мразеше от дън душа.Виковете му привлякоха Филч,който обезумя като видя котката си.Хвана Хари за яката в опит да го удуши,но не успя.Дъмбълдор дойде и ги изпрати всички по стаите.Извика само Хари,Рон и Хърмаяни.Грифиндорци се прибраха в общата стая.Но на никой не му се спеше,макар да бе късно.Всичи обсъждаха случилото се.Но останалити първокурснички видяха,че на Джини й има нещо.Отведоха я в спалнята,въпреки възраженията й и се опитаха да успокоят.На това не беше лесна работа.
-Не!-говореше момичето и крачеше нервно.-Отказвам да повярвам.Не може той да...
-Джини,моля те успокой се!-каза Катрин.Тя вече се беше изплашила за нея.
-Не мога,разбираш ли?Просто не мога!
Мелани,която отдавна се съмняваше в нещо я попита:
-Джини,ще кажеш ли какво имаш с Хари?
Червенокоската се стресна.
-Нищо!-отвърна тя.-Той е най-добрия приятел на Рон.Нормално е.
-Не ми излизай с тия!-отсече Сюзан.-От километри си личи,че го харесваш.
-Аз не...Толкова ли си личи?
-Той едва ли е забелязал!-успокои я Катрин.-Но хайде да си лягаме!
Всички си легнаха и заспаха.Но Джини не можеше.Въртеше се в леглото и постоянно странни мисли нахлуваха в главата й.Опита се да си спомни къде е била.Нямаше спомен.Първо беше в час по билкология и после...вечеря.А часовете преди нея?ямяаше ги!Изведнъж се сети,че беше омацана с кръв.Бързо разрови куфара си откри бяла блуза с червени петна.С нея беше днес преди вечеря.По белия плат имаше петна кръв.Момичето се паникьоса.Какво й ставаше?
****************************************************************************
-Според мен,този блъджър е враждебно настроен към Хари Потър.-прокънтя гласът на Лий Джордън над стадиона.
Играеше се куидичен мач-Грифиндор срещу Слидерин.Валеше проливен дъжд.А единият от блъджърите сякаш правеше всичко възможно да свали Хари от метлата му.Вече половин час Фред и Джордж едва успяваха да го спасят.Дъждът се усили и момичетата наведоха глави.Тогава се чу пронизителната свирка на Мадам Хууч и гласът й.
-Победа за Грифиндор.
На грифиндорските трибуни избухна мощен вик на радост.Но Джини забеляза нещо.Хари лежеше на земята.Видя,че Рон и Хърмаяни се отправят натам.Не можа да устои на изкушението и хукна следвана от приятелките си.Когато стигна там,едва успя да си пробие път.Целия отбор се беше скупчил около него,както и любопитна тълпа.Успя да разбере само,че Локхарт се опитва да поправи счупената му ръка.Но резултатът беше плачевен.Вместо да поправи костите му,той ги беше накарал да изчезнат.Отведоха го в болничното крило.Червенокоската искаше да отиде,но приятелките й я спряха.Тя се противеше с всички сили,но те я завлякоха в кулата на Грифиндор.Там Джини се ядоса:
-Какво си мислите,че правите?Искам да го видя!
-Джини,мисли разумно!-обади се тихо Сюзан.-Какво ще му кажеш като отидеш?
-Че искам да знам как е!
-Виж,ще ти кажа нещо-започна Катрин.-Разбирам,че го харесваш,но се опитай да се овладееш.Знам,че не е лесно.Но стана ясно,че той не се интересува от теб.Приема те като приятелка или сестра.Просто го остави и той сам ще дойде при теб.
-Вижте какво-разкрещя се момичето.-Ще правя каквото си искам.Да,разбрах!Но не мога!Разбирате ли?Не мога!
Тя се втурна към спалните.Там се хвърли на леглото си.Защо на нея?Защо?Спусна балдахина.Не искаше да говори с никой.След малко чу,че момичетата влизат,но нищо не каза.Въртеше се и не можеше да заспи.А когато най-накрая успя цяла нощ сънува глупави сънища,в които тя гонеше Хари с блъджър.
А на другия ден я очакваше нова изненада.Когато влязоха в Голявмата зала всички обсъждаха едно и също.Колин Крийви беше нападнат!

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава четвърта
Още едно нападение!Джини не можеше да повярва.Всички наоколо шепнеха.Чуваха се мнения като"Отново е бил Потър!"или"Потър явно има зъб на мъгълите!".Но Хари не можеше да е виновен.Момичето отлично знаеше,че тази нощ той е прекарал в болничното крило.
-Джини,добре ли си?-чу тя гласа на Сюзан.
-Какво?-стресна се червенокоската и видя изучаващия поглед на чернокосото момиче.
-Попитах те добре ли си?
-Аз да!Нищо ми няма!-излъга Джини.
Искаше още в този миг да се втурне към болничното крило,за да види Колин."Колин ли искаш да видиш или Хари?"-обади се тих гласец в главата й.Тя тръсна глава.Усети,че някой я бута.Трите й приятелки я бутаха към масата на Грифиндор,за да бъдат смачкани от групичка слидеринци.
-Не мога да повярвам!-обяви Мелани,когато седнаха.-Колин е нападнат.
-И всички твърдят,че го е направил Хари Потър-добави Сюзан.-Но в края на краищата защо ще напада грифиндорец?
Другите две вдигнаха рамене.Джини не ги слушаше.Мислите й бяха заети.Опитваше се да си спомни какво беше правила преди мача.Но не можа.Сякаш имаше бели петна в паметта си.Скочи на крака.Трябваше да види Хари на всяка цена.Защо?И тя не знаеше.Искаше да се увери,че не е той.Не може да е той.Запъти се към болничното крило,но по пътя се блъсна в някой и падна на земята.Вдигна очи.Беше Драко Малфой.Бързо се изправи.
-Внимавай къде вървиш,Уизли!-сопна и се грубо той.
-Не ми дръж такъв тон,Малфой.-ядоса се на свой ред Джини.
-Виж какво,Уизли-започна заплашително той.-За какво се мислиш,че ми говориш така?
-А ти за какъв се мислиш?-попита дръзко момичето.
-Просиш си боя,хлапе!
-Само посмей да ме докоснеш и...
Той я хвана за косата.Червенокоската едва се сдържа да не изохка.
-Пусни я!
Отново беше Хари.Защо все се случваше,че той я заварваше беззащитна пред друг?
Малфой я пусна и се обърна към Хари.
-Какво искаш,Потър?
-Да не тероризираш другите!-ядоса се другото момче.
-Ще правя каквото си искам!
-Няма да тероризираш нея!Ясно ли ти е?За мен тя е като сестра и ще я защитавам.
-Сега се оттърваваш,защото бързам,Уизли,но не сме приключили.-каза заплашително Драко.-Нито с теб Потър.
Той се отдалечи наперено.
-Благодаря!-каза за втори път тази седмица Джини.
-Няма нищо.-отвърна той.
Джини реши за себе си,че колкото и да го харесва трябва да показва достойнство.Погледна уж небрежно ръката му и попита:
-Значи вече имаш кости?
Хари се засмя.
-Да.Макар,че не искам отново да ми растат.
-Разбра ли,че са нападнали Колин?-попита уж невинно Джини.
Искаше да разбере.
-Да-отвърна тихо Хари.-Видях,когато го донесоха в болничното крило снощи.
Момичето успя само да кимне.
-Извини ме,но бързам-каза изведнъж и се запъти към кабинета по трансфигурация.
Вече знаеше.Не беше Хари.Как изобщо й беше хрумнало?Та той е бил в болничното крило,когато Колин е бил нападнат.
***********************************************************************************************
Но след седмица се случи нещо друго и вече почти никой не се съмняваше,че Хари Потър стоеше зад нападенията.Филч беше намерил Хари в един коридор.В същия този коридор бяха вкаменения Джъстин Финч Флечли и Почтибезглавия Ник.Това учуди всички.Що за работа беше да се опиташ да убиеш мъртъв човек.Из цялото училище се носеха всякакви слухове.Разбира се,някои грифиндорци все още стояха зад Хари.Всички от Уизли,Хърмаяни,както и другите три първокурснички.Но въпреки всичко слидеринци не пропускаха да съскат,докато се раязминаваха с някой грифиндорец по коридора.Те се гордееха,защото техния дом не беше застрашен-там имаше само потомци на чистокръвни.Останалите три дома бяха застрашени.
В нощта след нападението Джини отново не можа да заспи.Всички други в кулата очевидно спяха.Тя се зазхождаше насам-натам като призрак.Реши да слезе в Общата стая.Там се отпусна в едно кресло до вече тлеещата камина.Остана така загледана в огъня.Точно тогава се появи Хари.Той също не можеше да заспи.По средата на стълбището забеляза малка фигурка сгушена в креслото до камината.След миг я разпозна по дългата огнена коса.Беше Джини.Момчето изпитваше напълно братски чувства към момичето.Тя беше сестра на най-добрия му приятел и той искаше да я защити от всичко и всички.Тръгна към нея.Тя го забеляза и скочи.Хари я огледа.Бялата нощница се спускаше по тялото й,очертавайки прекрасните й форми.Дългата и коса се спускаше свободно около рамената й.Нощницата й беше къса и от долу се виждаха краката й до колената.Тогава това не направи особено впечатление на Хари,но по-късно я сънуваше често така изправила се пред него.
-И ти ли не можеш да заспиш?-попита го Джини.
Тя с всички сили се стараеше да се държи нормално,въпреки че цялата трепереше.Но изигра ролята си отлично.
-Да.И ти ли?
Момичето кимна и отново седна в креслото.Хари се настани до нея.
-Ъъъ...добре ли си?-попита го плахо.
-Да-отвърна той колебливо.-Но щях да съм по-добре,ако цялото училище не мислеше,че мразя мъгъли.
-Остави ги да мислят-каза червенокоската.-Накрая всички ще разберат,че не си ти!
-Ти ми вярваш?-изуми се момчето.
-Напълно-отвърна червенокоската.-Знам,че не си способен да извършиш подобно нещо.
Изведнъж я облъхна студенина.Разтрепери се.Хари я погледна учудено.
-Добре ли си?-попита я той.
-Да.Просто ми е студено.Аз ще си лягам.
Тя се изправи и се тръгна към спалните.Но на стълбището се обърна и видя,че той беше сложил глава на коленете си и беше заровил пръсти в косата си.Стана й мъчно.Приближи се и внимателно сложи ръка на рамото му.Хари учуден вдигна поглед.
-Не се тревожи-прошепна.-Всичко ще се оправи.
Той стана толкова бързо,че тя отдръпна ръката си уплашена.Но той я придърпа в прегръдките си и каза:
-Благодаря ти!
Тя остана така.Не искаше да го пуска.Беше като сън.От своя страна Хари също не искаше да я пуска,макар че и той не знаеше защо.Това малко същество,което държеше единствено беше успяло да го успокои и да му вдъхне вяра.Ръцете му сякаш допираха кожата й.От нея и ръцете му ги разделяше само тънкия плат.В този момент от горе се чу учуден глас:
-Какво правиш,Хари?
Момчето се стресна и пусна червенокоската,която беше почервеняла.За щастие беше тъмно и не се забелязваше.
-Какво правите вие двамата там?-попита подозрително Рон.
-Абсолютно нищо-увери го Джини.-Лека нощ!
Тя се обърна и си тръгна.Хари отново я огледа,макар че самият той не знаеше защо.Това момиче беше различно.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава пета
"Всички мислят,че Хари напада учениците.Но не може да е той,Том!Сигурна съм.Но забелязвам,че преди всяко нападение,аз не помня къде съм била.В нощта на Вси Светии една котка беше нападнала,а аз бях изцапана с боя.Ами ако аз ги нападам?!?!?"
Звучеше й толкова абсурдно,че момичето затвори дневника без да дочака отговор.Не можеше да е тя!Та тя дори не знаеше какво напада учениците.Беше сигурна,че не е Хари.Но кой беше тогава?Този въпрос си задаваха всички в училището.Или почти всички...
*******************************************************************************
В Голямата зала беше изключително шумно.И нищо чудно.Предстоеше куидична среща-Грифиндор срещу Хафълпаф.Куидичните играчи бяха оградени от хора.От масата на Рейвънклоу идваха хора да пожелаят успех на грифиндорци,а други очевидно бяха за хафълпафци.В единайсет часа всички се отправиха към стадиона.Но тъкмо,когато двата отбора излизаха на терена се появи професор Макгонъгол.Тя съобщи,че срещата се отменя и накара всички да се приберат в общите стаи.Но Джини видя как повика Хари и Рон.Явно се беше случило нещо.Сърцето й замря.Да не би отново да имаше нападение?Грифиндорци бяха изключително шумни.Едни се ядосваха,че мачът е отменен,а други изглеждаха притеснени.По-късно се разбра,че този път е имало двойно нападение.И нападнатите бяха рейвънклоука и грифиндорка,но не се знаеха имената.Грифиндорка ли?Червенокоската се огледа да види кой липсва.И тогава осъзна.Хърмаяни...
-Джини,добре ли си?-попита я притеснено Мелани.
-Да,Мел!-отвърна тя.-Аз съм добре,но Хърмаяни не е.
-Хърмаяни Грейнджър ли?-намеси се Катрин.-Какво й е?
-Само тя липсва.-отвърна уплашено момичето.
Трите момичета се огледаха.Сюзан затули уста с ръка.
-Защо пак грифиндорец?-изстена тя.
-Има и рейвънклоука,не забравяй!-припомни Кати.
В този момент портрета се отвори.От дупката се появиха Хари и Рон видимо съкрушени.След тях вървеше професор Макгонъгол.Джини никога не я беше виждала толкова мрачна.Тя съобщи,че отново е имало тападение и че ако това не спре,Хогуортс ще бъде затворен.Момичето не издържаше.Колкото и да се напрягаше,не можеше да си спомни какво е правила преди мача.Това вече беше прекалено!Дали не полудяваше?А нападнатата рейвънклоука беше шестокурсничката Пенелопи Клиъруотър.Джини сега разбра защо Пърси е бил толкова разстроен.Веднъж беше видяла него и приятелката му да се целуват в една класна стая.Тогава Пърси я хвана и и забрани да го издава на когото и да било.
*******************************************************************************
-Хайде,Джини Уизли!-командваше я груб глас.-Отиди и напиши на стената това,което ти казах.И по-бързо!
Джини не можеше да се съпротивлява.Той контролираше съзнанието й.Тя тръгна послушно към втория етаж,където бе нападната госпожа Норис.Но защо държеше дневника?Вдигна го и се опита да го хвърли.
-Да не си посмяла!-чу тя отново в главата си гласът.-Освен ако не искаш любимия ти да пострада.
Хари!Не и той.За него беше готова на всичко.Съпротивляваше се,но силата която я контролираеше беше по-силна.Стигна до коридора и застана пред стената.Тогава отнякъде в ръката и се появи остър нож.Контролирана от някой друг Джини хвана кристалната дръжка и проряза вените си.От тях бликна алена кръв,която обагри сребърното острие и потече по бялата й кожа.Момичето се задъха от болка,но нямаше време да мисли за това.Чакаше нареждания от грубия глас.
-Точно така,момиче!Дотук добре.Сега напиши...
Джини беше в нещо като транс-хем усещаше,че това не е правило и се съпротивляваше,хем я беше страх за Хари и изпълняваше нарежданията на този глас.Взе с показалец от собствената си кръв и написа върху грубия камък"Нейният скелет ще лежи завинаги в стаята."под предишния надпис.Не знаеше какво значи това.
-Сега отиди в повредената тоалетна на втория етаж.
Момичето се запъти натам.Ако някой я беше видял отстрани щеше да представлява странна гледка.Вървеше замаяно,а очите й...Те вече не бяха кафяви,а червени.Отвори вратата и без да обръща внимание на стенанията на Миртъл отиде до умивалника.Усещаше,че тялото и е контролирано от друг човек.Под напътствията на гласа откри една малка изрисувана змия върху мивката.След това изрече някакви думи на език,който не знаеше и цялата мивка се размести.Откри се широк тунел.Момичето не искаше да сочи в него,но само мисълта за Хари я накара да скочи.Тя се разтъркаля по някакъв тунел и след сякаш безкрайно падане се озова в пещера направена от груб камък.Гласът продължаваше да я напътства.Ако Джини беше в нормално състояние,щеше да разбере че гласът е от дневника,който продължаваше да държи.Стигна до капак с живи змии.Отвори и него със същите странни думи.И се озова в...Стаята на Тайните.Колко беше слушала за това място!В училището се носеха какви ли не слухове.Огледа се,макар и в транс.Стаята беше дълга и слабоосветена.Тавана не се виждаше,но високи колони опасани с релефни змии го поддържаха.В дъното имаше статуя висока колкото стаята.Тя се запъти натам.Статуята беше на магьосник с дълга бяла брада,стигаща почти до пода.Тогава дневникасам се изтръгна от ръцете й и падна на пода.Разлисти се и от него заизлиза светлина.Един лъч изскочи и се заби в мраморния под.Той се очерта в човешки форми.Когато светлината утихна,изуменото момиче видя,че там стои високо,чернокосо момче,на не повече от 16 години.Уплаши се.Това ли беше Том Риддъл?
-Здравей,Джини!-каза той със студен глас.-Знех,че ще дойдеш!Не можа да издържиш,когато те заплаших с Потър ли?
-Кой си ти?
-Аз съм Лорд Волдемор!-отвърна той и се засмя зловещо.
-Не!-изпищя Джини.-Не може да си ти!Ти си мъртъв!
Тя започваше да се осъзнава.Как беше попаднала тук?И какви ги дрънкаше това момче?Невъзможно беше да е Волдемор!Обхвана я паника.
-Не разбираш ли,Джини?-попита почти мило той.-Аз живях в дневника,а ти ми помогна.Аз съм том Риддъл.Докато споделяше спомените си с мен,аз растях и ставах все по-силен.И тази вечер те доведох при мен.Любимия ти несъмнено ще дойде да те спаси.
-Какво си направил на Хари?-попита уплашено Джини.
-Все още нищо!-отвърна със студена усмивка Риддъл.-Но не вярвам вие двамата да се измъкнете живи от тук.Ще се превърнете в скелети.Но утешителното е да знаеш,че поне ще бъдете заедно.
Джини побесня.Как смееше да й говори така?
-Ти ли нападна всички?-попита тя разтреперана.
-В известен смисъл.Но ти беше главната виновница.Ти насъскваше моя базилиск срещу мътнородите котката на Филч.Аз само ти казвах.Но стига толкова приказки.Дано скоро да си виждала Хари Потър,защото повече няма да го видиш!Освен може би на оня свят,но не знам.Не съм бил там.
Той замахна към нея и тя залитна.Падна по колене.Риддъл изпрати нова светкавица към нея и тя падна назад.Усети как главата й се удари в каменния под и всичко потъна в непрогледна тъмнина.
******************************************************************************
Изведнъж Джини отвори очи.Отново се намираше в Стаята на Тайните.Изстена.Всичко я болеше.Изправи се.И видя огромна мъртва змия.А към нея тичаше...Хари.Дрехите му бяха омазани с кръв.
-Хари...-изстена тя.-О...Хари...Аз бях...Но не исках...Риддъл ме накара....Къде е той?
Тогава тя забеляза,че ръката му кърви.
-Добре ли си?
-Да-отвърна той,макар че никак не изглеждаше добре.-Джини,трябва да продължиш сама.Излез и мини по коридора...
Изведнъж се чу крясък на птица.Джини вдигна очи и видя яркочервен феникс.Позна какво е,защото беше виждала феникс и преди.
Той кацна при Хари и положи глава на раната на ръката му.От прекрасните очи на птицата закапаха сълзи.Раната постепенно зарасна.Хари прошепна нещо на феникса и каза:
-Всичко свърши,Джини!Вече е само спомен.
Тя направи опит да се изправи,но залитна.Хари и помогна макар и малко непохватно.Изведнъж я връхлетя спомена за това,което беше направило.Разплака се.
-Какво има?-попита я Хари.
-Ще ме изключат от училище.Аз направих всичко това.А мечтая да уча в Хогуортс откакто Бил постъпи тук.-Тя вече се давеше.
Сърцето на Хари щеше да се скъса.Прииска му се да утеши Джини.Затова я обърна към себе си и каза:
-Никой нищо няма да ти направи!Обещавам!
След това отново я придърпа в прегръдките си,сякаш никога нямаше да я пусне...

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава шеста
Момчето почти я изнесе от Стаята и я заведе при Рон и Локхарт,които бяха затрупани от камъни.Хари забеляза,че Рон е успял да направи проход.Помогна на Джини да се изкатери при брат си,който направо не повярва на очите си като я видя.А Джини подскочи при вида на Локхарт.Но не можа да каже нищо,защото Рон я задуши от прегръдки.Стигнаха до широката тръба,която Джини смътно си спомняше.Зачудиха се как да излязат,но фениксът пожела да ги изнесе.Рон се учуди,но сестра у вече беше видяла на какво е способен.Когато пристигнаха в тоалетната,Миртъл се рееше из въздуха.Тя се вторачи учудено в Хари.
-Ти си жив!
-Не бъди толкова разочарована-отговори мрачно Хари.
-Ами...Аз просто си мислех...Ако беше мъртъв,щях да те оканя да си поделим моята тоалетна.-тя посребря от смущение.
Хари направи гримаса,а Рон избухна в смях.Когато излязоха в пусстия коридор,той каза:
-Хари,смятам че Миртъл се е влюбила в теб!-после се обърна към сестра си,без да обръща внимание на физиономията на приятеля си.-Имаш си съперница,Джини!
Момичето трепна.Знаеше,че никога няма да има Хари,затова се мъчеше да го забрави.И се надяваше да успее.Но като се сети какво и предстои,от очите и закапаха сълзи.Почти не забелязваше накъде вървят.Опомни се чак когато влязоха в кабинета на Макгонъгол и се чу пронизителен писък:
-Джини!
В следващия момент господн и госпожа Уизли се втурнаха да прегръщат единствената си дъщеря.След малко майка й я пусна,за да прегърне Хари и Рон.Червенокоската сложи глава на рамото на майка си и заслуша гласа на Хари,който разказваше всичко.Сега мислеше само,че ще я изключат от училище.Но за нейна огромна изненада не стана така.Дъмбълдор обясни на обърканите й родители,че Лорд Волдемор е всъщност Том Риддъл и е въздействал.Баща й беше повече от потресен и започна да й обяснява колко глупаво е постъпила,когато директорът обяви,че Джини няма да бъде наказана.След това ги посъветва да я заведат в болничното крило.Господин и госпожа я отведоха при Мадам омфри,която още щом я видя се втура към нея и я накара да легне в едно от леглата.За няколко секунди прегледа дали няма поражения по нея и й нареди да си почива.След това се зае да буди вкаменените със сок от мандрагори.Джини потръпна,когато видя всички вкаменени на едно място.През едно легло от нея беше Хърмаяни с широко отворени от ужас очи.До къдрокоската вероятно беше приятелката на Пърси.Точно срещу Джини бяха Колин Крийви и Джъстин Финч Флечли.Но най-странна гледка представляваше Почтибезглавия Ник.Той се рееше на няколко сантиметра от леглото и беше черен и опушен.Сокът от мандрагори трябваше да подейства няколко минути,след което всички отвориха очи един по един.Изглеждаха объркани.Мадам Помфри им обясни всичко накратко и ги накара да слязат на пиршеството.След безкрайни молби от страна на Джини тя се съгласи да пусне и нея.
Това беше най-хубавото празненство на което момичето бе присъствало.Още щом я видяха приятелките й се хвърлиха върху нея с викове"Ти си жива!".Пърси едва не я задуши от прегръдки,а близнаците щяха да счупят костите и от здравите прегръдки.Момичето отново бе щастливо.Никой не беше разбрал,че тя всъщност е настроила базилиска.Никой освен останалите Уизли,Хари и Хърмаяни.Дъмбълдор присъди по двеста точки на Хари и Рон с което осигури Купата на домовете за Грифиндор.Но върхът на всичко дойде,когато професор Макгонъгол обяви,че изпитите се отменят.Единствено Хърмаяни остана разочарована от тази новина.
***********************************************************************************
Остатъкът от втория срок премина бързо.Много скоро дойде време учениците да се връщат по домовете си.Джини бе щастлива че отново ще си е у дома.След всичко случило се тази година,тя изпитваше противоречиви чувства към училището.Във влака седнаха в едно купе с Хари,Рон,Хърмаяни,Фред и Джорд,които тренираха магиите си.Когато мина през бариерата и излезе в света на мъгълите я посрещнаха мака й и баща й.Тя щеше да си отиде с тях щастлива,ако не беше видяла изражението на Хари,когато тръгна с леля си и вуйчо си.Стана й мъчно,че те ще се радват,а той ще се страда.Тогава Хърмаяни и прошепна:
-Той ще дойде при вас през ваканцията.
Червенокоската се усмихна и погледна с благодарност приятелката си.Беше сигурна,че нито тя,нито другите три момичета ще издадат тайната й.След много прегръдки от страна на момичетата,Джини най-накрая тръгна към дома си.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава седем
Червенокосо момиче седеше в празно купе на Експрес Хогуортс.Пътуваше към втората си година в училището за магии.Чудеше се защо приятелките й се бавят.Потръпна като се сети за първата си учебна година.Още се чувстваше виновна,че тя е причинила ужаса на всички.Тогава Том Риддъл я обсеби и отвлече в Стаята на Тайните.И Хари я беше спасил.Хари...Тръпки я полазиха по гърба."Не мисли за него!"-стого си заповяда тя.Опита се да мисли за ваканцията и тяхното посещението на Бил в Египет.После бяха срещнали Хари и Хърмаяни в Продънения котел и всички заедно отпътуваха към поредното приключение.Тогава вратата се отвори и Джини скочи.Там стояха Мел,Катрин и Сюзан.Джини се втурна радостна към тях и след много прегръдки четирите седнаха на седалките.Разбъбриха се за ваканцията и Мел,която беше луда глава започна да им разказва една смешна случка и всички се превиваха от смях.Но когато Джини се връщаше от тоалетната влакът спря рязко.Момичето залитна и едва успя да се хване.Лампите изгаснаха.Червенокоската се уплаши.Хрумна и,че влакът ще бъде претърсен заради избягалия масов убиец-Сириус Блек.Но който и да претърсваше,Джини нямаше никакво желание да стои сама в тъмното по средата на коридора.Бързо се сети,че тяхното купе е на другия край на вагона.Тогава реши да отиде при Рон.Неговото купе беше близо до тоалетната.Някак стигна до там отвори го и се сблъска с някой.
-Кой си ти?-попита този някой.
-А ти кой си?-попита на свой ред червенокоската.
-Джини?-и момичето я позна.
-Хърмаяни?
-Какво правиш?-попита я отново другото момиче.
-Търсех Рон...-това не беше лъжа.
-Влез и седни...-обади се брат й.
Тя се насочи към първото място до вратата,но за малко не седна върху Хари.Без да го поглежда-всъщност нямаше да го види,даже и да искаше-отиде и седна до брат си.Хърмаяни бързо се върна и седна до Хари.Всички се чудеха какво става,но тих глас ги прекъсна.
-Тишина!
Джини погледна изумено мъжът,без да знае кой е той.Предположи,че е учител.Чуха щракване и се появи светлина.Мъжът сякаш държеше пламъчета в ръката си.Той се запъти към вратата,но тя се отвори преди той да стигне до нея.На прага стоеше качулата фигура.Изведнъж в купето стана студено.Сякаш някой изсмука цялото щастие на света.Джини си спомни ужасни неща.Беше на две години и пищеше от ужас,заради един талъсъм на тавана.Спомни си поредица ужасни спомени.И най-страшното-случката в Стаята на Тайните.От очите й закапаха сълзи.Но с Хари ставаше нещо странно.Той бе започнал да се тресе целият.ИЗведнъж без каквато и да е видима причина,той се изхлузи от седалката и падна.Очевидно беше в безсъзнание.Тогава мъжът промърмори нещо,блесна ослепителна светлина и съществото изчезна.Лампите отново светнаха и влакът тръгна.Тогава всички насочиха усилията си,за да събудят Хари.След като Рон го плесна няколко пъти през лицето,той отвори очи.Момичето изпита вътрешно облекчение.Хари започна да задава странни въпроси-явно беше в шок.Лупин раздаде някакъв шоколад на всички и обясни,че това е диментор.Рон,Джини и Невил потръпнаха.Знаеха какво е диментор-страж в Азкабан,от където беше избягал и Сириус Блек.
***********************************************************************************************
Тържеството по случай началото на учебната година беше пищно,както винаги.Приятелките на Джини я заразпитваха къде е била.Тя се върна при тях с бледо лице.Обясни им всичко както си беше.Тя се надяваше никога повече да не срещне дименторите,но директорът съобщи че ще охраняват Хогуортс.Джини изтръпна.И в Хогуортс ли щяха да ги пуснат?Но тогава Дъмбълдор представи новия учител по Защита срещу черните изкуства-беше мъжът от влака-професор Лупин.Но новината за учител по Грижа за магически създания беше сензацията-мястото беше заето от Хагрид.Грифиндорската маса избухна в аплодисменти-всички обичаха пазача на дивеча.Рейвънклоуци и хафълпафци ръкопляскаха любезно,а слидеринци бяха просто бесни.
***********************************************************************************************
Учебната година започна и училищния живот завъртя второкурсниците.Наближи и първата куидична среща за сезона-Грифиндор срещу Слидерин.Но в деня преди мача се разбра,че грифиндорци ще излязат срещу хафълпафци.На всички им стана ясно,че това е работа на слидеринци,но нищо не можеха да направят.Куидичните играчи от Грифиндор бяха бесни,че са се оттървали на косъм оправдавайки се с ранената от един хипогриф ръка на Малфой.Цялото училище знаеше тази история.Заради това едва не уволниха Хагрид.В уречения за мача ден навън бушуваше силна буря и дъжд барабанеше по прозорците.На закуска двата отбора бяха нервни,а довобните слидеринци съскаха отровно на играчите.В единайсет часа всички се изнесоха към стадиона.Джини и приятелките й се настаниха на една трибуна скрити под чадъри и увити в наметалата си.Свирката на мамам Хууч едва се чу през воя на вятъра.Седем червени и седем жълти играчи се издигнаха във въздуха.Гласът на коментатора едва се чуваше,а играчите се виждаха,като размазани петна.Въпреки всичко се чуваха подсвирквания и насърчителни възгласи.Но изведнъж обстановката се промени.Джини се почувства по ксъщия начин,както във влака.Цялото щастие изчезна.И тогава ги видя.Стотици диментори стояха долу на игрището.Изведнъж една самотна фигурка започна да пропада надолу.Ужас обзе Джини,когато разбра,че това е Хари.Спомни си как беше припаднал във влака.Тогава Дъмбълдор изтича на игрището и замахна с пръчката си към Хари.Падането му сякаш се задави.Червенкоската усети,че някой я хваща за раменете.И съвсем навреме.Тя също беше на ръба на припадъка.Директорът отпрати дименторите,по същия начин като Лупин.Тогава Хари падна на земята.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава осем
Всички наоколо крещяха и пищяха.Слидеринци викаха,но никой грифиндорец не се и съмняваше,че викат от радост.Хафълпафци и рейвънклоуци изглеждаха разтревожени,а грифиндорци не бяха на себе си.Почти всички се втурнаха към лежащия на земята Хари.Но преди да стигнат Дъмбълдор измагьоса носилка и я насочи към замъка.Всички започнаха да се разотиват към замъка.Тогава на Джини и прилоша.Усети,че пада в ръцете на някой и всичко потъна в тъмнина.
-Джини!Джини!
Някой я викаше.С мъка отвори очи.Лежеше в леглото си.Над нея се беше надвесила Сюзан.Бавно се надигна.
-Слава Богу!-извика Мелани и скочи от стола на който седеше.-Добре ли си?
-Какво стана?-попита червенокоската без да обръща внимание на въпроса на Мел.
-След като Хари падна ти някак си...и аз незнам.-обясни Катрин.-Сякаш колабира.Хърмаяни и Рон настояваха да те занесем в болничното крило,но Мадам Помфри каза,че можеш да лежиш и тук.
Стомаха на Джини се сви.В болничното крило беше Хари.
-А какво стана?Хари добре ли е?
-Да.-отвърна колебливо Сюзан.-Събудил се е преди половин час.
-А мачът?-момичето се интересуваше много от куидич.
-Ами...Дигъри хвана снича-отговори бързо Катрин.
Джини се отпусна на леглото.Нямаше какво повече да направи.Искаше да види Хари,но съзнаваше,че няма да може.Той я приемаше като сестра и какво би кацзал,ако му се изтърси така.Но през ноща не издържа.Въртеше се в леглото си обладана от всякакви мисли.Накрая взе решение.Стана,облече си халата и тръгна към болничното крило.Пристъпи тихо в стаята и се насочи към единствено легло със спуснати завеси.Отметна ги.Там лежеше Хари.Бузата му беше раздрана.Въпреки всичко на Джини и омекнаха коленете.Тя плахо протегна ръка и го погали по бузата.Проследи с пръст драскотината на бузата му и сложи пръст на устните му.Той се размърда и тя подскочи уплашена.В никакъв случай не трябваше да я вижда!Какво ли щеше да си помисли?Той отвори очи.Тя не можа да разбере дали я видя или я помисли за сън.Той просто хвана ръката й в своята и продължи да спи.Джини остана за малко така,положила ръка на гърдите му.Чуваше ударите на сърцето му-спокойни,за разлика от нейните.Колкото и да искаше не можеше да остане тук,защото щеше да си има неприятности,ако Мадам Помфри се събудеше.Внимателно измъкна ръката си от неговата и се излезе в коридора.Тръгна възможно най-тихо към грифиндорската кула.Но се спря в един осветен от луната коридор,защото чу гласове.Идваха от съседния коридор.Червенокоската се приближи внимателно до ъгъла.В другия коридор,който беше тъмен видя два силуета.Явно бяха момче и момиче,защото се целуваха.Момичето присви очи,за да ги различи.Този с гръб към нея имаше руса,зализана коса.Не можеше да го сбърка-Драко Малфой.А момичето без съмнение беше приятелката му Панси Паркинсън.В нея проблесна ярост.Толкова ли не можеха да отидат в някой килер?"Всъщност...защо да ми пука?"-помисли си тя и се обърна,за да мине по друг път.Но закачи с края на халата си една рицарска броня и тя издрънча.Момичето се стресна и понечи да избяга,но някой я хвана за колана на халата.Обърна се и видя лицето на Малфой на сантиметри от своето.
-Какво правиш тук,Уизли?-попита грубо той.
Джини се ядоса.Как смееше да й говори така?!Тя имаше същите права като него.Всъщност никой ученик нямаше право да се разхожда из училището през ноща,но едва ли някой го спазваше.Отскубна се от хватката на русия слидеринец
-Не ти влиза в работата,Малфой!-изръмжа тя.
Вече не беше беззащитно момиченце.Можеше да се защитава и нямаше да позволи на никой да я унижава.Зад него Панси се изкиска и Джини и метна омразен поглед.
-Не си ли прекалено малка да се разхождаш по коридорите нощем,Уизли?-попита пискливо слидеринката.
-Поне не се измъквам да се натискам с някой по коридора,когато мога да отида в някое помещение!-върна й го Джини.Панси почервеня.
-Това не ти влиза в работа!-изписка тя.
-Теб също не те засяга какво правя!-Джини беше бясна.
В този момент се чу гласа на Филч,който говореше на Госпожа Норис:
-Ела миличка!Ще ги спипаме този път.
Драко грубо избута Джини,за да стигне до Панси,хвана я за ръката и изсъска на червенокоската:
-Не сме свършили,Уизли!
Двамата хукнаха към подземията,а Джини се затича към грифиндорската кула,като горещо се надяваше да не се натъкне на Филч.Накрая спря,останала без дъх пред портрета на Дебелата дама и едва успя да изрече паролата.Качи се възможно най-бързо и легна на безопасно място в леглото си.
На другия ден Драко Малфой я пресрещна във Входната зала.Приятелките й бяха в Голямата зала,а тя се беше върнала за учебника си по трансфигурация.Но слидеринеца също беше сам.Явно не искаше да се разчува за нощните му похождения.
-Имаме неуредени сметки,Уизли!
Джини се обърна.
-Нямаме нищо за уреждане!-заяви спокойно тя.
-Виж какво-каза той заплашително.-Ако споменеш на някой за това,което видя снощи...
-По-полека,Малфой-спря го тя.-И през ум не ми е минавало да кажа на някой какво правиш нощем по коридорите.Съжалявам че ви прекъснах,но следващия път си намерете по-скришно място!-в гтласа и имаше убийствена ирония.
Малфой се ядоса.
-Не ти влиза в работата,Уизли,къде ще ходя и с кого.
-Виж какво!Имисли нещо друго.Изобщо не ме интересува какво правиш през ноща,с кого и къде.Нямаш НИКАКВО право да ми държиш сметка какво правя.
-Да не си била при Потър?-изхили се слидеринеца.
-Това си е моя работа!-отвърна тя,като гласът и не издаваше вълнения.
Обърна се и под смаяния поглед на слидеринеца,влезе в Голямата зала.Той остана там,без да осъзнава защо гледа след нея.
А когато се събуди Хари попита старшата сестра:
-Мадам Помфри,някой идвал ли е през ноща?
-Естествено,че не!-отвърна тя.-През ноща посещенията са забранени.
Момчето се чудеше дали е сънувало или червенокосото момиче беше истинско.Червенокосо момиче?Хари се изправи рязко в леглото!Ако беше Джини?Беше почти сигурен,че е тя,но когато излезе от болничното крило откри,че Джини с нищо не издава някакви чувства.Накрая все пак реши,че е било само сън.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава девет
С всеки ден Джини ставаше все по-хубава.Запленяваше мъжки сърца наляво и надясно.Когато вървеше по коридорите момчетата неволно се извръщаха,за да я погледнат още веднъж.Дори и по-големите слидеринци.Много момичета й завиждаха.Самата Джини се определяше като грозилище.Нейното огледало никога не и показваше нещо повече от недорасло момиче с червена коса.Но тя притежаваше уникален,неуловим и вечнопроменящ се чар.Фигурата й беше перфектна за нейната възраст.Стъпката й бе лека и горда.Кафявите й очи светеха като две звезди,когато беше щастлива.Човек можеше да се изгуби в тях.Бяха толкова чисти и невинни.Дългата й червена коса танцуваше по гърба й,когато вървеше.Повечето момчета се бяха уморили от класическите красавици с руса коса и сини очи,които нямаха и капка мозък в главата си.Имаше много красиви момичета,но Джини се различаваше от всички тях.Чертите й бяха нежни и деликатни като рядко цвете.Освен това беше и много умна.Приятелките й често се питаха толкова ли е глупав Хари Потър,че да не я забелязва.Джини я болеше,когато го видеше да бъбри по коридорите със свои съученички или да спира погледа си на някоя красавица-както ги наричаше тя мислено.Тъжно си мислеше,че не може да се мери с тях.Но беше колкото хубава,толкова и горда.Държеше се с него нормално,макар и с огромни усилия.Тя нямаше време да мисли за това,защото преподавателите ги побъркваха,но вечер оставаше сама с мислите си.Тогава мислеше само за него и понякога плачеше горчиво,че не е достойна за него.
Хари изпитваше напълно братски чувства към по-малката сестричка на Рон.Не можеше да си обясни защо е загрижен за нея и иска да я пази от всички.Не можеше да разбере и защо я сънува през нощ.Виждаше я,искаше да я стигне,но тя беше малка и далечна.Гласът и го зовеше:
-Хари!Хари!
Той се сепна и осъзна,че се е замислил и отплеснал точно в часа по отвари.Снейп го гледаше заплашително,а слидеринци се хилеха зад него.Извикала го беше Хърмаяни.
-Потър,ще благоволиш ли дза ми отговориш?-попита го Снейп.
Да отговори на какво?Нямаше друг избор освен да си признае,че не знае.
-Не чух въпроса,професоре.
-Това ми е ясно!-студено отбеляза Снейп.-Ще те помоля да мислиш за красивите момичета-натърти Снейп.-извън часа ми.
Слидеринци се запревиваха от смях.Хари побесня.Откъде той знаеше?Дали можеше да чете мисли?В главата му нахлу кръв.Въпреки то си наложи да гледа Снейп право в леденостудените черни очи.
-Ще повторя въпроса,Потър-каза тихо преподавателя.-И искам отговор.Ясно?
-Да,професоре!-отвърна Хари с цялото презрение на което беше способен.
-Кои са най-важните съставки на...-той каза име на някаква отвара,която му прозвуча на латински.
За първи път я чуваше.Какви са най-важните съставки ли?Та той дори не беше запомнил името на отварата.
-Знаеш ли отговора или не,Потър?-попита подигравателно мъжът.
-Не!-отвърна той ядно.
Учителят му се подиграваше.
-Заради това отнемам двайсет точки на Грифиндор!
Грифиндорци замърмориха недоволно,но никой не посмя да оспори.Изглежда Снейп реши да остави за малко Хари и започна да се заяжда с Невил.
***
-Отвратителен,дърт,стра прилеп!-разфуча се Хари половин час по-късно,докато бързаха за кабинета по трансфигурация.-Как си позволява да...
-Хари,ти наистина не знаеше!-обади сде с тих гласец Хърмаяни.Рон мълчеше.
-А ти да не би да знаеше както винаги?-изръмжа той.
Хърмаяни го изгледа обидено и той осъзна грешката си.
-Аз...извинявай,Хърмаяни...незнам какво ме прихвана.
Тя кимна и извърна поглед.Хари се ядоса на себе си.Дотолкова се разфуча,че е сблъска с някой на вратата на кабинета по трансфигурация.
-Не ми се пречкай,дребосък!-извика той.
Изведнъж осъзна кой беше този "дребосък"!Джини Уизли го гледаше с обида.Всеки момент щеше да се разплаче,но гордостта не й позволи.Извърна поглед и забърза по коридора,за да настигне приятелките си.Хари се почувства по-виновен отвсякога.Беше се скарал с Хърмаяни и беше обидил сестрата на Рон.Той не можеше да забрави обидения поглед на Джини.През целия час по трансфигурация умуваше как да се извини на Джини.Не искаше да се кара с нея.Хърмаяни още беше леко обидена,а Рон му се разсърди за малко,но разбра,че беше станалоНо Джини...Хари чувстваше,че няма да е толкова лесно с нея.Естествено професор Макгонъгол забеляза разсеяността му,още повече че той не успя да направи заклинанието,което се искаше от него.Накрая получи допълнително домашно.
***
Джини тичаше след приятелките си.Сълзите вече се стичаха по лицето й и тя не си правеше труда да ги спре.
-Джини,добре ли си?-попита я разтревожено Кати,когато тя ги настигна.
-Аз...да,нищо ми няма!-излъга тя и избърса сълзите си.
-Кого заблуждаваш?-Сюзан я хвана и я разтърси.-Кажи какво стана!
Джини им обясни.Плачеше и се,но волята й беше по-силна.Мел,която беше доста буйна искаше да даде добър урок на Хари,но Джини не й разреши.
-Искаш да кажеш-не можеше да повярва момичето.-че ти още си влюбена в него?
Джини кимна и избухна в хлипове.Хукна по коридора.Приятелките й останаха потресени.
-Този Хари Потър-разбесня се Мел.-Сляп ли е?Джини е луда по него,а той...той...
-Не я забелязва!-допълни плахо Кати.
-Явно е наистина голям глупак,щом не забелязва момиче като Джини.-додаде Сюзан.
-Флитуик ще се кара,ако закъснеем!-напомни Кати.-Ще измислим извинение на Джини.
В същото време самата Джини бягаше по коридорите.Бягаше без път и цел.Накрая стигна до една празна,класна стая,влезе и седна на пода.Значи това беше тя за Хари!Дребосък!Очите й още се пълнеха със сълзи,когато се сетеше за онази обида.Нямаше да й обърне внимание,ако я беше чула от друг.Но Хари...Защо продължаваше да го обича?Той не изпитваше нищо към нея.На нея и през ума не й мина,че може да се е объркал.Беше прекалено влюбена...и разочарована.Защо трябваше да се влюби в него?Зарови пръсти в косата си.Защо животът беше толкова жесток...Защо се беше влюбила толкова рано...Защо съдбата й беше да обича неподходящ човек...И да страда...Да я боли...Заради него...Беше готова...готова на всичко...заради него...а той...той пет пари не даваше за нея...
Всъщност...защо да страда и да се мъчи за него?Тя взе решение.Трудно решение.Болеше я...Но нямаше да се откаже.Хари Потър не съществуваше за нея освен като приятел.Имаше толкова други момчета.Стана и се запъти към кабинета по вълшебство.Очакваше Флитуик да й се накара,но той явно беше в добро настроение и дори не отне точки.Оксвен това се представи отлично в упражняването на заклинанието,което упражняваха.Друг беше въпроса,че дори не знаеше за какво служи.Забеляза,че едно момче,което седеше до Колин Крийви я гледа възхитено."Страхотно!"-помисли си тя.На излизане от кабинета "случайно"се сблъска с него.
-Извинявай!-усмихна му се лъчезарно тя.
Той не можеше да повярва на късмета си.Джини Уизли му се усмихваше.
-Как се казваш?-попита го тя.
-Дейвид Томсън.-отвърна той.
-Джини Уизли!-представи му се и тя.
-Знам коя си.-ухили се момчето.-Не мога да не знам кое е едно толкова красиво момиче.
Червенокоската пламна.Приятелките й я гледаха учудено.Джини...Джини за която не съществуваше никой освен Хари Потър.Същата тази Джини флиртуваше с друго момче.
-Виж,аз трябва да вървя-каза момчето.-До скоро!
Джини му се усмихна и той си тръгна.Тя се обърна към приятелките си.
-Какво ти става?-попита я Сюзан.
-Какво да ми става?
-Ами..флиртуваш с Дейвид.
-Защо не?Той е готин!-преструвките на Джини и струваха много усилия,но тя се справяше чудесно.
-Но...-започна напълно шокираната Мел.-А Хари?
-Тихо!-предупредително каза Джини.-Ще види той!-закани се тя едва чуто.
Както и очакваше на другия ден Дейвид й предложи да тръгнат.Джини се съгласи,макар много да я болеше.Трябваше да забрави Хари.Още същия ден го видя пред кабинета по Защита срещу Черните изкуства.Дейвид беше до нея.
-Дейвид-каза тя,като се умилкваше.
Беше отвратена от себе си.От това,което прави.Но не се отказа.Както тя очакваше Дейвид я хвана през кръста и я целуна.Момичето усети всички погледи вперени в тях,но не и пукаше.Искаше един определен поглед.И го получи.Хърмаяни сръга Хари с лакти и посочи към Джини.Той погледна натам и видя Джини.Джини целуваща се с някакво момче...

ПП:В следващата глава ще разберете как реагира Хари.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава десет
Хари изпита противоречиви чувства.Беше решил да се извини на Джини,но сега очевидно не можеше да я доближи.Съмняваше се,че гаджето й ще погледне на добро око с това.Но кой знае защо той се подразни от тази гледка.Изпита силно желание,той да е на мястото на това момче.В този момент приятеките на червенокоската го забелязаха.Погледите им никак не бяха доброжелателни.
-Как смее?-изръмжа глас отдясно на Хари.
Той се сепна.Съвсем беше забравил за Рон.Той гледаше сцената с присвити очи.Хари познаваше приятеля си и знаеше,че в момента е бесен.Червенокоското тръгна заплашително към целуващата се двойка,но Хърмаяни го спря.
-Не ставай глупав!-изсъска тя.-Какво ще направиш?
-Ще разкъсам...онзи...на парчета!-задъхваше се Рон.
Хърмаяни погледна умолително към Хари.Той схвана намека и хвана другата ръка на Рон.
-Рон,осъзнай се!-говореше Хърмаяни.-Нищо не можеш да й кажеш.Тя не прави нищо лошо!
-Нищо лошо ли?-гръмна гласът на Рон.-Натиска се пред очите на всички с някакъв...
-Не знаеш какъв е онзи там!-повиши тон Хърмаяни.-Сестра ти не е малка и...
-Малка е!-настояваше Рон.-Само на дванайсет години и...
-Какво като е само на дванайсет?-задъхваше се Хърмаяни в усилието си да го удържи.-Ти не си много по-голям от нея,Рон и нищо не можеш да й кажеш!Ако толкова ти пречи хвани си и ти гадже!
-Аз не съм такъв безсрамник като тях,разбра ли?-Рон беше на ръба на истерия.-Тя ми е сестра!
-Тя може да прави каквото си иска...
Хари ги слушаше с половин ухо.Гледката започваше все повече да го дразни.Помагаше на Хърмаяни да удържи вбесения Рон сякаш,за да има какво да прави."Защо по дяволите се дразня?-мислеше си той.-Нищо ненормално не съм видял!Може би,защото Рон е бесен..."-тези мисли му звучаха все по-абсурдно.Реши,че трябва да се махне от тук,затова се обърна към Хърмаяни.
-Да го заведем някъде другаде!
Тя кимна и двамата задърпаха Рон към оранжерите,където имаха билкология.Никак не им беше лесно,но с общи усилия успяха.Преди да излязат от коридора Хари метна бързо поглед към Джини.За момент очите им се срещнаха,но тя извърна глава.Хари също.Какво му ставаше?
Докато те се отдалечаваха,Джини тържествуваше.Беше видяла раздразнение у него.Беше се представила с достойнство.Пет пари не даваше за вбесения Рон.Беше чула всяка дума от спора му с Хърмаяни и едва се сдържаше да не прихне.Дейвид беше много доволен,че е вероятно първото момче на Джини Уизли.
През целия ден Хари не обръщаше никакво внимание на фучащия Рон.Пред очите му изникваше отново и отново онази гледка.На тревожните въпроси на Хърмаяни отвръщаше,че е добре.През следващите няколко нощи в сънищата му го преследваше образът на Джини.Самата тя видимо странеше от него.Хари искрено искаше да й се извини,но такава възможност му се отдаде чак седмица след случката с обидата.Случайно я видя да върви сама по един коридор.Той също беше сам.Запъти се към нея.Щом го видя тя хукна да бяга.Не искаше да го вижда.Но благодарение на бързите си рефлекси на търсач,той хукна след нея и успя да я хване в коридора на седмия етаж.По-точно-повали я на земята и падна върху нея неволно.Тя изпищя.Хари внимателно и запуши устата,като я остави да диша и и помогна да се изправи.Тя го гледаше вбесено.
-Извинявай-оправда се задъхан той.-Трябва да говоря с теб.
-За какво?-тонът и беше леден.
Ако я познаваше по-добре,той щеше да установи,че тя трепери.
-Аз...извинявай,че те нарекох дребосък!Без да искам!Бях бесен на Снейп и...Не беше нарочно,Джини,кълна се!
-Защо ми го казваш чак сега?
-Не можех да се добера до теб-обясни той.-Приятелките ти не бяха много доброжелателни към мен.А и гаджето ти...надали щеше да погледне с добро око.Носи се слух,че е много ревнив.Като Рон.-добави той,сетил се как приятелят му я ревнуваше.
Това за Дейвид го беше научил от Хърмаяни.За негова огромна изненада Джини се засмя.
-Да!Еднакви са,нали?Можеш да кажеш на Рон да спре да ревнува.Скъсах с Дейвид!
-Толкова скоро?.-изуми се Хари.
-Не ми даваше да говоря с никой друг-обясни извинително момичето.
-Джини-Хари я хвана за раменете и тя изтръпна.-Не ми се сърди,моля те!
Тя кимна едва,измъкна се от ръцете му и си тръгна.Хари просто стоеше като пуснал корени и гледаше след нея.

Глава единайсет
Останалата част от месеца мина без Рон да има поводи да избухва.Сестра му очевидно не искаше гаджета засега.Всъщност брат й се чудеше как Джини е ходила с друго момче.Той много добре знаеше,че е влюбена в Хари.Накрая стигна до извода,че го е забравила.Хари също стигна до този извод и от това му олекна.Не му беше леко,че не може да отвърне на чувствата й.За негово щастие сега по коридорите гледаха не него, Рон.След куидичния мач срещу Рейвънклоу(с победа за Грифиндор,естествено),на купона на грифиндорци,Рон беше събудил всички с викове.Твърдеше,че Сириус Блек го е заплашил с нож.Всъщност сега всички обсъждаха това,но на Хари не му се виждаше толкова интересно.Докато в коридорите всички обсъждаха Сириус Блек,той предпочиташе да разговаря с Чо Чан-търсачката на отбора на Рейвънклоу.Тя очевидно много държеше да говори с него и той нямаше нищо против.Единственият му проблем беше,че се изчервяваше и пелтечеше в най-неподходящия момент.
А Джини не отваряше дума за Хари.Единствено Хърмаяни знаеше тайната й,но не я издаваше.Приятелките на червенокоската се радваха,че не страда за него,но се лъжеха.В самотните нощи Джини не преставаше да мисли за него.Изпитваше голяма болка,когато го видеше да бъбри весело с Чо Чан.Тъжно си мислеше,че не може да се мери с нея.Чо беше една от красавиците на училището,един курс по-голяма от него и търсачка на куидичния отбор на Рейвънклоу.Сякаш леден нож я пронизваше,когато ги видеше,но нито веднъж не заплака или наведе глава. За късмет напоследък не й оставаше време да мисли за него,защото наближаваха изпитите.Училищният живот вървеше.
***
-Още малко и ще припадна!-каза нервно Сюзан.
-На мен ли го казваш-изохка Мел.-Аз съм на ръба на нервна криза.А тази нощ сънувах кошмари.
Чакаха резултатите от изпитите си.Чакането определено не беше приятно.Всички нервничеха и се бутаха.
-Дръжте ме да не падна!-извика бясно Джини,когато един хафълпафец я настъпи по пръстите за пети път.
-Спокойно,Джини!-каза Кати.-Нервниченето няма да помогне.
Червенокоската не й обърна внимание.
-Сигурна съм,че съм се издънила по отвари.-шепнеше нервно тя.-Снейп не можа да ни даде по-трудна отвара!
Тя ритна стената с излишна злоба.
-За сметка на това се справи отлично при Лупин.-обади се Колин,който бе чул диалога им.
-Всички се справихме добре при него-възрази Сюзан.
Професор Макгонъгол отвори вратата и ги накара да млъкнат.Започна да ги вика един по един и да им дава резултатите.
-Джини Уизли!
Червенокоската подскочи.
-Успех!-прошепнаха приятелките й.
Тя пристъпи в кабинета.Преподавателката я гледаше с непроницаема физиономия.Извади един запечатан пергамент и и го подаде.Джини се опита да се усмихне,но не успя.Тази година оценките й бяха особено важни,защото от тях зависеше кой предмети ще изучава по-нататък.Излезе от кабинета и отиде встрани.Ръцете и трепереха,докато отпечатваше плика.Впери поглед в листа.
Изключителен-И
Надхвърлящ очакванията-Н
Приемлив-П
Слаб-С
Ужасен-У
Трол-Т
Джини Моли Уизли е получила
Астрономия-Н
Билкология-Н
Вълшебство-И
Защита срещу Черните изкуства-И
История на магията-П
Отвари-П
Трансфигурация-И

Джини не можеше да повярва.Беше изкарала по всичко.Дори по отвари.
-Джини-чу се плах глас зад гърба й.
Обърна се и видя ухилените физиономии на приятелките си.
-Как си се справила?-попта я Кати.
-Изкарах-отвърна Джини.
Явно всички грифиндорци от нейния курс вече бяха получили оценките си и всички бяха изкарали.Настана голяма суматоха.Всички се прегръщаха и подскачаха.В суматохата Джини се озова близо до Дейвид,който не се поколеба да я прегърне.
-Какво правиш?-извика тя и го изблъска.
Щастливият клас тръгна по коридора.Джини беше толкова щастлива,че дори не забеляза Хари,докато не се сблъска с него.Третокурсниците чакаха оценките си.
-О,извинявай!-каза уж небрежно тя.
-Няма проблем-отвърна той,но мислите му като че ли бяха другаде.-Изкарала ли си.
Джини кимна,но не се сдържа и попита.
-Добре ли сте и тримата?
Наистина нито Хари,нито Рон,нито Хърмаяни изглеждаха добре.Бяха бледи,уморени и разтревожени.
-Ние да,но Хагрид не.-отвърна брат й.
-Какво му е?-попита тя,защото беше приятелка на великана.
-Нали знаеш за случката с Бъкбийк и Малфой?-попита Хърмаяни.
-Да!И какво?
-Лициус Малфой е наредил да го екзекутират-обясни Хари,тъй като очите на Хърмаяни се напълниха със сълзи.
-НЕ!-извика Джини и привлече погледите върху себе си.
Зад нея Сюзан запуши устата си с длан,Катрин ахна ужасено,а Мел започна да сипе закани срещу Малфой.
-Кога?-попита тя с пълни със сълзи очи,без да обръща внимание на зяпачите.
-Днес по залез-съобщи Рон сякаш съобщаваше прогнозата за времето.
-Не може ли да се направи нещо?-попита Кати.
-За жалост-нищо.-отвърна Хърмаяни.
-Роналд Уизли!-извика професор Макгонъгол.
Брат й подскочи и без да иска настъпи Хърмаяни,която едва се сдържа да не извика.Отзад Мел се изкиска.
-Е,ние трябва да вървим-обяви Джини веднага щом усети погледа на Хари върху себе си.-Успех!
-Не мога да повярвам-избухна Мел.-Ще екзекутират невинно животно!
-Мел,ние не знаем дали е невинно.-напомни Катрин.
-Н кой вярваш?-попита разгневена Сюзан.-На Малфой и слидеринци или на всички грифиндорци?
-На грифиндорци,естествено-отвърна къдрокоската.
-Хагрид е невинен-отсече през зъби Джини.-Сигурна съм.
В началото тя и приятелките й се бояха от великана,но с течение на времето се сприятелиха.
-Сигурна бях,че ще го оправдаят-каза разстроена Сюзан.
-Трябва да отидем при Хагрид-отсече решително Джини.
-Джини,ти да не полудя?-възрази Кати.-Не можем.Особено при тези строги мерки.Та Сириус Блек обикаля наоколо.
Момичето изтръпна.Ако срещнеха Блек?Надали щеше да му е трудно да се справи с четири второкурснички.Но шапката не я направи грифиндорка,за да се страхува.Затова каза:
-Аз отивам.Ако не искате да дойдете,ще отида сама.Нали ще е по залез?Ще се върнем преди да се се стъмнило.
-Аз идвам с теб-отсече Мел.
Тя беше най-буйната и никога не се чудеше дали да нарушава правилата,а направо ги нарушаваше.
-Аз също ще дойда-каза Сюзан.
Трите се обърнаха към Гласът на разума както наричаха Кати.Личеше си,че се страхува,но очевидно шапката не беше сгрешила,че я сложи в Грифиндор.На лицето й се изписа решимост.
-И аз идвам.
На вечеря и четирите изглеждаха изнервени.Съучениците им се чудеха защо,но никой не успя да разбере.Четирите момичета така и не разбраха,че изпревариха Хари,Рон и Хърмаяни.Но за разлика от тях,те нямаха мантия невидимка.Прикрити зад една статуя на склона,който водеше към къщурката,те наблюдаваха.Видяха хипогрифа вързан в лехата с тиквите.На Джини сърцето й се сви,когато го видя.Видяха,че Хагрид отвори вратата,когато нямаше никой.
-Горкият Хагрид-прошепна Кати до нея.
Зад тях Мел нададе тих писък.Джини панически се огледа и видя групичка мъже да се задава откъм замъка.Сюзан запуши устата на приятелката си,а Кати дръпна Джини в сянката на статуята.Единият беше Дъмбълдор.А другият Корнелиус Фъдж-Министърът на Магията.Зад тях вървяха немащен старец и един висок човек,който носеше секира.Дочу тихия стон на Сюзан.Мъжете ги подминаха без да ги забележат.Те стигнаха до къщурката и почукаха.Момичетата чакаха изтръпнали от страх.След около пет минути те излязоха.Екзекуторът очевидно обясняваше нещо.После вдигна секирата.За миг острието й блесна на кървавочервения залез.После...екзекуторът обезглави Бъкбийк.Джини нямаше повече сили да гледа.Свлече се до каменната статуя и заплака горчиво.В момента презираше Малфой с цялата си душа.Сърцето й беше изпълнено със съчувствие към Хагрид.Защо вечно трябваше да страда?И за другите...и за себе си...Опря буза в студения камък.Приятелките й също хлипаха.Катрин се съвзе първа.
-Трябва да вървим.
Джини направи опит да се изправи,но се строполи на земята.Сюзан и помогна и четирите се запътиха към замъка.Вратата беше отворена.Джини се обърна и погледна залеза.Той сякаш и се подиграваше.Беше много красив.Небето беше кървавочервено с оттенъци на розово и оранжево.В средата слънцето завършваше своя дневен път и отстъпваше място на луната.Тя не помнеше колко стоя така,гледайки залеза.Усети,че някой я дърпа и се осъзна чак в грифиндорската кула.Тази вечер нито едно от момичетата не беше весело.Съучениците им празнуваха,но това ги раздразни и те си легнаха рано.
***
-Измина още една година...
Гласът на Дъмбълдор се носеше в Голямата зала,но Джини не го слушаше.Мислше за последните събития.Как Сириус Блек се беше изплъзнал на дименторите и как Бъкбийк беше избягал.Хагрид им беше съобщил тази новина,сияещ от щастие.Оглеждайки голямата зала,Джини малко се натъжи.Несъзнателно беше свикнала с всички тук.Щеше да й бъде мъчно да напусне Хогуортс.
-Джини,с нас ли си?-долетя гласът на Мел.
-Аз..да.Просто мислех.
-За онзи там ли?-попита Кати и кимна към Хари.
Джини трепна,но с нищо не показа вълнението си.
-Може да се каже!-ухили се тя.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава дванайсет
-Роналд Уизли,как си позволяваш?-викаше Джини срещу по-големия си брат.-Дай ми това и напусни стаята ми ВЕДНАГА!
-Ще напусна стаята ти,но ще дам това на мама!-отсече Рон и се запъти към вратата с пергамент в ръка.
-Нямаш никакво право,разбра ли?
Пергаментът в ръката на Рон,всъщност беше писмо от Дейвид.
-Как си позволява този да ти пише?-изсмумтя брат й.-Нали скъсахте?
-Това не е твоя работа,Рон!-отсече сестра му.-И какво правеше в стаята ми?
-Търсех мастило.-оправда се червенокоското.
Момичето избухна в смях.
-Мастило по средата на лятото?Не ме разсмивай!Да не би да си решил да си напишеш домашните?
-Колкото и да ти е чудно,да!
-Виж сега какво-започна заплашително малката Уизли.-Ако още веднъж те хвана да ровиш встаята ми,ще съжаляваш,че си се родил!
-Как смееш...
-Какво става тук?-чу се гласът на Моли Уизли.
Тя стоеше на вратата и гледаше учудено двете си деца.
-Джини има любовно писмо-обяви синът й.
Жената погледна към дъщеря си,която каза:
-Нямам нищо общо с този.Не ме оставя на мира.
-Да бе!Затова ходеше с него.
-Затваряй си устата,Роналд!
-Стига толкова!-отсече госпожа Уизли,когато Рон отвори уста,за да отговори.
-Но,мамо...
-Рон,нямаш никакво право да ровиш в стаята на сестра си.Какви писма получава си е нейна работа.Ако искаш да вземеш нещо от нея,ще я попиташ!Джини,не говори така на брат си!Ако още веднъж ви хвана да се карате,ще ви накажа.Обещавам ви!А сега,Рон отивай в кухнята.Всички теб чакат,за да вземете Хари.
Момчето хвърли писмото на земята и излезе без да каже дума на сестра си.В стаята останаха само момичето и майка й.
-Миличка,сигурна ли си,че този не те тормози?-попита тя загрижено.
-Да,мамо!Убедена съм!-отвърна дъщеря й.
-Ако има нещо,можеш да кажеш.
Червенокоската кимна и майка й излезе затваряйки вратата.Джини вдигна писмото от земята.Защо всъщност го пазеше?Защо пазеше тези писма?От началото на лятото Дейвид и беше пратил около десетина писма в които я молеше да размисли относно решението си да скъса с него.Тя ги оставяше без отговор.Отдавна беше приключила с това момче.Отиде до шкафа на бюрото си,извади всички писма и ги смачка.При първа възможност щеше да ги хвърли в камината.Вратата се отвори.Момичето се обърна и видя Хърмаяни.До края на лятото тя и Хари щяха да им гостуват.След няколко дни беше Световното първенство по куидич.
-Джини,добре ли си?-попита я Хърмаяни,забелязвайки лицето на приятелката си.
-Аз...да!Нищо ми няма!
-Недей да лъжеш!Кажи какво ти е?
-Дейвид!-изсумтя Джини.-Не ме оставя на мира.От началото на лятото само писма ми пише.
-Отговори ли му?
-Не!
-По-добре му отговори.-посъвета я другото момиче.-Така ще разбере,че не се интересуваш от него.
-Казах му го поне двайсет пъти в Хогуортс!-изохка червенокоската.-Ето пак!ЩЕ ГО УБИЯ!
До прозореца летеше красива сова.С гневни крачки Уизли стигна до там и отвори прозореца.Птицата влетя,пусна писмо на бюрото и понечи да отлети,но получателката затвори прозореца.
-Почакай да напиша отговора.
Тя отвори писмото и се взря с отвращение в думите.Дейвид за пореден път я молеше да размисли.Смачка писмото и го хвърли при останалите.Хърмаяни я попита:
-Какво смяташ да правиш?
-Ще му отговоря.
Джини седна на бюрото си,взе перо,мастило и пергамент и написа отговора.След това даде на къдрокоската да го прочете.

Дейвид,благодаря ти за милите думи,но няма да размисля.Как да ти го кажа,за да разбереш?Моля те,недей повече да ми пишеш такива писма,защото нищо няма да се получи.
Джини

-Сигурна ли си,че ще престане?-попита колебливо Хърмаяни.
-Ако не престане,ще си поговоря хубавичко с него!-отвърна другото момиче,докато връзваше отговора за крачето на совата.
-По-добре да слизаме!-подкани я приятелката й.-Хари ще дойде всеки момент.Освен ако не е дошъл.
Джини кимна безмълвно.Двете се запътиха към кухнята.А там назряваше скандал.Момичетата се досетиха,че е заради Фред и Джордж,защото госпожа Уизли изглеждаше бясна.Хари стоеше встрани от близнаците заедно с Рон.Джини усети как се усмива на Хари.Той й се усмихна в отговор и тя пламна.Междувременно спора ставаше все по-сериозен.Момичетата разбраха,че близнаците са погодили номер на някой със своите шегобийки.Хърмаяни се опита да спаси положението.
-Рон,защо не покажеш на Хари къде ще спи?
-Той знае.-отвърна Рон.-В моята стая.
-Да отидем всички там.
Брат й се съгласи и четиримата излязоха от кухнята.
***
-Беше жестоко!А видяхте ли,когато Крум финтира?Направо велико!
Мел разпалено обсъждаше Световното по куидич.Джини я слушаше с половин ухо.Тя мислеше за събитията след това.За Черния знак.Защо се беше появил?Мислите й бяха прекъснати от отварянето на вратата.Там стоеше Дейвид.Червенокоскта скочи.
-Какво искаш?
-Не е нужно да ми говориш толкова грубо!-каза спокойно той.-Може ли да разменим няколко думи?
Момичето се поколеба за миг,но тръгна с него.Катрин отвори уста да възрази и минавайки покрай нея,Джини прошепна:
-Не се притеснявай!Ще се оправя!
Дейвид я изведе в коридора и я задърпа към тоалетната.
-Дейвид,тук ще говорим.-отсече момичето.-Кажи!
-Защо ми отговори така на писмото?-направо попита той.
Тя се хвана за главата.
-Колко пъти ще ти обяснявам?Приключихме,не разбираш ли?Откажи се!
-От теб?Никога!
-Дейвид,виж какво!Ще бъда ясна!Спри да ми пишеш такива писма и да настояваш,защото няма да стане!Ако продължиш,не отговарям!
Момчето стоеше и я гледаше.Все още ядосана Джини си тръгна.
-Какво искаше?-попита Сюзан.
-Каквото цяло лято!-изсумтя червенокоската.
-Няма ли да те остави на мира?-попита Мел,на която й беше трудно да се откъсне от темата за световното.
-Няма такива изгледи.-отвърна мрачно Джини.
***
-Добре дошли за още една година!-дълбокият,приветлив глас на Дъмбълдор се носеше над Голямата зала.-Засега ще ви кажа само:Нападайте яденето!
Дочуха се одбрителни възгласи.Масите пред учениците се отрупаха с храна.
-Защо ли липсва един учител?-зачуди се Джини.
-`а`во?-попита с пълна уста Мел.
-Защо ли липсва един учител?-повтори червенокоската.
-О`де `а `нам!-отвърна отново момичето.
Сюзан поклати отчаяно глава и каза:
-Може да не са намерили учител.
-Не ставай смешна!-отсече Катрин.-Не може да няма учител.Може да е закъснял.
Джини се зае с яденето,като всички останали.А новият учител се появи по време на речта на Дъмбълдор.Изглеждаше странно.Едното му око беше кафяво,а другото синьо.Второто се движеше във всички посоки и оглеждаше учениците.Той стигна до Дъмбълдор,който обяви,че това е професор Муди.Мъжът се запъти към мястото си и всички забелязаха,че стъпва вдървено.
-Има дървен крак.-прошепна Кати ужасена.
Повечето потръпнаха.Директорът очевидно не отдаваше значение на това,защото каза:
-Искам да ви съобщя,че тази година в Хогуортс ще се проведе Тримагически турнир.
Тези,които бяха отраснали в магьоснически семейства ахнаха.В Голямата зала се чуваше трескав шепот.Явно всички искаха да участват.Но тяхната радост трая,докато Дъмбълдор не каза,че ще участват само ученици над 17 години.Вълна от протест заля залата.Джини погледна към близнаците.Те се бяха вторачили в Дъмбълдор с решителни иражения.Сестра им беше убедена,че ще намерят начин да пуснат имената си в някакв бокал,както разбраха.
-Повечето ми изглеждат твърдо решени.-отбеляза Сюзан.
-Защо и ние не можем да участваме?-попита ядосано Мел.
-Защото очевидно е опасно.-отвърна Кати.
-Всичко забавно е опасно!-промърмори ядосано другото момиче и тръгна напред.
-Винаги е било така!-отбеляза Джини.-Ау!
Някой се беше блъснал в нея.Обърна се и видя Хари.Сърцето й заби лудо.
-Вие двамата очевидно сте обречени на сблъсъци.-подметна Рон ехидно.
-Млъквай!-скастри го приятелят му и се обърна към Джини.-Извинявай!Май започна да ми става навик.
Червенокоската се ухили и каза:
-Вече съм свикнала.
Тя се обърна и последва приятелките си,които се смееха.
-Много смешно!-каза Джини,но с усмивка.
Хари я гледаше.Това момиче започваше да му става симпатично.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава тринайсет
-Ако не дойдат скоро ще замръзна!-каза Сюзан потрепервайки.
-Не може да се забавят още много.-каза Кати.-Чакаме половин час.
Цялото училище заедно с учителите беше излязло,за да чака учениците от Бобатон и Дурмщранг.
-Знаете ли,те може да се бавят нарочно-придположи Мел.
-И защо им е да го правят?-попита Джини.
-Незнам.Може би,за да е по-ефектно пристигането му.
-Едва ли!-прошепна Кати на Джини.
-Хайде де!-подканяше Сюзан непристигналите ученици.
-Искаш ли наметало?-попита я червенокоската.
-А ти какво ще правиш без наметало?-чу се глас отзад.
Момичетата се обърнаха и видяха Дейвид.
-Не ти влиза в работата.-изръмжа момичето.
-Дейвид,ти няма ли да я оставиш на мира?-попита с презрение Мел.
-Кой знае!-ухили се нагло той.
Малката Уизли поклати отчаяно глава,когато Дъмбълдор обяви.
-Делегацията от Бобатон пристига.
-Къде?-попитаха няколко гласа.
-Ето там!-посочи някой.
Всички погледнаха в посоката,която сочеше.Там се виждаше нещо синкаво,което все повече се увеличаваше.
-Това е змей!-изпищя някой.
-Глупости!-обади се друг.-Това е летяща къща.
Когато летящия "предмет" се приближи,всички видяха,че това всъщност е голяма карета с летящи коне.Мнозина ахнаха.Каретата се приземи,далеч от струпалото се множество.Вратата се отвори и оттам излезе най-голямата жена,която бяха виждали.На ръст беше колкото Харид,едра като него,с черна коса и облечена в скъпа мантия.Тя отиде до Дъмбълдор,който целуна ръката й.Момичетата не чуваха какво си говорят,защото бяха доста далече от учителите.Джини се огледа за учениците и ги видя,събрани в сянката на директорката си.Бяха облечени в сини мантии от тънка коприна и трепереха,повече и от Сюзан,която беше с наметало.Очевидно директорът беше предложил на гостите да влязат,защото те се запътиха към Голямата зала.
-Представяте ли си какви ще са конете на Дурмщранг?-попита възхитен Колин Крийви.
-Дано не са по-големи!-обади се Катрин.
-Д-д-дано п-п-прис-стигнат п-по-б-бързо!-обади се Сюзан,която вече тракаше със зъби.
Останалите също потреперваха в здрача,но трябваше да чакат.Джини слушаше с половин ухо Мел,която разпалено обсъждаше с Колин как ли ще изглеждат българите.
-Не чувате ли нещо?-попита изведнъж Катрин.
Мел и Колин млъкнаха и всички чуха странно бучене.Мнозина започнаха да се оглеждат небето,но очевидно дурмщрангци не идваха от там.
-От езерото е!-извика приятелят на близнаците-Лий Джордън.
Гладката повърхност се разбушува и на повърхността се появи кораб.
-Явно се надпреварват по оригиналност.-изтърси Мел,при което Катрин поклати отчаяно глава,а Сюзан и Джини се изкискаха.
В сумрака се различаваха само едри силуети.Червенокоската си помисли,че учениците са доста едри.Но когато пристъпиха в светлината се оказа,че това са просто обемистите им облекла.Директорът им вървеше начело с тях и поздрави Дъмбълдор.Всички се блъскаха,за да видят дурмщранги,които бяха много по-интересни от бобатонците.Момичетата чуха Каркаров да един от учениците си.Високо момче пристъпи напред и всички го видяха на светлината.Профила и се стори познат.
-Господи!-извика Мел отзад.-Това е Крум!Виктор Крум!
-Какво?-подскочи Джини.
Погледна младежа и видя,че това наистина е Крум.
-Не викай!-изсъска Кати на приятелката си.-Той е просто играч на куидич.
-Какво?!?!?!-не можеше да повярва Мел.-Той е световно известен.
Очевидно по-голямаята част от учениците смятаха така.Червенокоската забеляза,че брат й е развълнуван не по-малко от Мел.Всички затърсиха пера и пергаменти за афтографи.Една групичка момичета се караха за някакво червило.Джини побърза да се провре към грифиндорската маса,преди някой да я е смачкал.Там седяха Хари,Рон и Хърмаяни.Брат й изглеждаше развълнуван,Хърмаяни отегчена,а Хари зпаше към масата на Рейвънклоу.Момичето проследи погледа му и сърцето и се сви,като видя,че той гледа Чо Чан.Масите постепенно се изпълниха.Дурмщрангци още стояха на вратата.Грифиндорци ги викаха при тях,но Крум и съучениците му си избраха слидеринската маса.Това не интересуваше особено червенокоската и тя се обърна към единствения разумен човек в момента-Кати.Почти всички умуваха как да говорят с Крум.
-Не мислиш ли,че прекаляват?-попита Кати,като обърна гръб на Мел,която изобщо не гледаше какво яде и погледа и беше при българите.
Сюзан внимателно изучаваше французите.Джини също се интересуваше от куидич,но нямаше намерение да въздиша по световноизвестна куидична звезда,която не подозира за съществуването й.
-Разбирм ги!-въздъхна тя след кратко мълчание.
Катрин поклати отчаяно глава.Тя беше кротка,разумна и никога не се вълнуваше прекалено.Точно затова другите я харесваха.Единствено тя можеше да спре Мел да извърши някаква лудория.
след вечерята Дъмбълдор обясни всичко за турнира.Показа им и Огнения бокал,който щеше да избере участниците.Всички се вълнуваха,дори и тези под седемнайсет години.Джини дори чу как близнаците и Лийй Джордън кроят да измамят бокала.На нея самата щеше да й е интересно само да гледа.Определено предстояха вълнуващи дни.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава четиринайсет
Бокала стана червен и запръска златисти искри,когато пое поредното име.А то беше на Виктор Крум.Джини с възхищение гледаше дурмщрангци.Каквото и да беше казала,сега изпита неустоимо желание да бъде на мястото на седемнайсетгодишните.Да може да се докаже пред всички.Очевидно ще трябваше да почака.
-Някой пуснал ли е името си вече?-чу се глас зад тях.
Момичетата се обърнаха и видяха Хари,Рон и Хърмаяни да разговарят с една третокурсничка от Хафълпаф.Обсъждаха кой от Хогуортс е пуснал името си.
-Аз лично видях Уорингтън.-намеси се в разговора им Мел.
-Ако бокала избере него ще се гръмна!-обяви Рон и направи неприлична физиономия,при което останалите се изхилиха.
-Не вярвам да изберат него!-отбеляза презрително сестра му.-Той е такъв страх...
Тя не можа да довърши,защото зад гърба й се чу победоносен смях.Всички се обърнаха по посоката на гласа.Бяха близнаците и приятелят им Лий Джордън.
-Получи се!-оповести Фред.
-Кое?-попита отегчена Катрин.
Тя не си падаше по подобен род дивотии.
-Погълнахме състаряващата отвара!-обяви Джордж,сякаш съобщаваше колко е часът.
-Наистина?-подскочи Мел.-И с колко се състарихте?
-С няколко месеца!-отвърна Лий.
Джордж погледна приятелката на сестра си,развеселен.Май тя единствена одобряваше това,освен Рон.
-Знаеш ли,май ще бъдеш така да се каже ед0на от многото ни наследници,след ксато завършим Хогуортс-отбляза Фред.
-Моля?-изненада се Мел
-Като гледм си падаш по пакости.Искахме да е Джини,но-той хвърли поглед на сестра си,която го гледаше неодобрително.-тя май няма да иска.
-Проблема е,че е прекалено възпитана.-обясни Джордж,при което всички се засмяха.
-За сметка на това,вие пък никак не сте-обади се Сюзан.
-Да,а пък Рон е страшно задръстен.-върна го Джини на брат си,който още се хилеше.
Червенокоското се свъси моментално,а всички останали се хванаха за коремите от смях.
-Е,хайде без повече приказки-подкани ги Лий.-Да приключваме.
-Няма да успеете!-предупредиха ги Катрин и Хърмаяни в един глас.
-И защо не?-намеси се Хари.
Лично той завиждаше на близнаците и Лий за тяхната дързост.
Хърмаяни се обърна към него,леко отчаяна.
-Дъмбълдор със сигурност е предвидил,че някой ще се опита да се състари.-отвърна тя,при което Катрин кимна.
-Защо вие двете не си направите състезание коя е по-умна?-изкикоти се Рон,при което сеста му го сръга да мълчи.
Фред извади листче с името си и прекрачи златната линия.Джордж нададе победоносен вик и скочи след брат си.Тогава се чу странно пращене и близнаците бяха изхвърлени на няколко метра от бокала.Докато се осъзнаят на главите им пораснаха бради.Всички в залата избухнаха в смях и не спряха,докато не дойде Дъмбълдор и не изпрати близнаците в болничното крило.
***
-Хари Потър!-обяви Дъмбълдор.
Всички в Голямата зала ахнаха.Хари да е избран за участник в турнира?Та той нямаше седемнайсет!
-Хари Потър-повтори Дъмбълдор по-високо.
Хари се надигна и се запъти към Височайшата маса.Пътем подмина Джини и срещна погледа й.В него се четеше изненада и някакво разочарование.Момичето не можеше да повярва,че той е избран.Та нали не той,а брат й искаше да се включи.Можеше ли да изгуби вяра в него?Момчето стигна до Дъмбълдор под гневните погледи на всички останали.
***
-Рон,не бях аз!-говореше Хари.
-А кой тогава?Надали някой ще пусне твоето име вместо своето.
-Момчета,моля ви!-опита се да ги спре Хърмаяни,но те не й обърнаха внимание.
-Защо си правиш труда да лъжеш,след като никой не те наказва?-попита Рон.
-Не лъжа!-Хари започваше да се ядосва.
-Кажи поне как успя?
-Не съм пускал името си в бокала!
-НЕ ЛЪЖИ!
-НЕ ЛЪЖА!
Крясъците на Хари и Рон се разнасяха из цялата грифиндорска кула.Половината ученици стояха в Общата стая и слушаха препирнята.От време на време се чуваха и безуспешните опити на Хърмаяни да ги помири.
-КОЙ ЩЕ ТРЪГНЕ ДА ПУСКА ИМЕТО ТИ В БОКАЛА???ЗА КАКВО МУ Е???
-ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ!!!НЕ БИХ ПУСНАЛ ИМЕТО СИ В БОКАЛА,ДОРИ ДА БЯХ НА СЕДЕМНАЙСЕТ!!!ТОЗИ ТУРНИР Е ОПАСЕН И АЗ НИКОГА НЕ СЪМ ИМАЛ СЕРИОЗНО НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ВКЛЮЧА!!!
-ДА БЕ!!!ОТТЪРВАВАШ СЕ ОТ ИЗПИТИТЕ И АКО СПЕЧЕЛИШ ЩЕ ИМАШ ХИЛЯДА ГАЛЕОНА!!!НЯКОИ СА ГОТОВИ НА ВСИЧКО ЗА ТОЛКОВА ПАРИ!!!
-НА МЕН НЕ МИ ТРЯБВАТ ПАРИТЕ!!!
-МЛЪКНЕТЕ И ДВАМАТА!-викна Хърмаяни,но те отново не я чуха.
-О ВЯРНО!ЗАБРАВИХ,ЧЕ НА ТЕБ ПАРИ НЕ ТИ ТРЯБВАТ,ПОНЕЖЕ СИ ИМАШ ДОСТАТЪЧНО!!!ЗАЩО ТОГАВА НЕ ГИ ОСТАВИ НА НЯКОЙ ДРУГ???
Джини,както и всички в Общата стая слушаха всичко това потресени.Момичето не можеше да проумее всичко това.Хари казваше,че не бил той и звучеше искрен.А Рон отново не му вярваше и дори го обвиняваше.
-В КАКВО МЕ ОБВИНЯВАШ,РОН???
-В ИЗМАМА!!!
-НЕ СЪМ ИЗМАМНИК!!!КОГА ЩЕ ГО ПРОУМЕЕШ???ЗАЩО НИКОГА НЕ МИ ВЯРВАШ???
-ДАЛ ЛИ СИ МИ ПРИЧИНИ ЗА ТОВА???
-СТИГА ВЕЧЕ!-гласът на Хърмаяни се извиси над двете момчета и те млъкнаха разярени.-ЧУЙТЕ СЕ КАК СЕ КАРАТЕ!!!ПРИЯТЕЛСТВО ЛИ Е ТОВА?!?!?!
-Хърмаяни,не се меси!-изръмжа Хари.-Очевидно е,че Рон не ми вярва!
-Прав си!Не ти вярвам!И Хърмаяни не ти вярва!
-Не е вярно!-извика момичето.-Щом Хари казва,че не е пуснал името си,значи не е!Никога досега не ни е лъгал.
-Винаги има първи път!
-Рон,престани!Бесен си и не разсъждаваш нормално.Хайде да слезем в Общата стая.
Хърмаяни задърпа Рон към вратата и го изведе от момчешката спалня.Вбесен,Хари се тръшна на леглото си погълнат от тягостни мисли.
***
-Трябваше да му кажа всичко това!-говореше Рон-Той е измамник!
-Рон,той не е измамник!
-Защо все го защитаваш?
-Защото в момента е искрен.
-Не започвай и ти!
Всички гледаха червенокоското с интерес.
-Какво ме зяпате?-тросна се той на всички.
След това се обърна и се запъти към момчешките спални.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава петнадесет
-Стига вече,Хърмаяни!Той не ми вярва и няма да ми повярва!Няма да му се моля!
-Хари,не схващаш ли?
-Какво да схващам?-попита той озадачен.
Бяха на закуска в Голямата зала.Грифиндорци бяха ведри и усмихнати,но не можеше да се каже същото за хафълпафци,които хвърляха отровни погледи на Хари.Рейвънклоуци също го гледаха,но в погеда им нямаше толкова враждебност.
-Той ти завижда!-отговори Хърмаяни.
-Ммоля?!?!
-Помисли!Ти винаги си бил известен.
-Аз какво съм виновен?
-Никой не казва,че си виновен!-обади се глас отзад.
Двамата се обърнаха и видяха Мел.Учудващото беше,че приятелките й не бяха с нея.Хари се обърна и продължи да яде,а Хърмаяни поздрави Мел и я покани да седне.Момчето слушаше разговора им.
-Къде са другите?
-Спят.Не исках да ги будя,не ми се спеше и видях,че вие сте тук.Ако ви преча ще си тръгна.
-Глупости!-отсече Хърмаяни.-Не пречиш.
-А къде е Рон?-попита Мел,която чак сега забеляза,че другото момче го няма.
Хари се престори,че не е чул въпроса,а Хърмаяни си замълча.
-Ето къде си била!-чу се гласът на Сюзан.-Знаеш ли,че те търсихме?
-Вие спяхте и аз...
-Ясно!-прекъсна я Катрин.
Трите седнаха срещу тях.
-Къде е Рон?-попита този път Джини,оглеждайки масата.
-Няма го!-обясни тихо Хърмаяни.-С Хари се скараха.
-Чух.-отвърна също шепнешком червенокоската.-Май всички чуха.
-Няма нуждяа да шепнете.-обади се Хари.-Чух ви!
Двете момичета млъкнаха смутени и се спогледаха.
-Джини,-започна Катрин,но беше грубо прекъсната от Рон.
-Ела с мен!-заповяда й той.
-Рон,какво...
-Казах да дойдеш с мен!-изръмжа червенокоското.
Всички го гледаха изумени.Очевидно беше,че момчето не е на себе си.
-Чакам те във Входната зала!-заяви той и излезе.
Леко ядосана Джини остави лъжицата си в купата с каша и стана.
-По-добре да отида да видя.
-Не се карайте,заради мен!-обади се Хари,който се досещаше защо Рон иска да говори със сестра си.
Момичето се запъти спокойно към вратата последвана от няколко погледа.След минута от Входната зала се разнесоха викове.
***
-Как може да си на негова страна???
-Рон,аз...
-Какво ти?Защо всички подкрепяте него?Аз какъв съм ти?
-Ти си ми брат,но в случая не си прав!
-Аз очевидно никога не съм прав!
-Рон,държиш се като малко,разглезено дете!
-А ти се държиш,като глупаво момиче!Подкрепяш Хари,само защото си влюбена в него!
Сърцето на Джини заби учестено.Толкова ли си личеше?
-НЕ СЪМ ВЛЮБЕНА В ХАРИ,РАЗБРА ЛИ???
-ЗАТОВА КАТО МАЛКА ГО ХАРЕСВАШЕ!!!
-ТОВА Е МИНАЛО!!!НЕ СМЕЙ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА!!!ПОДКРЕПЯМ ХАРИ,ЗАЩОТО МУ ВЯРВАМ,КАКТО И ПОЛОВИНАТА ГРИФИНДОР!!!САМО ТИ МУ СЕ СЪРДИШ,ЗАЩОТО УМИРАШ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА СИ НА НЕГОВО МЯСТО!!!
-НЕ Е ВЯРНО!!!
-ВЯРНО Е!!!ВИНАГИ СИ ИСКАЛ ДА СИ ИЗВЕСТЕН,НО НЕ ТИ,А ТОЙ Е ИЗВЕСТНИЯ!!!ПРОСТО СИ ЗАСЛЕПЕН И НЕ ИСКАШ ДА СИ ОТВОРИШ ОЧИТЕ!!!КАКТО ВИНАГИ!!!КОЛКО ПЪТИ СИ КАЗВАЛ,ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ДЪРЖИШ КАТО МОМИЧЕ!!!НО В МОМЕНТА СЕ ДЪРЖИШ КАТО НАЙ-ГЛУПАВОТО МОМИЧЕ,КОЕТО МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА!!!
-АХ ТИ...
Рон се запъти към нея.Беше заслепен от гняв и не можеше да разсъждава.Не го интересуваше нищо.Готова да се защитава Джини извади пръчката си.Момчето можеше да направи нещо на Джини,ако не беше спрян навреме.
-Рон,какво правиш?-бяха близнаците.
-Незнам на какво ще я направя!
-На нищо няма да я правиш.-отсече Фред и го задърпа към двора.
Джордж остана при сестра си.
-Добре ли си?
-Да.Той не е добре.
-Какво му е?
-Сърди ми се,защото си мисли,че съм на страната на Хари.-обясни Джини.
-Ако питаш мен е трябвало да се роди момиче!-отбеляза Джордж,при което момичето се разсмя.-А сега отивам да помогна на Фред.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава шеснайсет
Джини се разхождаше покрай езерото.Обожаваше да се оглежда в гладката му повърхност и да мисли.Приятелките й бяха в грифиндорската кула.Тя им беше казала,че е в библиотеката.Искаше да остане сама,макар че не беше наясно защо.Унесе се в мисли,докато наблюдаваше пипалата на ленивата гигантска сепия.Изведнъж усети чуждо присъствие зад себе си.Обърна се и видя Хари.Сърцето й заби малко по-учестено,но момичето не показа вълнение.
-Здрасти!-поздрави я Хари.
Той също беше сам.
-Здравей!-отвърна на поздрава му червенокоската.
Момчето я погледна и тя побърза да се обърне към езерото.Не й се искаше да среща погледа му.Хем искаше да избага надалеч,хем искаше да остане.Бързо реши да направи второто,но колкото и да се опитваше не можа да накара краката си да помръднат.
-Добре ли си?-попита я момчето.
"Колко ли глупаво изглеждам отстрани!"-помисли си Джини и се скастри мислено.-"Дръж се нормално де!Покажи,че си момиче на място!"
-Аз...да!Добре съм.
Тя отчаяно затърси тема за разговор.
-Къде са Рон и Хърмаяни?
Лицето на Хари помръкна.
-Хърмаяни е в библиотеката,а Рон незнам.Все още ми се сърди.
Джини се укори мислено,че забрави за спора между двамата приятели.
-Но аз мога да те попитам същото.Къде са приятелките ти?
Преди тя да отговори се чу подигравателен смях.Двамата се обърнаха по посока на смеха и видяха Драко Малфой с Краб и Гойл от двете си страни.
-Леле Потър-провикна се той.-Страшен фенклуб си водиш.Само малката Уизли,но тя нали е готова на всичко за теб.
Джини се ядоса.Какво ли знаеше Малфой?
-Затваряй си устата!-изръмжа Хари.
-Брей!Избранникът си позволява много!-провлачи слидеринеца,при което Краб и Гойл се изхилиха.-Да не би да прекъснахме нещо?
Джини усети как червенина облива бузите й.
-Не ти влиза в работата!-изсъска тя преди да се усети.
-Точно така,Малфой!-намеси се Хари.-Не ти влиза в работата!Омитай се или аз ще те накарам да се махнеш.
-Много съм любопитен как точно ще го направиш,Потър!
-Предизвикваш ли ме?
-Ами-русокосият слидеринец доби замислен вид.-Не,Потър!Няма да те предизвиквам.И без това на първото изпитание със сигурност ще пострадаш.Нали знаеш,че е имало смъртни случаи?
-Ей,Малфой-провикна се Джини,преди да успее да се спре.-Я по-добре си запази легло в болничното крило!
Драко се изсмя.
-Ти заплашваш ли ме,Уизли?Сбъркала си човека!
-Ще видим!
Момичето се вбесяваше все повече с всяка изминала секунда.Малфой извади пръчката си.Червенокоската направи същото.
-Джини,недей!-Хари й препречи пътя.
-Спри я,Потър,преди да е пострадала.-обади се Малфой.
Двамата грифиндорци зяпнаха.
-Ако не те познавах,Малфой,щях да си помисля,че се тревожиш за мен.-обади се червенокоската и направи крачка напред.
Хари реагира веднага.Хвана я през кръста и я издърпа по-далеч от Малфой.
-Моя работа си е,Уизли,за кой се тревожа и за кой не.Просто те предупредих,защото не си ми на нивото.
-Обикновено не ти пука.-Джини се мяташе в опит да се освободи,но Хари беше по-силен.
-Момчета,стана ми скучно.-студено отбеляза Малфой.-Да си вървим.
Краб и Гойл се изхилиха глупашки и последваха Драко клатушкайки се.Чак когато се отдалечиха,Хари я пусна.
-Защо ме спря?-обърна се тя ядно към момчето.-Щях да го...
-Недей!-посъветва я Хари.-Не си заслужава.А и Малфой не искаше да пострадаш,което ме учуди.
-Кой ги разбира момчетата.-изсумтя Джини
-И вие не сте лесни за разбиране.-отбеляза Хари шеговито,но на момичето не му беше до шеги.
-Извинявай,но трябва да вървя.-и се отдалечи по посока на замъка все още фучейки.
***
-Джини,добре ли си?-попита я Мел щом я видя да влиза в грифиндолската кула.
-Да!Добре съм.отвърна вяло момичето.
Изведнъж усети силен удар в главата си.Краката й се подскосиха и тя падна на пода,изпадайки в безсъзнание.
Събуди се в болничното крило.Мадам Помфри се беше надвесила над нея и оглеждаше внимателно.
-Какво стана?-тя се опета да седне,но старшата сестра я бутна отново назад и отсече.
-Колко пъти да ви предупреждавам,че зъбатите фризбита са опасни?Нямате си на идея колко силно удрят и какво могат да причинят!За щастие ти си се оттървала само със сътресение на мозъка.
-Кой ме е ударил?
Тя усещаше мозъка си мек като памук и беше доста замаяна
-Един шестокурсник.-отвърна Кати,която седеше с Мел и Съзан на столове до леглото.-И Макгонъгол го наказа.
-Мадам Помфри,мога ли да стана?Добре съм.
-Ти шегуваш ли се?-жената беше възмутена.-Ще стоиш тук,докато ти кажа.Никакво преуморяване,пренапрягане или прекалено сило вълнение.
-Но искам да гледам първото изпитание.То е вдругиден.
-Ще го мислим тогава.
Джини се отпусна безсилна на възглавниците.
***
Дойде денят на първото изпитание.Мадам Помфри категорично отказа да пусне момичето да го гледа.Джини беше сама в болничното крило.Без да я интересува нещо тя стана и погледна през прозореца.Нищо не виждаше.Изпитанието трябва да беше започнало.Какво ли трябваше да направят участниците?Тогава чу магически усиленият глас на Людо Багман.
-И така,дами и господа,вие присъствате на първото изпитание от Тримагическия турнир.Задамата на участниците е да се преборят с един змей и да вземат златното яйце.
Змейове?Дъхът на Джини секна.Сърцето й се сви от страх.
-Първи е господин Седрик Дигъри.-чу тя Багман.
Докато слушаше коментара момичето се изнервяше все повече и повече.Съзнанието й рисуваше ужасни кървави картини.Когато Багман обяви името на Фльор тя стана и започна да крачи нервно.Изброи десет пъти крачките от едната стена до другата,докато французойката вземе яйцето.Коментатора обяви името на Крум.Джини не издържаше.След него беше ред на Хари.Какво ли щеше да му се случи.От страх дъхът й спираше.Българинът очевидно взе яйцето бързо.
-А сега нека ви представя Хари Потър.
Тогава червенокоската взе решение.В края на леглото й бяха сложени дрехите й.Бързо съблече пижамата си,навлече дънките и суичъра си и хукна навън.Замъкът беше пуст.Всеички гледаха изпитанието.Къде ли се провеждаше то?Мозъкът й работеше на бързи обороти.Гласът на Багман се чуваше откъм Забранената гора.Тичайки момичето събори една рицарска броня,но не обърна внимание.Прелетя последните стълби със скок и се озова във Входната зала.Веднъж излязла на двора хукна към Забранената гора,сякаш я гонеха вълци.Видя заграждението.Чу виковете на публиката.Нищо не я интересуваше.Трябваше да види Хари.От страх я болеше всичко.Не я интересуваше какво може да стане с нея.Не се страхуваше,че може да се влоши като тича.Представи си змейовете и Хари изглеждаше миниатюрен пред тях.Тълпата пищеше.В див бяг нахълта през вратата на заграждението.Огромният змей беше във въздуха,а Хари летеше около него.Огромното чудовище избълва плъмъци и Хари се изплъзна на косъм.Червенокоската извика тихо.
-Джини,какво правиш тук?-беше Чарли.-Разбрах от Рон,че си в болничното крило.
-Аз...-запъна се тя.-Добре съм.А ти какво правиш тук?
Беше изумена да види брат си.Видя зад него другите три змея вързани с вериги.
-Отговарям за змейовете.-отвърна той.
-Ти?!Ти ли си осигурил змейовете?!Знаеш ли колко е опасно?!Ами ако някой пострада сериозно?!
Тя не беше на себе си.Страхът я сковаваше,гневът я заслепяваше.Чарли хвана внимателно сестра си и вложи всичките си сили в опит да я удържи.
-Джини!Джини,моля те успокой се!
-Как да се успокоя?!-тя беше като обезумяала.
-Джини,разбирам тревогата ти.Боиш се за Хари,но те уверявам,че той е в безопасност.Всичко е обмислено.
Червенокоската остана в прегръдките на брат си,гледайки със свито сърце борбата на Хари със змея.Едва след цяла вечност,както й се стори,той полтя надолу,взе яйцето и се издигна над ликуващата тълпа.Укротителите се втурнаха да укротяват змея,но Чарли остана при сестра си.
-Джини!-чу се вик.-Джини,какво си въобразяваш по дяволите?
Беше Рон,който тичаше към нея.Чарли я пусна и остави Рон да прегръща буйно сестра им.
-Защо си излязла от болничното крило?
-Аз...Трябваше да видя изпитанието.
-И видя ли го?
-Да.Цялото.Стоях тук.
Тя хвърли умолителен поглед към Чарли,който кимна.
-Трябва да говоря с Хари.-каза Рон.-Ела да го поздравим.
И преди Джини да каже и гък,той я задърпа към кълбото грифиндорци.
-Рон,вие не бяхте ли скарани?
-Аз бях глупак.-отвърна брат й.
-Късно го осъзна.-промърмори тя.
Когато попаднаха насред грифиндорци,Рон я пусна и отиде при Хари.
-Хей,Джини!Какво правиш тук?-беше Кати.-Не трябваше ли да си в болничното крило?
-Вече съм добре.Трябваше да видя изпитанието.
Приятелките й се спогледаха,но не казаха нищо.Някой я докосна по рамото.Момичето се обърна и видя Хърмаяни.
-Не ме питай нищо.-възкрликна умолително червенокоската.
Хърмаяни се усмихна и каза:
-Хари те видя и пита за теб.
-За мен ли?
-Мислел,че си в болничното крило и се разтревожил,като те видял.
-Добре съм,Хърмаяни.
-Мадам Помфри ще ви се кара,госпожице Уизли.-чу се строгият глас на Макгонъгол,която бързаше към нея.-Добре ли сте?
-Щом съм тук.-отвърна тя с усмивка.
Жената я изгледа странно и се обърна към Хари,който приемаше поздравите на съучениците си.
-Господин Потър,трябва да отидете в палатката.Господин Багман ви вика.
Той кимна и тръгна към палатката,а останалите грифиндорци се понесоха към замъка.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава седемнайсет
-След първото изпитание времето сякаш започна да лети.Без никой да усети дойде декември,а с него и зимата.Учителите започнаха да украсяват замъка,а украсата беше по-ослепителна от всякога.Навсякъде по стълбищата имаше нетопящи се,ледени висулки,а по стетите гирлянди.Дори портретите бяха излъскани.В Голямата зала украсата беше още по-пищна.Имаше двавайсет елхи,украсени с всевъзможни коледни неща.Заразени от общото веселие,няколко грифиндорци решиха да украсят Общата стая.
-Подай ми гирлянда,Джини!-провикна се Сюзан.
Червенокоската взе един гирлянд и го хвърли към приятелката си.Бяха решили да украсят стаята без магия.Всъщност ентусиастите бяха малко.Джини и приятелките й,близнаците Уизли,и четвъртокурсниците.
-Толкова ли не може да използваме магия?-мърмореше Рон,докато се мъчеше да закрепи гирлянд върху елхата.
-Хайде стига,де Рон!-обади се Фред.-По-забавно е.
-Да не сме мъгъли?-попита червенокоското.-Чия всъщност беше идеята?
-На Хари и Хърмаяни.-отвърна Джордж.
-Вие ли?Това пък защо?
-Рон,голямо мрънкало си.-рече Хърмаяни,докато украсяваше стълбището към момичешката стая.-Така е по-забавно.И двамата с Хари го знаем.
-Да,само че нямам достатъчно опит.-обади се Хари от друия край.-Всъщност можем да измагьосаме сняг да се сипе от тавана.
-Добра идея!-възкликна Мел.
-Аз ще се заема.-обяви Хърмаяни и насочи пръчката си към тавана.
Промърмори нещо,но никой не я чу и от пръчката й изскочи светлина,която се заби в тавана.Тогава по него сами се изрисуваха картини.Приказно звездно небе,от което падаше сняг,който щом стигнеше до главите им се връщаше обратно.
-Страхотно е,Хърмаяни!-обади се възхитена Джини.
-Нищо особено.-смънка тя.-Да продължаваме.
Тя отново размаха пръчката си и от нея излезе голям балон,подобен на сапунените.
-Това пък какво е?-попитая Рон.
-Дай ми минутка.-отвърна Хърмаяни и от пръчката и излезе червено-златна светлина.Тя влезе в балона и в миг той светеше с блестящи цветове в червено и златно.С последен замах на пръчката й,балона се раздели на много малки.
-Уау!-провикна се Хари.-Какво е това,Хърмаяни?
-Виждала сйъм ги и реших да опитам да направя такива.Можем да ги закрепим.
-Това вече е друго.-възкликна Рон.-Ще използваме магия.
След като приключиха с това се върнаха към гирляндите за голямо разочарование на Рон.Джини взе един и се опита да го закрепи на стената,но не успя.
-Хей,хора как се закача това?-провикна се тя.
-Да ти покажа ли?-попита Рон със смях.
-Не,благодаря!Ти си по зле и от мен.
Всички избухнаха в смях.Хари си пое въздух и каза:
-Дай да ти покажа.
Взе гирлянда от ръцете й и съвсем лесно го закачи.
-Благодаря!-усмихна се тя.-Ще пробвам.
Взе си нов,но откри,че е прекалено ниска,за да стигне ъгъла между тавана и стената.
-Дай да ти помогна,Джини!-провикна се Мел.-Уингариум Левиоса.
-Не!-извика Кати,но беше късно.
Червенокоската се издигна във въздуха.Катрин съвсем основателно беше извикала.Мел не беше особено добра в тази магия и Джини тупна на пода.
-Ау!
-Ох,Джини.Извинявай!Добре ли си?
-Да,но следващия път не го прави пак.-изохка момичето.
Изправи се и усети някои части на тялото си натъртени.
-Аз ще се заема.-обяви Рон и преди някой да разбере нещо отиде и вдигна Джини.Тя изпищя.
-Рон,какво правиш?Полудя ли?
-Сложи гирлянда.
-Ако ме изпуснеш,ще те убия.
-Няма.-отвърна той,но въпреки всичко залитна и я изпусна.
-Рон Уизли,считай се за мъртъв.
Брат й се ухили малко виновно.
-Рон,не се прави така!-укори го Хари и преди червенокоската да успее да го спре я хвана през кръста и я вдигна.
-И теб ще убия,ако ме изпуснеш.
-Няма.Живее ми се.-ухили се той и всички се запревиваха от смях.
-Братле,по лесно беше ти да сложиш гирлянда.-обади се Рон.
-Тя не е сложила нито един.-отвърна Хари,при което приятелят му се изкиска.
-Много смешно.-измърмори Джини и закачи украшението.
Грифиндорци се намираха се в класната стая на Макгонъгол.Тя ги беше събрала,за да съобщи нещо.Класът шушукаше,но когато жената влезе в стаята млъкна.
-И така-подхвана тя.-Искам да ви съобщя,че в навечерието на Коледа ще има Коледен бал.
Всички момичета започнаха да шепнат развълнувано,а някои момчета изглеждаха шокирани.Очевидно идеята не им се понрави.Професорката продължи:
-Четиримата избраници ще открият танците,така че да се погрижат да си намерят партньори.
Тя погледна многозначително Хари,чийто стомах се сви.Коя да покани?Много от грифиндорките го погледнаха с очакване,но Хърмаяни която беше до него само изсумтя,а Рон се изкиска.За миг си представи себе си с Чо-дали да покани нея?
-По-тихо,моля ви.-обади се Макгонъгол.-Да ви кажа,че официалното облекло е задължително и на бала могат да присъстват ученици от четвърти курс нагоре,освен ако не са поканени или не поканят някой по-голям.Свободни сте.
Рон изстена.Неговата официална мантия не приличаше на нищо.
Все така сумтейки Хърмаяни стана и повлече двамата си приятели навън.Хари се притесни,като видя как го гледат повечето му съученички и хвърлят отровни погледи на Хърмаяни,която вървеше до него и разгорещено спореше с Рон.Двете момчета винаги се учудваха как приятелката им не пада толкова ниско.Когато видеше някое момиче да кани един от избранниците на бала тя сумтеше презрително и се смееше с глас.Веднъж видяха цяла група момичета,които намекваха доста явно на Крум,че искат една от тях да бъде с него.При тази гледка Хърмаяни избухна в искрен смях,с което си спечели отровен поглед от българките и една усмивка от момчето.
Джини искаше да отиде на бала,но съзнаваше,че това вероятно няма да стане.Тя беше третокурсничка и ако някой от по-горния курс не я поканеше,нямаше да присъства.Едно момче от Дурмщранг беше поканило Мел,която бе приела с радост.Един французин хвърляше погледи на Кати,която или не го забелязваше,или се правеше,че не го забелязва,което беше по-вероятно.Сюзан очевидно не смяташе това за толкова важно,но прие поканата на един рейвънклоулец.Ако Катрин се съгласеше да отиде с бобатонеца,вероятно малката Уизли щеше да си бъде сама в коледната нощ.Тя се чудеше дали да покани Хари,но знаеше,че той я възприема като "неговата малко сестричка" и нищо повече.Един ден унесена в мисли се разхождаше в един коридор,когато чу гласове.Разпозна този на Хари в единия,а другия беше на Чо Чан.Вероятно я канеше на бала.Значи Джини нямаше никакъв шанс.Приближи се и чу Хари да казва:
-Аха,добре.
Това беше.Хари щеше да отиде с Чо.Нямаше шанс.Тръгна към грифиндорската кула и по пътя си срещна Невил.
-Здравей!-поздрави го тя.
-Здрасти,Джини.-отвърна той.Изглеждаше унил.
-Добре ли си?-попита го тя.
-Да.Просто поканих Хърмаяни на бала-ей така като приятели-но тя отказа.Каза,че си има кавалер.
-Да.Има си.-рече Джини.
Тя знаеше отлично кой е кавалерът на приятелката й.
-Слушай,Джини.Искаш ли да бъдеш моя дама на бала?
Каквото и да бе очаквала червенокоската,то не беше това.Знаеше,че няма да може да отиде с Хари,а и се искаше да присъства.
-Ами,добре.Разбира се.
Момчето й се усмихна и се запъти към Голямата зала,а Джини тръгна към грифиндорската кула,напълно забравила за вечерята.Когато прекрачи през портрета видя Рон с лице към стената.Запъти се към него.
-Рон,добре ли си?Какво ти е?
-Поканих Фльор Делакор.
Момичето едва се сдържа да не прихне,но се отказа гледайки отчаяното лице на брат си.Започна да го потупва успокоително по гърба,когато през портрета влезе Хари.Той също не изглеждаше щастлив.Когато ги видя,дойде при тях и попита:
-Какво има,Рон?
-Поканил Флор Делакор да му бъде сама.-обясни Джини,която хвърляше всичките си усилия да не избухне в смях.
-Какво?-зяпна Хари.
Брат й започна да обяснява нещо,а тя разсеяно го потупваше по рамото,без да го слуша.Накрая чу само Хари да казва:
-Седрик ще бъде на бала с Чо Чан.Току що я поканих и тя ми каза.
Джини подскочи.Вече никак не й беше до смях.
-Само ние ще си бъдем без дами.-изстена Рон.-Освен Невил.Той поканил Хърмаяни.
Хари отново зяпна.
-Но тя му отказала.Не е поискала да отиде с него.-той се изсмя.
Сестра му се ядоса.
-Не му се присмивай!
Точно тогава влезе Хърмаяни и се запъти към тях.
-Какво ви става на вас двамата?И защо не бяхте на вечеря?
Двете момчета се засмяха.Джини не ги разбираше ни най-малко и обясни положението.Хърмаяни се засмя.
-Всички красавици са заети,а?
Брат й гледаше Хърмаяни с такова изражение,че червенокоската се изкиска.
-Хърмаяни,ти си момиче.-звучеше така все едно едва сега го е осъзнал.
-Наистина ли?-попита тя.
-Е,можеш да бъдеш дама на някой от нас?
-Не мога!-отсече без колебние Хърмаяни.
-Защо?
-Не мога!-повтори момичето и пламна.-Имам си кавалер!
-Не е вярно!
-Вярно е!За разлика от теб някой друг е забелязал,че съм момиче.
Тя се врътна и тръгна към момичешките спални.
-Лъже!-отсече брат й.
-Не лъже!-обади се Джини,на която й беше изключително смешно да наблюдава сцената.
-Кой ще й е кавалер,тогава?
-Няма да ти кажа!-рязко отвърна тя.
-Вече почна да ми писва.-ядоса се Рон.Джини,ти можеш да бъдеш дама на Хари,но аз...
Червенокоската пламна.Така й се искаше.Но вече беше приела на Невил и нямаше да го подведе.
-Не мога!-усети как пламва.-Ще отида с Невил.Той ме покани,когато Хърмаяни му отказа.И аз-започна да се оправдава-помислих си,че няма да мога да ида.А сега ще отида да вечерям.
Не издържаше на погледа на Хари,който я наблюдаваше.Беше пропиляла шанса си.Тръгна към портрета и се размина с Парвати и Лавендър.Чу вика на Рон,но не се обърна.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава осемнайсет
-Мел,престани вече!Изглеждаш добре.
-Сигурна ли си?
-Разбира се.-потвърди Кати.
Мел се въртеше пред огледалото облечена в красивата си златиста рокля.Русата й коса беше вързана на кок и отпред се подаваха два-три кичура.
-Ох,мръдни се да се видим и ние.-Сюзан избута приятелката си,за да се огледа.Нейната рокля беше сребриста-отиваше идеално на черната й коса,сега спусната около лицето й.Катрин приглаждаше нервно полите на своята рокля.Тя беше в хубав светлозелен цвят,а косата й беше накъдрена.
-Джини,готова ли си вече?-провикна се Мел.
-Да.-извика червенокоската и излезе от банята.
Едва пристъпваше,заради високите си обувки.Роклята й беше бяла с оттенъци на златисто и двата цвята се смесваха прекрасно.Косата й беше вързана наполовина със златиста шнола-подарък за Коледа от Хърмаяни.Беше много красива.
-Някои ще си изгубят ума по теб.-подметна Сюзан,имайки впредвид едно момче.
Джини не й обърна внимание и подкани:
-Хайде да слизаме.
Тя надникна иззад стената и видя препълнената обща стая.Невил я чакаше в компанията на Хари,Рон,Дийн и Шеймъс.Хърмаяни не се виждаше.
Заслиза по стълбите,внимавайки да не се спъне.Стигна безпрепятствено до долу и без да обръща внимание на погледите,които й мятаха се запъти към кавалера си.Щом я видя той стана и я поздрави.
-Здравей!Много си хубава.
-Благодаря!-отвърна тя и погледна брат си.
В следващия миг зяпна.Той беше облечен в нещо подобно на рокля,но отпреди век.Имаше и висящи дантели.Тя едва се сдържа да не избухне в смях.
-Рон,изглеждаш наистина...невероятно!
Хари се засмя,но Рон никак не беше доволен.Тогава се приближи Парвати и поздрави Хари.Той изглеждаше доста смутен.Значи тя беше дамата на Хари?Как й се искаше да е на нейно място.Усети преценяващия поглед на Хари върху себе си и направи голямо усилие да не го погледне.Но нямаше време да се замисли над това,защото твърде нервната Катрин я повлече към Входната зала,принуждавайки и Невил да тръгне с тях.Във Входната зала беше още по-претъпкано.Всеки търсеше партньора си.Видя бобатонци да влизат и Катрин отиде при кавалера си.Един русокос рейвънклоулец се приблжи към Сюзан.Мел нервно се оглеждаше за дурмщрангци.Те влязоха предвождани от Каркаров.Най-отпред вървеше Крум подръка с Хърмаяни.Ако не знаеше,че това е тя,Джини нямаше да познае приятелката си.Беше наистина красива.Професор Макгонъгол ги вкара в Голямата зала,оставяйки само избраниците и партньорите им.Джини с удоволствие забеляза шашнатите погледи на слидеринци като видяха Хърмаяни.През цялото време усещаше погледа на грифиндорския избраник,но нито веднъж не го погледна.Невил я поведе към свободните маси.Дийн и Шеймъс седнаха при тях.
-Искам да видя Парвати.-каза Лавендър,която беше дошла с Шеймъс.-Тя ще влезе с Хари.
Джини я стрелна с изпепеляващ поглед.Вратата се отвори и избраниците влязоха.Всички станаха и червенокоската ще-неще стана.Видя Хари подръка с Парвати и идеше да изрита нещо.Започнаха танците и Невил я покани.Тя се съгласи,но го поведе възможно най-далече от двойката Започна да се оглежда за познати лица.Видя Мел танцуваща с българина,Сюзан с рейвънклоулеца,но Катрин не се виждаше.Мерна Драко и Панси,която беше толкова изненадана от дамата на Крум,че непрекснато зяпаше към тях и объркваше стъпките.След като песента свърши,Джини видя че Хари води или по-скоро дърпа Парвати към масата и с огромно задоволство забеляза недоволната й физиономия.Изведнъж се почувства гузна,че гледа Хари.В края на краищата нейния кавалер беше Невил и беше редно да му обърне малко внимание.В този момент той я настъпа неволно и тя прехапа устни,за да не изохка.Може да беше непохватен,но поне й обръщаше внимание,а Хари вероятно нямаше да го стори ако беше дошла с него.Нито Парвати,нито Падма изглеждаха доволни от кавалерите си,а Рон гледаше Хърмаяни с такова изражение,че ако погледите убиваха,досега момичето да беше мъртво.Междувременно започна нова балада и Джини помоли Невил да седнат.Той я поведе към празната им маса.
-Невил,аз ще отида да взема нещо за пиене.
Всъщност целта й беше да потърси Катрин.Подмина масата на Хари и Рон и дочу спора на брат си с Хърмаяни.Видя я седнала на една маса с бобатонци и се приближи към тях.И зяпна.Парвати стоеше в скута на едно момче.Щом я видя на лицето на Кати грейна и тя побърза да стане,като промърмори на кавалера си някакво извинение.
-Джини,къде се изгуби?-попита я тя.
-Танцувах.А ти?Защо не танцуваш.
-Не ми се танцува,а и той предпочита да говори с приятелите си.-махна тя с ръка.-Скучно ми е.
-Да потърсим Сюзан.-предложи червенокоската.
-А Мел?
-Едва ли има нужда!-ухили се малката Уизли,кимайки към дансинга,където приятелката им танцуваше.
Те се залутаха между масите и забелязаха приятелката им с рейвънклоуци.За щастие на Джини,Чо я нямаше.Точно тогава червенокоската се спъна и падна право върху мургаво момче.Смутена скочи и каза:
-Извинявай!Аз се спънах.
Той и се усмихна.
-Няма проблем.Аз съм Майкъл Корнър.
-Джини Уили.
Той и се стори наистина хубав и привлекателен.Какво й ставаше?Какви мисли й минаваха през главата?
-Извинявай,но трябва да вървя.-каза тя и преди да се усети хукна.
Взе от една маса два бирени шейка и се върна при Невил.Той отново я покани на танц и тя се съгласи от немайкъде.Искаше и се отново да види Майкъл.Изведнъж и стана много задушно .Измъкна се от изумения Невил,смънквайки че отива до тоалетна и излезе от ГОлямата зала.Тогава го видя.Стоеше облегнат на стената.Щом я забеляза се усмихна и попита:
-Какво правиш тук?
-Не ми се стои.-махна Джини с ръка към вратата.
-На мен също.Искаш ли да се разходим?
Тя кимна.Макъл я хвана за ръката и я поведе към двора.Двамата се разхождаха известно време и червенокоската реши,че е веме да се върне при Невил.Когато влязоха във Входната зала Джини се облегна замалко на стената и Майкъл се възползва от този момент да я целуне.Това изненада момичето,но тя с още по-голяма изненада откри,че няма нищо против.Беше време да забрави Хари и да престане да се терзае за несподелена любов.Тогава Майкъл се дръпна от нея малко гузно и каза:
-Извинявай!Аз...незнам какво ми стана.Не биваше.
-Няма нищо.На мен ми беше приятно.
Момчето я зяпна,но не каза нищо а и кимна да влязат в Голямата зала.
-Къде ти е дамата?-попита го ухилено тя.
-Идея си нямам.-отвърна той,но това очевидно не го интересуваше кой знае колко.
Джини отиде при Невил и след няколко танца с него отиде да се посмее с приятелките си,които седяха на една маса с кавалерите си.бщо взето прекара пиятно вечерта,особено когато Майкъл и предложи.Тя прие за голяма изненада на всички.На тръгване Мел й прошепна:
-Имаш да даваш обяснения.
Червенокоската се усмихна.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава деветнайсет
-Не,благодаря!-отговори небрежно Джини на въпроса на Дейвид,който я канеше да отидат заедно в Хогсмийд.
-Как така не?
-Така!-отвърна спокойно червенокоската.
-Джини,защо все ми отказваш?-той изглеждаше леко отчаян.-Във втори курс бяхме заедно.
-Можеше и още да бъдем,ако ти не ме ревнуваше от всяко момче с което говоря!-сопна му се момичето.-Отлично знаеш,че скъсахме,а вече цяла година не се отказваш да ме преследваш.Не ти ли омръзна?
-Не!-отсече той яростно.-Как да се откажа?
-Съжалявам,но не мога да дойда с теб в Хогсмийд.-опита се да приключи разговора Джини.-Ще ходя с Майкъл.
-Кой Майкъл?-момчето изглеждаше готово да убие.
-Не ти влиза в работата.А сега ме извини.Имам работа.
Тя се запъти към общата стая при приятелките си.Бутна портрета и влезе.Точно тогава пред нея се изпречи последния човек който искаше да види в момента-Хари.
-Здравей!-поздрави я той,но очевидно мислеше за нещо друго.
-Здрасти!-отвърна му по същия начин Джини.-Извини ме,но бързам.
И като се постара да го заобиколи възможно най-отдалече се запъти към Сюзан,Мел и Катрин който се мъчеха със съчинението по трансфигурация.Тя се строполи до Сюзан и без никакво желание извади тетрадката си по трансфигурация.
-Какво искаше Дейвид?-разсеяно попита Мел.
-Да отида с него в Хогсмийд.-отвърна разсеяно Джини.
-Отказа ли му?
-Разбира се!Ще отида с Майкъл.
-А аз ще отида с Антъни.-обади се Сюзан.
-С кой?-не разбра Кати.
-С Антъни Голдстайн.Бях с него на бала.
-А сетих се!-ухили се момичето.-А ти Мел имаш ли някакви планове?-обърна се тя към четвъртото момиче.
Мел сви рамене.
-Вероятно ще ходя сама или ще си остана тук.
-Защо?-поинтересува се Джини.-Този,българинът...как му беше името?...не те ли покани?
-Те ще ходят да разгледат селото,защото първия път не са успели и ще бъдат всички дурмщрангци.Кати,ти няма ли да ходиш с французина?
Момичето изсумтя.
-В никакъв случай.На бала почти не ми обърна внимание и стоеше само при приятелите си.Освен това е скучен,а и не говори като хората.Нищичко не схващам.
Всички прихнаха.Мел с мъка си пое въздух и каза:
-Е,май ще си бъдем двете самотници.-ухили се тя заговорнически на приятелката си.
-Вероятно.
-Помисли само!Ще правим каквото си поискаме без да се съобразяваме с който и да било.Можем да наминем в "Трите метли".Кой знае-може и да има момчета.
Кати се хвана за главата.
-Много весело ще е.
***
Дойде денят на посещението в Хогсмийд.Сутринта Джини стана и старателно се облече.Вече беше взела решение да се радва на всичко и да не мисли за едно чернокосо момче.
-Хайде,де Сюзан,защо толкова се гласиш?-изгуби търпение Мел.
-Кой го казва!Ти колко вися пред огледалото преди бала.-отвърна Сюзан,скривайки усмивката си.
След като приятелката им приключи с приготовленията си,четирите слязоха в общата стая.Джини мерна брат си,който спореше с Хърмаяни,а Хари изглеждаше отегчен.Тя се подсмихна и се запъти към Голямата зала.
***
Когато навлязоха в Хогсмийд слънцето блестеше ослепително.Джини вървеше,прегърнала Майкъл.Смяташе да се срещне с него тук,но още щом влезе в Голямата зала той се лепна за нея.
-Къде ти се ходи?-попита я момчето.
-Да се отбием в Меденото царство.
Вътре беше претъпкано.Майкъл и Джини си запробиваха път към лакомствата.На един рафт бяха наредени Всякакви вкусови бонбончета.Момичето ги взе и се огледа за Майкъл.Но той вече не беше до нея.Спореше разгорещено с едно момче.Джини си запробива път натам и за свой ужас видя Дейвид.
-Какъв ти е проблема?-изсъска тя,веднага щом стигна до тях.
-Джини!-той се усмихна.-Радвам се да те видя!
-Казвай какво искаш!-ядоса се момичето.
-Просто говорех с гаджето ти.-той кимна към вбесения Майкъл.
-Е,ако сте свършили,ние ще тръгваме!-каза червенокоската и преди грифиндорецът да каже и дума,тя задърпа Майкъл към щанда,за да плати покупката си.
-Кой е този?-изръмжа момчето.
-Не му се връзвай!-отвърна момичето.
Вече съжаляваше,че изобщо се беше хванала с Дейвид.
-Но кой е?Как си позволява да ми държи сметка,че ходя с теб?
-Казах ти,че не трябва да му се връзваш!Не ми се говори за това!Да прекратим разговора,става ли?
Момчето кимна,изчаквайки я търпеливо да плати и я изведе от магазина.
-Къде да отидем сега?-огледа се червенокоската.
-Знам една сладкарница.Нека те заведа!
Тя кимна и го последва по една странична улица.Влязоха в доста странно заведение.Всичко беше в розово.Масите бяха застлани с розови покривки и имаше розови салфетки.На Джини не й допадна особено.Тя не обичаше розовото,а освен това и не й подхождаше като цвят.Майкъл я поведе към една от масите,които както осъзна Джини-бяха за двама.Тя се огледа втори път,осъзнавайки че в сладкарницата има само двойки.Някои се държаха за ръце,а други се целуваха.Съдържателката дойде при тях и Майкъл,който очевидно я познаваше поръча два бирени шейка.
-Харесва ли ти?-попита я той.
-Да!-излъга тя.-Хубаво е!
Тук изобщо не се чувстваше на място и се зачуди какво да прави.Скоро донесоха бирените шейкове и тя с облекчение взе своята бутилка.Момчето я наблюдаваше,което я изнерви допълнително.Накани се да подхване някакъв разговор,но той не й даде тази възможност.Щом остави бутилката си на масата,момчето се залепи за нея и тя по никакъв начин не можеше да каже каквото и да било.
***
На излизане от сладкарницата Джини си отдъхна.Предложи да разгледат магазиите,но не очакваше да отидат точно в Шегичките на Зонко.Магазинът също беше претъпкан.Момичето забеляза Фред и Джордж,които сякаш искаха да изкупят магазина.
-О,здрасти Джини!-чу се глас отзад и тя се обърна.
И направо зяпна!Познаваше Хърмаяни и знаеше,че точно в Шегичките на Зонко тя не влизаше.
-Какво правиш тук?
-Брат ти ме довлече!-оплака се Хърмаяни и кимна към Рон и Хари,които бяха не по-малко увлечени от близнаците.-А ти с кой си?
-С Майкъл.-отвърна Джини и се огледа за него.
Видя го при рафта с хапещи чаени чаши.Подсмихна се и се обърна към приятелката си,която беше поруменяла и гледаше през прозореца.Джини погледна натам и видя Виктор Крум и още трима българина.Той гледаше към Хърмаяни.Червенокоската избухна в смях,с което привлече някои погледи.Хърмаяни се сепна и я погледна.Джини се овладя да не се засмее отново и каза:
-Май иска да отидеш при него!
Хърмаяни тръсна глава и измънквайки едно "Чао!" се върна при Хари и Рон.
***
-Как мина?-попита я по-късно Мел.
-Добре!-сви рамене Джини.
-Няма ли да ни разкажеш?-попита Сюзан.
-Мисля,че ти имаш повече за разказване от мен.-отвърна тя и приятелката й поруменя.
-Да не я мъчим.-смигна им Мел.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава двайсет
Въртейки се в леглото си,Джини не можеше да заспи.Неволно тя си спомни подобна нощ в първата си година в Хогуортс.Отново стана и тръгна към общата стая.Тогава някакъв шум от момчешките спални я сепна и тя се прикри зад стената.И както една вечер преди години тя отново видя Хари.Но той сякаш се промъкваше.Насочи се към портрета.Джини видя,че носи нещо в ръката си.Присви очи и различи златното яйце.Изведнъж кихна и веднага сложи ръка на устата си.Момчето се обърна изненадано,но момичето не беше разкрито.От скривалището си видя как Хари се намята с мантията си невидимка.След малко през портрета влезе Рон.Той също не забеляза сестра си,а се запъти направо към спалните на момчетата.Какво им ставаше?Едва тогава Джини слезе в общата стая и седна пред камината.Обичаше понякога да е сама и да може да размишлява.
***
-Хари,как мислиш,че ще успеем да се справим?До изпитанието остават два дни!
Тихият,панически глас на Хърмаяни достигна до Джини,която търсеше в една безнадеждно дебела книга съставки за някаква отвара,чието име дори не помнеше.
-Никой не те кара да помагаш!-отвърна също шепнешком Рон.
-Затваряй си устата!-изсъска момичето.
-Престанете вие двамата!-повиши тон Хари и се изправи,за да прекрати назряващата кавга.
Рон и Хърмаяни млъкнаха смутени.Брат й наведе поглед към обувките си и започна старателно да ги изучава,но Хърмаяни беше поруменяла по неисвестна причина.Когато погледна към вратата причината се изясни.Там стоеше Виктор Крум с намръщено лице,което веднага грейна в усмивка щом забляза Хърмаяни.След него вървяха група кикотещи се момичета.
-Уф,безполезно нещо!-Рон ядосано тръсна една книга на масата.-Кой би искал да си къдри косъмчетата в носа.
-Аз нямам нищо против-разнесе се весел глас и след секунди Джини видя Фред и Джордж.-особено,ако всички ще говорят за мен.-довърши Фред.
-Какво правите тук?-попита Хърмаяни.
Тя изглеждаше изненадана.Джини съзнаваше,че не трябва да ги слуша,понеже това не беше нейна работа,а и не обичаше да подслушва.Но някак си не можеше просто да се обърне и да си тръгне.А и се сети,че беше чула разговора неволно.Виждаше отлично всички,защото беше в раздела за отвари,а техният явно беше подобен.
-Макгонъгол ви вика.-съобщи Джордж на Рон и Хърмаяни.
-Защо?-изненада се брат й.
-Незнам,но беше много сериозна.
Хари изглеждаше гузен,а Рон и Хърмаяни тръгнаха по нежелание с близнаците.Това беше достатъчно на Джини и тя тръгна към грифиндорската кула,отказала се да търси съставките на отварата.
***
На другия ден всички бяха обзети от някакво вълнение.Предстоеше второто изпитание.Всички се питаха какво ще е.Изглежда само избраниците знаеха отговора.Но за разлика от останалите ученици,бяха нервни,а не развълнувани.На закуска Фльор Делакор беше пред истерия,Виктор Крум стоеше намръщен,както винаги,но си личеше,че е притеснен.Седрик Дигъри беше заобиколен от хафълпафци и се усмихваше с красивата си усмивка,но определено напрежението му идваше в повече.
-А къде ли е Хари Потър?-прошепна Мел на Сюзан.-Не го виждам.
Джини,която вървеше пред тях,се направи,че не чува.Огледа внимателно грифиндорската маса,но не го видя.Нямаше ги и Рон,и Хърмаяни.Мина й през ума,че сцената на която бе станала свидетел в библиотеката има нещо общо.В този момент мислите й бяха прекъснати от Майкъл,който внезапно изскочи пред нея.Без да обръща внимание на възмутените погледи на някои грифиндорци,той безцеремонно се настани до Джини.След като приключи със закуската тя стана и каза:
-Ще отида до тоалетната.Ще се видим после.
Излезе от Голямата зала и се запъти към втория етаж.Излизайки от талетната се натъкна на човека,който най-малко искаше да види."Ама тоя няма ли да ме остави на мира?"-помисли си момичето с досада,когато Дейвид и препречи пътя.
-Къде отиваш,красавице?
-Не ти влиза в работата!-сопна му се тя ядосано.
За какъв се мислеше,че да й държи сметка къде ходи и какво прави?Джини понечи да отмине,но той я задържа.
-Защо ходиш с тоя тип от Рейвънклоу?
-А на теб какво това ти влиза в работата?
-Не ме изнервяй!
-А ти си гледай работата!-отвърна тя и тръгна кйъм Входната зала.
"Заради тоя нещастник ще изпусна изпитанието!"-тя се ядоса толкова на себе си,колкото и на момчето.
Тръгна колкото се може по-бързо към Входната зала,но там няямаше никой,освен няколко ученика.Излезе на двора и се зачуди накъде ли тряба да тръгне.Заслуша се внимателно и чу шум от аплодисменти.Идваше откъм езерото.Тръгна натам с бърза крачка.Последните няколко метра взе тичешком.Пристигна в последния момент преди избраниците да се гмурнат.Видя ги как се хвърлят в езерото.Неволо се запита дали някога ще види пак Хари...

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава двайсет и първа
Джини соеше като парализирана и гледаше водата като омагьосана.Не беше в състояние да направи каквото и да било.Сепна се и огледа отново трибуните.Къде ли бяха Рон и Хърмаяни?Момичето се запита дали случката в библиотеката на която бе станала свидетел нямаше нещо общо с това.Погледна към масата на съдиите.И за свое най-голямо изумление видя Пърси.Крауч го нямаше,но там бяха Багман,Дъмбълдор,Каркаров и Мадам Максим.
-Джини,къде беше по дяволите?-чу се глъсът на Майкъл
Тя се обърна.
-Бях до тоалетната.-промърмори тя,но момчето,което очакваше по-обстоен отговор не беше доволно.
-Ела да седнеш.-той я поведе към трибуните.
Но се лъжеше,ако си въобразяваше,че Джини ще седне при компанията му.Тя видя приятелките си и бързо се отправи към тях,въпреки възраженията на Майкъл.
-Къде се губиш?-попита я Мел,още щом я видя.
-Забавих се,или по-точно ме забавиха.-уточни тя.
-Кой?
-Дейвид!-отвърна момичето ядно.-Ще го направя на нищо този...-тя изрече доста неприлични епитети по негов адрес.
Обърна се и седна на мястото си,като преди това удостои един зяпащ първокурсник с поглед,който накара момчето да се изчерви.
-А какво всъщност е изпитанието?-попита след малко тя,осъзнавайки,че дори не знае какво е.
Докато Сюзан шепнешком и обясняваше,една ръка закри очите й.
-Майкъл,престани!-каза момичето,но когато се обърна видя,че ръцете не са на Майкъл,а на Дейвид.
-Пак ли ти!Какво искаш?-студено го попита червенокоската.
-Само едно въпросче-нагло отвърна той.-Какво правиш с онзи смотаняк?-момчето посочи Майкъл,който в този момент се смееше с приятелите си,но момичето бе убедено,че ако види какво става няма да се смее.
-На теб какво ти влиза това в работата?
-Влиза ми!За това,че се влачиш с някакъв...-последваха неприлчни епитети и изрази.
-Вече прекали!-извика Джини и направи нещо,което не вярваше,че някога ще стори.
Вдигна ръка и зашлеви силен шамар на грифиндореца.Учениците започнаха да се обръщат.Той стоеше с почервеняло лице и я гледаше разярен.Джини потръпна.В погледа му имаше нещо...Нещо странно...
-Ще ми платиш за това!-тихо се закани той и се изпари.
Вбесена,червенокоската седна отново,без да обръща внимание на зяпачите.Не можеше да забрави погледа му.В този момент Сюзан я смушка и й посочи приближаващия се Майкъл.Той стигна до тях на
няколко крачки и се вторачи вбесено в приятелката си.
-Какво става,ако може да знам?-той я гледаше очакващо.
-Нищо.-отвърна спокойно момичето.
-А какво правеше този при теб?
-Не си видял какво стана...
-Предпочиташ да си с него,така ли?
-Майкъл,това изобщо не е...
-Ти изобщо не знаеш какво стана!-притече й се на помощ Мел.
-Аз не съм сляп!-той беше бесен.
-Е явно си!Що не ходиш да си сложиш цайси,като не можеш да видиш какво искаше този от гаджето ти!
Всички се обърнаха да ги гледат.Беше далеч по-интересно от езерото,в което бяха участниците.И Мел,и Майкъл не се притесняваха от зяпачите и продължиха да крещят.Нито един от двамата не забеляза,че Джини се обърна и тръгна с твърда крачка към парка.Тя стигна до там съпроводена от смях,облегна се на едно дърво,далеч от тълпата и се загледа в спокойната вода.В очите й нямаше сълзи.Момичето рядко плачеше.Детството й с шест братя я бе научило на това.В момента не искаше да виджа Майкъл,а още повече Дейвид.
-Джини-чу се тих глас,който не принадлежеше на нито едно от момчетата.
Катрин се приближи и седна до нея.
-Какво има?
-Мел и Майкъл се карат.-съобщи й Кати.-Мел ще му разкаже играта.
Червенококата се усмихна неволно.Приятелката им си знаеше работата.В този момент до тях се приближи самият Майкъл.Катрин стана и тактично ги остави.Момчето се приближи и седна ня мястото й.
-Ъм...Джини-колебливо каза той.
Никакъв отговор.
-Джини,добре ли си?Какво ти е?
-Писна ми от ревност.-отвърна тихо тя.
-Знам.И съжалявам,че бях такъв.Просто...незнам какво ми стана.
Мълчание.
-И аз наистина съжалявам.Обещавам,че повече няма да се повтори.
Отново мълчание.
-И...ох,Джини,кажи нещо,дявол да го вземе!
Тъй като тя не отговори,Майкъл предприе други мерки.Обърна лицето й към себе си и впи устните си в нейните.Обожаваше ги и както много момчета мечтаеше за тях.Бе неописуемо доволен от късмета си Джини да е с него.Червенокоската го блъсна и скочи.
-Ти за каква ме мислиш?!?!?!Първо правиш сцени,а после идваш да ми е извиняваш,като си мислиш,че като се натискаш с мен,ще приема извиненията ти.
-Как да ти обясня,че бях заслепен?
-Ти кога ли не си?
-Джини,колко пъти трябва да ти се извиня?
Червенокоската изпитваше противорчиви чувства.От една страна бе доволна,че Майкъл я моли,а от друга разбираше,че е прав.Държанието на грифиндореца би влудило всеки.
-До утре.-изстреля тя и отново тръгна към езерото.
Но Майкъл нямаше намерение да се примири.Той я настигна,събори я на земята й каза тихо:
-Какво утре?
-Ще станеш ли от мен?
-Не!
-Моля?
-Не и докато не ми отговориш.
-Какво да ти отговоря?
-Защо до утре?Ох,хайде спри да ми се сърдиш!Колко пъти да се извинявам?
На Джини й омръзна да слуша молбите му и каза:
-Добре!Не ти се сърдя.Сега може ли да станеш от мен?
Той стана й и помогна да се изправи.Отново се залепи за нея,но се чуха ръксопляскания и двамата се пуснаха и хукнаха натам.Фльор седеше там,където бяха скочили участниците.Ръцете й лицето й бяха в драскотини,а финият й бански бе надран.
-Госпожица Делакор е била нападната от гриндилоу и се отказва,прекратявайки участието си в това изпитание.
-Ужас-прошепна Майкъл зад нея.-Какво ли ще стане със заложника й?
Джини не отговори и се върна при приятелките си.И за свое изумление видя,че един от приятелите на Майкъл-Антъни Голдстайн-е прегърнал Сюзан.Майкъл смигна на Антъни.И двамата знаеха с колко усилия бе спечелил чернокоската.
В този момент от тълпата се чу ахване и всички погледи се насочиха към водата.На повърхността бяха изплували Седрик и Чо чан.След пет минути се появиха Хърмаяни и Крум.Джини си отдъхна.Сега проумя къде е брат й-вероятно заложника на Хари.Но четвъртият участник се бавеше.Грифиндорци нервно се оглеждаха за своя участник.Доста от тях изглеждаха прритеснени.Джини усети ръката на Майкъл в своята и изпита благодарност.Не беше сама.Тълпата се развълнува.Със свито сърце Джини погледна към водата.А там се виждаха Хари,Рон и едно русо момиче.Тълпата от грифиндорци избухна в ръкопляскания и ликувания.Джини се присъедини към тях,изтръгвайки се от ръцете а Майкъл.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Глава двайсет и две
Грифиндорци бяха толкова щастливи,че почти никой не видя развитието на събитият.Пърси нагази в езерото и задърпа брат си,Фльор доплува до сестра си и я измъкна от водата,а Хари не можеше да направи каквото й да било.Дъмбълдор и Багман го държаха здраво.Той едва стоеше на краката си.
-Дали е добре?-прошепна притеснено Сюззан.
-Надявам се!-отвърна Джини,като се стараеше да не си проличи притеснението й.
Мадам Помфри се суетеше около участниците и заложниците.
-Какво става там?-провикна се Шеймъс.
Всички погледи се насочиха "натам".Видяха Фльор Делакор,която целуваше Хари и Рон от благодарност,а Хърмаяни изглеждаше бясна.Джини се изсмя на глас,забелязвайки изражението на Рон.Съдиите се бяха скупчили встрани и обсъждаха оценките.Накрая Багман се изправи,насочи пръчката си към гърлото си и гласът му се извиси над трибуните,стряскайки повечето ученици.
-И така,приключи Второто изпитание и съдиите разпределиха местата.На първо място е господин Дигъри,който най-бързо спаси своя заложник и се върна една минута преди уреченото време.
Избухнаха силни аплодисменти,идвайки най-вече от хафълпафци.
-Както се разбра-Багман се мъчеше да надвика аплодисментите-господин Потър е пристигнал пръв при заложниците,но е искал да спаси всички,а не само своя приятел.Повечето съдии сметнаха,че заслужава първо място-последва отровен поглед на коментатора към Каркаров-въпреки това той получава второ място.
Грифиндорци превърнаха аплодисментите в ураган от викове и възклицания.Слидеринци и хафълпафци не изглеждаха доволни,но нищо не можеше да помрачи радостта на грифиндорските възпитаници.
-Трето място-имаше опасност Багман да навреди на гласните си струни с опита да надвика тълпата-получава господин Крум.
Каркаров ръкопляскаше най-силно,а Крум се усмихна изморено на съучениците си.
-И четвъртото място е за госпожица Делакор,която е била нападната от гриндилоу,приближанайки се към заложниците и не е успяла да стигне до тях.
Последваха аплодисментите на бобатонци.
***
-Хари,как по дяволите ще се справиш с изпитанието,ако не се упражняваш?
-Хърмаяни,аз съм по-нервен от теб и мисля,че се упражнявам достатъчно.Просто си почивам.
-Това съвсем не е "достатъчно".Хари,някой иска да те убие и това изпитание е последният му шанс.Най-големият.
-Хайде,Джини,това не е наша работа!-Катрин дърпаше червенокосата си приятелка.
Двете се бяха запътили към двора,когато чуха гласове от стаята по трансфигурация.
-Но това е за третото изпитание.
-Всички ще разберем какво е,Хайде идвай!Чакат ни!
Защо Катрин трябваше да е толкова съвестна?Момичето се страхуваше за Хари и напоследък имаше ужасно предчувствие.Не веднъж и два пъти се беше стряскала нощем от страшни сънища,в които някакви черни сени бяха наобиколили завързания за някакъв камък Хари.Едва ли не против волята си тя последва приятелката си.
***
-Мамо,какво правиш тук?-Джини беше толкова изненадана да види майка си на масата на Грифиндор,че я зяпаше.
-Затвори си устата,Джини,не е прилично да зяпаш така!-скастри я Моли и добави.-Дойдохме да гледаме изпитанието.
-Кой друг?-в този момент тя забелаза Бил и изумлението й нарасна още повече.
Той стана да прегърне сестра си.
-Е,ами добре.Извинете,трябва да вървя.
Тя отиде при своя курс.Вечерята беше напрегната.Всички очакваха изпитанието.Участниците отново бяха пред нервна криза.
След вечеря Дъмбълдор се изправи и помоли участниците да отидат при него.Хари се изправи.Джини видя как всички Уизли го наобиколиха.И тя отиде там.Беше от Уизли и трябваше да бъде там.Видя как майка й го прегръща силно и му заръчва да се пази.Как близнаците,Бил и Рон му пожелават късмет.Хърмаяни го прегърна със сълзи на очи.И оставаше тя.Хари се обърна към нея.Изглеждаше изнервен.
-Ами аз...пожелава ти късмет-изтърси тя,преди да успее да се спре.
Хари се засмя,прегръщайки и нея.Мозъкът на Джини блокира.Тя не бе в състояние да мисли.Обви ръце около врата му.Не беше много по-ниска от него и не се налагаше да се надига на пръсти.Искаше да го успокои...а всъщност той успокояваше нея.Сякаш след часове(а всъщност две секунди),той я пусна и тръгна с останалите участници.
Ако Майкъл беше видял това,щеше да назрее голям скандал,но защастие това не се случи.
***
-Дами и господа,добре дошли на Третото и последно изпитание от Тримагическия турнир.По-рано тази вечер професор Муди постави купата някъде в лабиринта.Задачата на участниците е да я открият и вземат.Участника,който пръв докосне купата печели турнира.
Джини потръпна,гледайки тъмния отвор на лабиринта.Тази тъмнина заплашваше да погълне участниците.Тя й се струваше много по-опасна от грамаден дракон и тъмна,неподвижна вода.Тя не беснееше и не гонеше участниците,а ги чакаше.Те сами щяха да влязат в нея.Тя просто чакаше.
Багман прекъсна размишленията й.
-Първи ще влязат господин Дигъри-аплодисменти-и господин Потър-отново аплодисменти,към които се присъедини и Джини.-Ще ги последват господин Крум-силни аплодисменти от българите-и госпожица Делакор-този път ръкоплясканията дойдоха от фанцузите.
Багман наду свирката и Хари и Седрик се втурнаха в лабиринта.Джини отнво потръпна.Тъмнината ги погълна.В този момент Джини усети топлата ръка на Майкъл и беше благодарна,че не е сама.Нямаше да го понесе.
***
Някъде дълбоко от Лабиринта долетяха червени искри.Чуха се няколко писъка.Няколко учители се втурнаха натам.Джини се чуевстваше все по-изнервена.С всяка минута страхът й нарастваше.След десет минути отново видяха червени искри.Още един участник беше отпаднал.С цялото си сърце,Джини се молеше това да не е Хари.Скоро се разбра,че това са Фльор и Крум.Те изглеждаха облекчени,че напускат Лабиринта.Опита се да се присъедини към разговора на Мел и Антъни,но след като те я изгледаха шокирано,тя разбра,че явно разговора се води на неизвестна за нея тема и се отказа.След един час(тогава напрежението бе достигнало връхната си точка),пред входа на лабиринта се появиха човешки фигури.Екнаха викове.Няколко момичета се разпищяха.Между двете момчета блестеше купата.Едното от тях лежеше безжизнено,а другото го стискаше.Но никой не виждаше кой кой е.Едва когато Амос Дигъри се разрида високо всичко се разбра.Джини усети как сълзите потичат по лицето й.Седрик бе загинал.Но не се знаеше нищо за Хари.Тя се мяташе като обезумяла в ръцете на Майкъл.Смътна различи Антъни,който се мъчеше да успокои Сюзан и хлипащите Мел и Кати.По-нататък бяха Рон,Хърмаяни и майка й.Жената гледаше ужасена,а Рон беше прегърнал Хърмаяни,успокоявайки я.Отвсякъде се чуваха викове.Почти всички момчета плачеха.Майкъл прегърна Джини.Тя изпита благодарност към него.Усещаше,че не е сама,а в момента имаше нужда точно от това.Момчето я разбираше и не й се разсърди,че плаче за друг.Но имаше нужда в този момент да е при семейството си.Незнайно как,Майкъл се досети и я отведе при майка й,която я прегърна.Всичко беше като някакъв сън.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Ето главата,която бях забравила да пусна.

Глава двайсет и три
Червенокоската никога не забрави тази нощ!!Никога не забрави ужаса,паниката и страха,които изпита тогава.Беше заобиколена от ужасени грифиндорци,викащи момичета и момчета,които се опитваха да ги удържат.Джини погледна отнво към входа на лабиринта.Амос Дигъри бе клекнал до тялото на сина си и ридаеше.Но там имаше само едно момче.Изглежда същото бе забелязала и Хърмаяни.Очите на госпожа Уизли също се пълнеха със сълзи.Джини усещаше ръцете на Бил.
-Хари!-провикна се Хърмаяни.-Къде е Хари?
-Хари!-извика и Джини.
Никога не бяха губили самообладанието си така.Джини усети сърцето й да се свива.Определено това не вещаеше добро.Ако можеше,веднага би хукнала да го търси.Рон гледаше с ужас и потрес тялото на Седрик.Момичетата се съпротивляваха яростно и Бил и Рон трябваше да вложат всичките си усилия,за да ги удържат.Изведнъж над куидичното игрище настана тишина.Всички почитаха с мълчание Седрик Дигъри.
***
По стените на Голямата зала имаше черни знамена в памет на Седрик.Нямаше го обичайното веселие в края на всяка учебна година.Над залата тегнеше тягостно мълчание.Дори гласът на Дъмбълдор трепваше,виждайки сълзите в очите на хафълпафци.Джини хвърли поглед към Хари и видя,че той беше забил поглед в масата.Очевидно се чувстваше неудобно.
-Искам да съобщя още нещо!То е пряко свързано с Хари Потър-разнесоха се шушукания.-Както знаете,той рискува живота си,за да донесе тялото на Седрик Дигъри в Хогуортс.-тук директорът замълча,сякаш обмисляше думите си.-Благодарение на него разбрахме и това как е загинал.Министерството на магията не искаше да ви съобщавам тази информация,но аз мисля,че трябва да сте подготвени.Седрик Дигъри бе убит от Лорд Волдемор.
Мъртва тишина посрещна последните думи.Сърцето на Джини биеше толкова учестено,че тя имаше чувството,че всички го чуват.
***
Джини бавно вървеше през тълпата в двора.Учениците от нейния курс бяха при файтоните и тя отиваше при тях.Огледа се.Встрани от учениците Хагрид помагаше на Мадам Максим за конете,а бобатонци се сбогуваха с учениците от Хогуортс.Дурмщрангци не стояха при кораба си,а бяха разпръснати.Тагава Джини забеляза Виктор Крум.Но той не беше сам.Ако небето се продънеше,червенокоската вероятно нямаше да се изненада толкова.Момчето целуваше едно момиче за довиждане.В това момиче,Джини разпозна Хърмаяни.Едва се сдържа да не избухне в смях,представяйки си физиономията на Рон.Отдалечи се от двойката,която изобщо не я забеляза.Отиде при грифиндорци,които чакаха файтоните без коне.
***
Гара Кингс Крос беше претъпкана,както винаги.Джини настоя Майкъл да й "каже" довиждане,преди да излязат в мъгълския свят.Не й се слушаха подмятанията на Рон,нито й беше до въпросите на майка й.Сбогува се с приятелките си и тръгна към семейството си заедно с Хари,Рон,Хърмаяни и близнаците.
***
-ДЖИНИ!Джини,слез долу най-накрая!
-Идвам!-извика червенокоската.
Беше средата на лятната ваканция.Не проумяваше защо баща й вика всички от семейството в кухнята.Спусна се бързо по стълбите и нахълта в кухнята.Там стоеше Хърмаяни,очевидно пристигнала току що.С вик на раост,червенокоската се хвърли да прегръща приятелката си.Когато се успокои,всички седнаха и господин Уизли заговори:
-Положението става все по-сериозно.Въпреки мнението на някои хора-той се постара да не споменава имена,но всички знаеха за кой става въпрос-Дъмбълдор вярва,че Вие-знете-кой се е завърнал.Свика отново Ордена на Феникса.
-Кое?-прекъсна го Рон.
-Тайно братство за борба срещу Волдемор-обясни тихо баща му.-Дълго време търси подходяща щаб-квартира и накрая Сириус му предложи къщата на родителите си.Дъмбълдор смята,че за нас ще е по-безопасно,ако се пренесем там.Къщата е белязана със всички възможни защити.
В кухнята цареше тишина.На всички им трябваше време,за да възприемат информацията.
-Артър-каза бавно госпожа Уизли-мислиш ли...сигурен ли си,че...че къщата е безопасна.А и той не действа открито.
-Това е въпрос на време,Моли.-отвърна съпругът й уморено.-Дъмбълдор смята,че просто се прикрива.Сама знаеш как се държат Фъдж и останалите от Министерството.Те просто не искат да проумеят истината...
-Но...-Моли явно търсеше аргументи с които да опровергае мъжа си.-ти кам каза,че той се прикрива.Засега няма смъртни случаи!Защо трябва да се крием?
-Това са мерки за безопасност подсигурени от Дъмбълдор.Ще има и съвещания...
-Какви съвещания?-прекъсна го Джордж.
-Не ти влиза в работата!-сряза го баща му и продължи,сякаш не са го прекъсвали:
-Ще има и съвещания,на които членовете трябва да присъстват.
След кратка вътрешна борба,Моли каза бавно:
-Добре,съгласна съм.Кога тръгваме?
-Възможно най-скоро.Бил също ще дойде,в момента е в банката,но знае за преместването.
-Татко,ами Хари?-попита изведнъж Рон.
-Какво за него?
-Той...нали той винаги прекарва ваканцията си при нас?
-Разбира се,момчето ми.И той ще дойде,но засега Дъмбълдор настоява да го държим в неведение...
-КАКВО???-извика Рон.-ЗАЩО Е ГО ДЪРЖИМ В НЕВЕДЕНИЕ???КАКВО ДА МУ ПИШЕМ???
-Рон,не викай на баща си!-сопна му се госпожа Уизли.-Щом Дъмбълдор е казал така,значи ще го направиш.Попитай го сам,ако искаш да разбереш защо.-Рон направи опит да я прекъсне,но тя не му позволи:
-Всички отивайте горе да си приготвяте багажа!
***
-Добре-обобщи Артър.-Взехте ли всичко необходимо?-той изчака всички да кимнат утвърдително.-Ще пътуваме с летжна пудра.Адресът е Площад Гримолд №12.
Той се направи,че не забелязва учудените им изражения и ги подкани да побързат.Озоваха се в някакво странно помещение.Приличаше на кухня.Беше с груби каменни стени,на едната среда имаше шкафове с прибори и голяма печка.В средата на стаята имаше дълга дървена маса с много столове.На най-близкия от тях седеше мъж,с дълга коса,нехайно спусната около лицето му.При тяхното появяване,той се сепна.
-Здрасти,Сириус!-поздрави го господин Уизли и започна да представя всички.
Пролича си,че Рон и Хърмаяни го познават,но останалите го гледаха със стреснати изражения.За него бяха чували много неща-масов убиец,избил тринайсет мъгъли и тн.Обясненията на баща им преди да дойдат тук,не вдъхнаха много вяра на Джини,но виждайки го сега,тя веднага разбра,че не е престъпник.Невъзможно бе да помислиш този мъж за престъпник.В изражението му нямаше нищо от израженията на повечето смъртожадни.Червенокоската му подаде ръка.
-Чувствайте се като у дома си-каза Сириус.-горе има много стаи,но се боя,че повечето от тях не могат да се използват,преди да сме сигурни,че в тях няма нищо.
Фред и Джордж се захилиха,но това не се видя никак смешно на майка им.Тя ги забута към вратата,въпреки възраженията им.Излязоха в тъмен коридор.
-А и да ви предупредя-провикна се Сириус от кухнята-говорете тихо в коридора!
Но беше късно.Женски писъци огласиха цялата къща.
-АХ,КАКВА СГАН ИДВА В КЪЩАТА МИ!!!МЕЛЕЗИ,МРЪСНИ РОДООТСТЪПНИЦИ,ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ УВАЖАВА НАШИЯ РОД!!!ТОЛКОВА ЧИСТ И БЛАГОРОДЕН...
От една друга врата тичешком излезе някакъв мъж и се втурна към портрета.Заедно с притеклия се на помощ Сириус се качиха нагоре по стълбите и след малко писъците утихнаха.
-Какво беше това?-попита стресната госпожа Уизли.
-Майката на Сириус-отвърна мъжа като слезе по стълбите.
Беше Ремус Лупин.
-Майката...Ама как така?
-Това е нейния портрет.Трябва да се опитаме да го махнем,но изобщо нямаме време.Здравейте!-обърна се той към бившите си ученици.
-Ама...вие как?-заекна Хърмаяни.
-Член съм на Ордена-оповести Лупин.- и горе-долу живея тук.
След мъглявото обяснение,той влезе в кухнята,а останалите последваха госпожа Уизли на горния етаж.Това не беше особено приятно място.Рон издаде звук на отвращение.
-Е,не е зле!-каза неубедително Моли.-Трябва да се почисти.
Тя отвори първата врата вдясно.
-Тук е добре,само трябва да се почисти праха.Рон,ти можеш да се настаниш тук и когато Хари дойде ще бъде при теб.
Рон влезе и стовари с трясък куфара си върху леглото.Изобщо не изглеждаше очарован.
-А легло за Хари?
-Ще сложим походно-отвърна майка му и се зае да настанява другиге.
***
-Рон,Дъмбълдор ни вика!
Хърмаяни нахлу в стаята му.Момчето,което в този момент се преобличаше се обърна към нея.Тя пламна,измърмори нещо и затръшна вратата.Червенокоското,който беше по-червен от нея намъкна някаква блуза през главата си и излезе.Двамата тръгнаха към кухнята,чудейки се защо са притрябвали на Дъмбълдор.Директорът ги чакаше.Личеше си,че бърза.Щом двамата седнаха,той започна по същество.
-Поддържате връзка с Хари,нали?
Те кимнаха.
-Знам,че сигурно искате да му съобщите за Ордена и всичко друго,но ви моля да не го правите.
-Молите ни да крием от Хари?-ахна Хърмаяни.
-За момента да,госпожице Грейнджър.Искам да...
Прекъсна ги влизащата Джини.Червенокоската не знаеше нищо,а търсеше майка си,за да почисти с магия някои неща от стаята,която деляха с Хърмаяни.
-О,извинете!-тя понечи да излезе,но гласът на Дъмбълдор я спря.
-Няма нищо,госпожице Уизли,останете!Всъщност може би трябваше да повикам и вас.
Джини го погледна неразбиращо.
-Искам да ми се закълнете да не казвате нищо на Хари!-
-Моля?-ахна Джини.
-За негово добро е!-натърти Дъмбълдор.-Имам ли думата ви?
Тримате се спогледаха безпомощно и кимнаха.
-Благодаря ви-каза просто Дъмбълдор.-Довиждане.
Той излезе бързо от кухнята,оставяйки след себе си мълчание.
-Но защо Дъмбълдор иска това от нас?-разбесня се Рон.
-Може би си има причина-каза тихо Хърмаяни.
-О моля ти се!
-Рон,ти няма ли дъ млъкнеш?-Джини го изгледа свирепо.
-Не ми казв...
Отварянето на вратата го прекъсна.Появи се мършаво същество,с жълта като пергамент кожа.Не носеше никакво облекло,освен една препаска,скриваща слабините му.Рон издаде сподавен звук на отвращение и попита:
-Кой си ти?
Съществото се поклони и замърмори:
-От къде ги домъкнаха тези изменничци на рода,да се разпореждат в къщата на клетата господарка...
В този момент влетя Сириус и изкрущя:
-Няма да обиждаш никой от тях,докато съм твой господар!
-Както наредите!-отвърна с омраза съществото и излзе.
-Какво беше това-попита Рон.
-Домашното дуче на майка ми-отвърна безразлично Сириус.-Казва се Крийчър.Исках а го изгоня,но Дъмбълдор...
-Това домашно духче ли беше?-попита Хърмаяни с ужас в гласа.-Защо се отнасяш така с него?
-Скоро ще разбереш-промърмори Сириус.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Добре,тъй като незнам кога ще успея да напиша цялата глава пускам това,което съм написала.Обещахте ми коментарчета и си ги чакам!

Глава двайсет и четири
-Хайде,Джини,побързай!Викат ни за вечеря!
Хърмаяни нахлу с гръм и трясък в стаята,която двете момичета деляха.Другото момиче се обърна и едва се сдържа да не прихне.Косата на Хърмаяни беше ряазрошена,а блузата й-размъкната.
-Какво се е случило?-попита червенокоската,като се стараеше да не се смее.
-Трябваше да сгъна едни доста опърничави мантии,които никак не искаха да бъдат в гардероба.-отвърна Хърмаяни и се отправи към огледалото,за да пооправи косата си.
Две минути по-късно вече седяха на голямата маса в мрачната кухня и чакаха вечерята си.Госпожа Уизли сервираше,когато господин Уизли влезе,придружаван от Кингзли.
-Какво е станало?-попита Лупин веднага щом двамата мъже седнаха.
-Ще ми се да знаех-отвърна рязко Артър.-Доколкото разбрах Хари е изключен от Хогуортс,защото е направил магия за покровител пред братовчед си.
-КАКВО???-извика Рон,а Джини едва не се задави с храната си.
-Незнаем какво точно се е случило-уточни Кингзли и огледа внимателно уплашените лица срещу себе си.
Рон и Хърмаяни очевидно бяха уплашени от мисълта да се върнат в Хогуортс без Хари,но Джини бе ужасена.Откакто учеше в училището,не бе минавал и ден без да се размине с Хари по някой коридор и понякога да размени две думи с него.Колкото и да се правеше на безразлична,тя продължаваше да мисли за него по всяко време,но не допускаше никой да разбере за тази нейна слабост.
-Е,минути след като от отдела "Злоупотреба с магии" изпратиха писмо на Хари,пристигна Дъмбълдор и настоя да говори с Фъдж-продължи Кингзли.-Незнам какво са говорили,но изведнъж промениха решението си и насрочиха заседание...
-Но защо някой не му го съобщи?-избухна Рон.-Той си седи при мъгълите и си мисли,че е изключен...
-Пратих му сова-прекъсна го уморено господин Уизли.
Джини искаше да каже нещо,но сякаш нещо бе заседнало в гърлото й и тя не можеше да каже и дума.
-Миличка,добре ли си?-попита я разтревожено майка й.
Червенокоската кимна.Не беше в състояние да отговори.Направи опит да изяде вечерята си,но безуспешно.Отказа да се включи в разгорещените дискусии на близнаците,Рон и Бил,а просто стоеше безмълвна,с бледо лице и побелели устни,но нищо не издаваше чувствата й.Почувства се благодарна,когато госпожа Уизли ги изпрати да си легнат.Сви се под многото завивки,като за първи път не чувстваше студа в стаята.Искаше й се Хърмаяни да заспи и да има възможоност да даде воля на чувствата си чрез плач или каквото й да е друго.Но не успя да се сдържи и хладни сълзи потекоха по бледото й,студено лице.Опитваше се да плаче тихо,докато един приглушен стон не я издаде.Хърмаяни я чу,стана и се приближи до леглото.
-Джини,добре ли си?-попита момичето разтревожено.
Не последва отговор.Хърмаяни внимателно отмести един кичур коса от лицето й и усети,че то е мокро.
-Джини,защо плачеш?
Хърмаяни знаеше отговора на въпроса си,но предпочете да го чуе от Джини.Това не стана,защото червенокоската не бе в състояние да спре да плаче.Джини сама се изненадваше от себе си.Почти никога не губеше самообладанието си и здравия си разум.Може би това се случваше,когато стане дума за Хари.Всъщност,тя не можеше да отговори точно.Някаква буца сякаш бе заседнала в гърлото й.Ураган от чувства бушуваше в нея и единствения начин да го преодолее,бе да плаче. Направи опит да се овладее и стана от леглото.Хърмаяни я гледаше ужасена.Започваше да й се струва,че чувствата на червенокоската ще я довършат окончателно.
-Джини,ти...ти...за Хари ли плачеш?-момичето едва се осмели да зададе въпроса.
Другото момиче кимна.Не бе в състояние да изрази всичко,което искаше да каже.Думите щяха да я задушат,но не можа да каже каквото и да било.Но слушаше колебливия глас на Хърмаяни.Тя бе застанала на колене до леглото на Джини и говореше тихо:
-Джини,сигурна съм,че няма да го изключат.Ако спазват законите,които са написали.Сигурна съм,че Хари е имал причина да призове покровител и ако успее да го докаже,нямат право да го изключат.И ще успее,щом Дъмбълдор се е заел със случая.И...и съм сигурна,че скоро ще го видим.Няма как Дъмбълдор да го остави още дълго при роднините му.
-Но..-Джини се поколеба за момент,но реши да зададе въпроса си.Такъв въпрос задаваше за първи и последен път през живота си и никога не би го задала за някой друг освен за Хари.
-Мислиш ли,че...че има шанс да ми обърне внимание?
Хърмаяни също се поколеба.
-Не съм сигурна за това,но знам,че трябва да...да се опиташ да подтиснеш чувствата си по някакъв начин.По-добре да живееш свой живот,да се срещаш с други хора.Така шансът да ти обърне внимание е по-голям.
Джини наведе леко главата си,а Хърмаяни внимателно постави ръка на рамото й. Един лунен лъч проникна през прозореца и освети двете момичета в стаята.
***
-А след като приключите с това,трябва да подредите и онзи скрин там.
Слаб стон на протест премина през тях,но никой не посмя да възрази.Цял ден госпожа Уизли ги държа заети с разни задачи и чак към шест вечерта им разреши да си починат.
-Мамо,Хари днес ли пристига?-попита Рон,а сестра му подскочи.
-Да,щом пристигне,ще го изпратя при вас!-отърна майка му.
Близнаците се ухилиха и изчезнаха с едно тихо пук.Джини,Рон и Хърмаяни се запътиха към стаите.Последните двама влязоха в стаята на Рон.Повикаха и Джини,но тя отказа под предлог,че не се чувства добре.Извади една книга наслуки от куфара си и седа на леглото.Погледна заглавието-"Отвари и еликсири".Отвори една страница напосоки и започн да чете.Думите минаваха през главата й,без да оставят следа в съзнанието й.И тогава подскочи.
-ЧУДО ГОЛЯМО КАТО НЕ СТЕ ПРИСЪСТВАЛИ НА ЗАСЕДАНИЯТА!ПАК СТЕ БИЛИ ТУК,НАЛИ?ПАК СТЕ БИЛИ ЗАЕДНО!
Червенокоската направи усилие да не обръща внимание на виковете.
"Най-силният любовен еликсир се нарича Амортенция.
-КОЙ СПАСИ ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК,А?КОЙ РАЗКАРА РИДДЪЛ?КОЙ ВИ ОТТЪРВА КОЖИТЕ ОТ ДИМЕНТНОРИТЕ?
"Най-важното е,че никой любовен еликсир не създава любов,а обсебване,привързване и страст!"
-КОЙ ГО ВИДЯ ДА СЕ ВРЪЩА?КОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗБЯГА ОТ НЕГО?АЗ!
"Амортенцията е известна като най-трудната за направа отвара и най-могъщата."
-КАК НЕ,ЩОМ ТОЛКОВА СТЕ ИСКАЛИ,ЗАЩО НЕ МИ ПРАТИХТЕ НЯКОЯ СОВА....
"Отварата ухае по различен начин на всеки,в зависимост от това,което обича."
-ЦЕЛИ ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ НЕ СЪМ МЪРДАЛ ОТ "ПРИВИТ ДРАЙВ"...
"Любовните еликсири са по силни,ако бъдат държани повече време..."
Джини се отказа.Не можеше да осмисли нито една дума сред крясъците на Хари.Поколеба се за миг,но бавно тръгна към вратата,без да знае дали ще отиде в другата стая.Видя кухненската врата и й хрмна нещо.Както беше на втората площадка извади няколко торови бомбички от джоба си и ги метна по вратата,спомняйки си обясненията на Тонкс,че ако не се ударят във вратата,е направена магия за непробиваемост.Бомбичките отскочиха като скачащи топчета и Джини се отказа и се запъти към стаята на Рон.Бутна врата и влезе.Вътре бяха близнаците,Рон,Хърмаяни и Хари.
-О,Хари,здравей!-изтърси Джини преди да успее да се спре.-Стори ми се че чувам гласа ти.
Отмести поглед от него и се обърна към близнаците.
-Няма да чеуте нищо и с разтегателни уши.Мама е направила на вратата магия за непробиваемост.
-Откъде знаеш?-попита Джордж.
Докато обясняваше,усети,че Рон мести поглед от нея към Хари и му хвъри презрителен поглед.
-Жалко!-въздъхна Фред.-Исках да разбера какво е намислил Снейп.
-Снейп ли?-ахна Хари.
Джордж се зае да му обяснява,настанявайки се на едно от леглата.Джини и Фред седнаха от двете му страни.Въпреки,че не харесваше Снейп,Хърмаяни се опитваше да го защити,непрекъснато опровергавана от Рон.
-И Бил не го харесва-намеси се Джини,някак между другото.
Беше й скучно да слуша неща,които вече знаеше.Затова насочи мислите си към Хогуортс и се сепна,когато чу името на Пърси.Усети сълзи да напират в очите й и заби поглед в килима.Знаеше,че брат й беше самовлюбен,но и той като всички останали се бе изявявал като защитник на малката си сестричка и червенокоската не можеше да го забрави.
-Пърси вярва на "Пророчески вести"-обяви Хърмаяни и всички погледи се насочиха към Хари.
Той изглеждаше учуден.
-какво за вестника?-настоя той.
Този път всички погледнаха Хърмаяни и тя видимо се притесни,докато с треперлив глас цитираше обидните думи от вестника.
-Не искам никой да ми се кланя!-избухна за втори път Хари.-Не съм искал...Волдемор уби майка ми и баща ми.
-Знаем,Хари-обади се Джини.
Той я изгледа някак странно и обърна гръб на всички.По стълбите се чуха стъпки.Фред и Джордж мигновено изчезнаха.Вратат се отвори и врезе госпожа Уизли.
-Заседанието приключи,можете да слезете за вечеря-обяви тя.-Всички изгарят от нветърпение д те видят,Хари!И кой е оставил торови бомбички пред кухненската врата.
-Крукшанкс-скалъпи на бързо Джини,като се постара да изглежда невъзмутимо.-Обича да си играе с тях.
-Ръцете ти са мръсни,Джини,какво си правила?-попита майка й.-Да се измиеш преди вечеря.
Червенокоската направи кисела физиономия и излезе.

Брой мнения : 180 Age : 30 Registration date : 21.11.2007

Въй,за нищо не ставам напоследък,ама понеже обещах на Мимето...Знам,че продължението(всъщност цялата глава) е много зле.Началото е мноооого претупано,но нищо по-добро не можах да измисля.

В кухнята ги посрещна оживление.Всички искаха да поздравят Хари.Джини се възползва от момента да се настани възможно най-далеч от него.
-Хайде,идвайте да помогнете!-подкани госпожа Уизли всички освен Хари.
Червенокоската отиде да помогнеи на Хърмаяни,която вадеше прибори.
-Фред,Джордж...НЕ,КАЗАХ САМО ДА ГИ ДОНЕСЕТЕ!
Джини подскочи при вика на майка си и едва не изпусна чиниите.Двете с Хърмаяни се обърнаоха точно навреме,за да видят как един голям казан с яхния се пързаля по масата,остяавяйки тъмни следи.Джини прихна,но Хърмаяни изсумтя.В този момент госпожа Уизли се разкрещя,заглушавайки всички разговори.Едва когато спомена името на Пърси,тя се спря.Двете момичета седнаха на масата.Както обикновено,Тонкс започна да изменя носа си между хапките,докато Хърмаяни и Джини се заливаха от смях.След известно време обстановката се беше поуспокоила и всички бяха обзети от някаква сънливост.Джини стана от масата и се опита да накара Крукшанкс да излезе изпод долапа,където се беше скрил.След пет минути успя и започн да му хвърля капачки от бирен шейк,за да ги гони.Вършеше всичко някак механично.Дочу последните думи на Сириус,отправени към Хари.
-Очаквах щом пристигнеш да започнеш да питаш за Волдемор.
Вдигна поглед и видя,че обстановката в стаята вече не е спокойна и сънлива.Вх следващия момент се разрази спор между майка й и Сириус,които очевидно спореха разгорещено.
-Не ти решаваш кое е доброто за Хари!-викаше вече Моли.
Червенокоската наблюдаваше с леко отворена уста.Никога не беше виждала майка си толкова ядосана.Следеше разговора с напрегнато изражение.Подозираше какво ще чуе-че още са малки и нямат право да знаят за делата на Ордена.Така и стана.С глух,почти гробовен глас,майка й нареди на нея,близнаците,Рон и Хърмаяни да напуснат стаята.Всички скочиха.
-Ние сме пълнолетни!
-Щом разрешиавате на Хари,ще остана и аз!
-Искам и аз да чуя!-кресна Джини.
Хърмаяни мълчеше.
-НЕ!-развика се отново госпожа Уизли.-Няма да стане...
Баща й се намеси с тих глас.Майка й склони близнаците да останат,но Рон се възпротиви.
-Хари ще ни разкаже всичко!-изръмжа той.
-Добре тогава!Джини,ВЕДНАГА В ЛЕГЛОТО!
Червенокоската побесня.Наложи се майка й а я дърпа нагоре по стълбите,докато крещи.
-ЩОМ РАЗРЕШАВАШ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ,ЗАЩО ДА НЕ ЧУЯ И АЗ???НЕ СЪМ МАЛКА...
Яростният й изблик бе заглушен от госпожа Блек.
-МРЪСНИ РОДООТСТЪПНИЦИ,КАК СМЕЯУТ ДА СКВЕРНЯТ ДОМА НА...
-НЕ МОЖЕШ ВЕЧНО ДА ТРЕПЕРИШ НАД МЕН!!!МОГА САМА ДА РЕШАВАМ ЗА СЕБЕ СИ!!!ЗАЩО ВСИЧКИ ДА ЗНАЯТ,А АЗ НЕ!?-Джини успя да надвика дори майката на Сириус,което беше голямо постижение.
Вън от кожата си крещеше побесняла на майка си.Бълваше каквото й дойде на ум в този момент,докато не започна да реди обидни думи.За неин късмет майка й почти не я чу,заради виковете на госпожа Блек.Лупин изкачи бързо стълбите и дръпна завесата,когато Моли успя да набута дъщеря си в стаята и затвори.
Джини кипеше от гняв.Хвърли се на леглото и започна да удря по него с юмруци и да плаче.След няколко минути стана и закрачи побесняла из стаята.Как смееше майка й да се отнася така?С какво бе по-различна от другите?Мислите се въртяха в главата й като бясна вихрушка,докато крачеше из стаята изливайки яда си на всичко попаднало пред погледа й.Един страринен портрет остана без парче от платното си,по земята имаше пух от дюшека,който бе ритала от отчаяние и гняв.
След половин час влезе и Хърмаяни.Джини,която седеше на леглото скочи.Другото момиче леко се стъписа от вида й.Косата й беше разрошена,а стаята бе в трагично състояние.
-Какво е станало?
-Нищо.-отвърна мчервенокоската и се опита да пооправи вида на стаята.-Е?
-Какво "Е"?
-За какво говорихте?
-Джини не мисля,че би трябвало...
-О,стига моля ти се,говориш като мама.
-Добре,слушай!
Разказът отне десет минути.В края,Джини вече бе захлупила уста с длани и гледаше уплашено.
-Но какво е това оръжие?
-Сириус щеше да ни каже,но майка ти го прекъсна.
Червенокоската изсумтя.Още бе бясна на майка си.
-Сигурно е много опасно.
-Да.Но защо му е на Ти.знаеш-кой?
-Нямам представа!-отвърна Джини,вече по-спокойна.
***
На другия ден червенокоската отказваше да говори на майка си.Съзнаваше,че се държи глупаво,но не можеше да не й се сърди.
С наближаването на първи септември,Джини ставаше все по-нетърпелива да се върне в Хогуортс,но сърцето й неволно се свиваше,когато си представешеэ да се връща в Хогуортс без Хари.Не можеше да не забележи,че Рон и Хърмаяни си шепнат тревожно,като си мислеха че Хари не ги чува.
-Добро утро!-поздрави Джини,когато слезе на закуска сутринта на дванайсети август.
-Добро утро!-отвърна Джордж с пълна уста.
-А къде е Хари?-попита червенокоската,видяла,че го няма.
-На заседанието-отвърна Хърмаяни,която изглеждаше така сякаш всеки миг ще припадне.
Джини изпита чувството,че стомахът й хлътва.Съвсем беше забравила,че заседанието е днес.
-Как мислите,какво ще стане?-попита Фред.
-Не могат да го изключат-отвърна Хърмаяни,макар и сама да не вярваше на думите си.-Ако спазват създадените от тях закони.
Цяла сутрин всички поглеждаха притеснено чаосовника.Часовете се нижеха,а никой не знаеше какво става.
В дванайсет,когато бяха около масата,чуха входната врата да се отваря.Рон и Хърмаяни скочиха.В кухнята влязоха Хари и господин Уизли.Всички го погледнаха в очакване.
-Оправдан съм!-отговори Хари на неизречения въпрос.
Хърмаяни сякаш наистина щеше да припадне,Рон изпусна въздишка на облечение,близнаците скочиха и се хвърлиха да поздравяват Хари,а Джини усети как краката й се подскосяват от облекчение.Фред и Джордж се спуснаха в нещо като вихрен танц и Джини изпита желание да се присъедини към тях.Видя как баща й дава списание на Сириус и забързано излиза от кухнята.