Fate

Заглавие: Fate Нед Фев 17, 2008 6:43 pm

Реших да пробвам едно фикче.Това въщност е писан от мен фенфикшън,който е публикуван във форума на ПМ като"За Сириус Блек и Джесика Маккензи".Но реших да го променя,постарах се да стане по-сериозен,а и ако сте го чели(съмнявам се )ще видите,че промените са много.Още не ми е много ясно как точно ще е развитието.Със сигурност ще е по-различно от това,което беше.А и не всички глави ще имат заглавия.Може и нито една да няма незнам. Еми,това е всичко,ако съм забравила нещо ще едитвам.Дано се получи нещо и се надявам да ви хареса.

Заглавие: Re: Fate Нед Фев 17, 2008 7:35 pm

Пролог
Беше късна вечер и улиците на Лондон бяха оживени.По улиците забързано се разминаваха хора,всеки поел към дома си.Виждаха се деца с родителите си,млади влюбени двойки се разхождаха по улиците.Мелъри обичаше всичко това.Някога го обичаше...
Високо,на последния етаж,в една от най-големите къщи в града,стоеше едно момиче.Уличният шум сякаш не достигаше до нея.Виолетовите й очи,някога весели,а сега пълни с тъга и печал,гледаха през прозореца.От тук се виждаше високият покрив на една църква.Утре щеше да влезе през прага й като госпожица Мелъри Грейс и щеше да излезе като госпожа Мелъри Фонът.Две сълзи капнаха по перваза.Ако зависеше от нея,това никога нямаше да се случи.Но вече нямаше право на мнение.Всичко това беше решение на другите и тя трябваше да се подчини.Никой не я питаше какво мисли тя за тази сватба.Никой не я попита иска ли да се омъжи за Лукас Фонът.Никой не я попита за нищо.Просто й съобщиха,че ще трябва да се ожени за сина на една от най-чистокръвните фамилии в магьосническия свят.
Ако нещата бяха различни,ако ти беше още тук,щях да се противопоставя.Нямаше да позволя това да се случи.Никога!Но ти си далеч от мен...Толкова далеч,че не можеш да ме чуеш...Ти отнесе всичко със себе си.В Азкабан!Знаех,че не си виновен,никога не съм се съмнявала.Но вечеэ е твърде късно...Лили и Джеймс са мъртви,а незнам какво се е случило с Хари...Исках да му помогна.Щях да го направя,ако можех...Но с теб си отиде всичко.Куражът ми увереността ми,желанието ми за живот...Всичко!И няма да се върне!Какво ли правиш в Азкабан?Как ли протичат дните ти?Дали още ме помниш?
На леглото в ъгъла стоеше прекрасна булчинска рокля,която само след няколко часа ще трябваше да облече.Стаята беше красива.Мелъри я огледа с тъга.Откакто се помнеше,това бе нейната стая.А това беше последната й нощ в нея.След сватбата,трябваше да отиде да живее в имението Фонът.Стаята бе боядисана в светлосиньо,но цветът по стените не се виждаше,заради многото плакати.По тях се виждаха куидични отбори,Орисниците и още няколко изпълнители.Имаше и снимки.Мел стана от мястото си до прозореца и седна на леглото като внимаваше да не измачка роклята.Ако можеше би я скъсала,но нямаше право да го направи.Погледна най-голямата снимка.На нея се виждаха шестима души,които махаха усмихнати.Едното момиче бе самата тя.Беше прегърната от красив младеж с дълга коса,нехайно спусната около лицето му.До него се виждаше момче с рошава коса и очила,прегърнало момиче с кестенява коса и зелени очи.До тях махаха бледо момче с остри черти и ниско-със сива коса.
Да това сме ние!Беше толкова отдавна!Тогава не подозирахме какво ни чака.Бяхме убедени,че всичко ще е наред.Но жестоко се лъжехме.После всичко се промени.Питър ни предаде,не чухме нищо от Ремус,Сириус отиде в Азкабан,Джеймс и Лили загинаха,а мен ме заробиха.
Очите й обходиха снимките.Видя лицата на Сандра и Алис,видя кадри от сватбата на Лили и Джеймс,както и фотография на мъничко чернаокосо момченце.Хари,синът им.
Може би и аз щях да родя,ако не беше онзи ужасен инцидент.Може би всичко щеше да бъде различно.Щях да бъда Мелъри Блек,да познавам човека за който ще се омъжа и да го сторя по моя воля!
Но очите й останаха най-дълго впити в най-голямата снимка.Тя самата с единствения човек,който бе обичала някога.Сви се на кълбо и заплака,а устните й изговяряха само едно име:
-Сириус...

Заглавие: Re: Fate Нед Фев 17, 2008 7:39 pm

Глава първа

-Не ме лъжи!-каза Лили.-Харесваш го!
-Не е вярно!-възразих аз.
-Вярно е!Само да го видиш и...
Тогава на мен ми хрумна нещо.
-Ами ти!Като видиш Джеймс и се разтапяш.
-Не се разтапям.-възрази Лили поруменяла.
-Оооо не!Само малко!-изхилих се аз.-Все едно аз да твърдя,че не харесвам Сири...
Млъкнах,но беше твърде късно.Лили ме погледна триумфиращо.
-Ха!-извика тя.-Сама си призна!
-И така да е няма да тръгна с него.-отсякох аз
-Защо?-попита тя.
-Шегуваш ли се?!-погледнах я невярващо аз.-Все едно не го познаваш!Виждала си го стотици пъти по купоните.Вечно с някаква тълпа тъпи поклоннички без капка мозък с главата си.Не искам и никога няма да стана една от тях!Да прави каквото иска,не ме интересува...
-Мел,по-спокойно!-кой знае колко още можех да продължа в този дух,ако не ме беше спряла.-Убедена съм,че не е вярно.Може и да греша,но Джеймс ми е казвал,че той говори много за теб и мисля,че...
-Може би ме харесва като приятелка...-започнах аз,но Лили изцъка.
-Не ме прекъсвай!Та,мисля,че те харесва.
-Моля те,не го казвай пак!-помолих я,като се стараех гласът ми да остане безразличен.
-Защо?-попита тя.
Още тогава знаех,че вече е прекалено късно,за да спра чувствата си или да направя каквото и да е.Но все още се надявах,че е някакъв каприз,нещо,което ще отмине с времето.Никога не съм се лъгала по-жестоко.
-И двете знаем,че не е вярно!
-Но...
Метнах възглавницата си по нея.Предполагам трябваше да съобразя,че все още е твърде рано и освен нас в стаята има още три спящи момичета.Но беше късно,реакцията дойде.
-Някои хора се опитват да спят!-чу се глас от леглото до вратата.
-Извинявай,Диди!-изхилих се аз.
Даян(или Диди както тя предпочиташе)стана и се запъти към банята.Тук е мястото да отбележа,че я смятаха за една от красавиците на Грифиндор.Поне от останалите домове,а и някои по-наивни грифиндорци смятаха така.И трябваше да й се признае-наистина беше красива.Е,в момента не изглеждаше толкова добре,защото й личеше,че е недоспала.Дългата й руса коса,обикновено грижливо поддържана,висеше в безпорядък.Но очите й бяха прекрасни.Не познавам(а и не вярвам да срещна)момиче с по-красиви сини очи.Но красотата й беше някак...студена.Не беше нито весела,нито жизнерадостна.Напротив,винаги имаше студено изражение,но това правеше чертите й още по-красиви.Поне в повечето случаи.Обичайният израз на лицето й беше надменност,но това с нищо не пречеше на момчетата да са луди по нея.Но лично аз познавам много грифиндорци,които не я смятат за нищо особено.Беше си жива курва(знам,че не е хубаво да говоря така,но си беше живата истина).Надали са остнали много момчета с които не е била.И бях почти сигурна,че Сириус е бил един от първите в списъка.Тръснах глава,за да прогоня всякакви такива мисли.Лили,най-добрата ми приятелка,също беше много красива.До нея винаги се чувствах като грозното пате.Знам,че звучи комично,но е точно така.И красотата й беше много по-различна от тази на Даян.Кестенявата й каса,беше много по-гъста и мека от русата грива на Диди.А проницателните й,яркозелени очи бяха най-красивото в нея.Не защото бяха по-хубави от всички останали очи,които скъм виждала,а просто защото почти винаги излъчваха радост и надежда.Не се учудвам,че Джеймс(а и много други)са здраво хлътнали по нея.Горкичкият Джеймс!Колко усилия трябваше да положи,за да я спечели.Понякога го съжалявах,защото виждах израза на лицето му,щом я погледнеше.Но Лили мислеше,че просто иска да я прибави към колекцията си и много дълго двамата се караха като куче и котка,но това е дълга история,а и без това се увляакох в обяснения.Идеше ми да й кажа,че не е много права да ми говори така,след като тя мислеше абсолютно същото за Джеймс.
-Изглеждаш уморена!-глассът на Лили ме изтръгна от размислите ми.
-И съм уморена.-отвърна тя.
-То и аз щях да съм уморена след цяла вечер с Джош Брайън.-подметнах аз.
-От къде знаете?-попита тя,донякъде шокирана.
-Ама моля ти се!-извъртях очи аз.-Цялото даскало знае.
-От къде?-попита тя.
-Кой знае от къде новината се е разпространила толкова бързо.-подметна Лили иронично.-Ако искаш,пеитай Алис.Доколкото знам Франк и Джош са приятели.
Аз се провикнах.
-Ей,Алис!
От леглото в ъгъла се чу неясно възражение.
Аз казах високо:
-Алис не може да дойде,Франк.Спи!
Алис скочи като ужилена.
-Действа!-ухили се Лили.
-Какво действа?-попита последното момиче в стаята-Сандра.
-Само да споменеш Франк Лонгботъм и е готова.-отвърнах аз.
След миг се наведох,за да избегна възглавницата на Алис и тя се удари в Даян.
-Ей!
-Извинявай!-изкиска се Алис.-Но след Джош Брайън надали ще усетиш една възглавница.
Всички прихнахме с изключение на Диди,която вече се дразнеше не на шега.
Тогава се чу един глас:
-Ъм,Лили!
Погледнах към врата и в следващия момент ми се прииска да си заровя главата някъде.На вратата стояха Сириус и Джеймс.
-Какво има?-попита или,леко раздразнена.
Предполагам,че му е омръзнало да я чака в общата стая.И нищо чудно,беше време за закуска.Сириус налу в стаята ухилен.Подмина вече залепените един за друг Лили и Джеймс и седна на моето легло.Бързо придърпах завиката към себе си,надявайки се да не съм се изчервила.Нямах никакво желание някое момче(а още по-малко Сириус) да види пижамата ми.Не че й имаше нещо лошо,но двете динозавърчета отпред не бяха подходящи за момиче на шеснайсет години.Той стрелна с поглед Даян,която седеше пред вратата на банята,после превести очите си от Сандра(която беше една от малкото,които не въдишаха по него),към Алис.Надявам се,чак сега да е забелязал,че все още се намирам в леглото си,макар да се съмнявам.Избегнах погледа му и се вторачих в Лили и Джеймс,които не прояваваха признаци да се пуснат скоро.Не ми беше особено интересно,но бях твърдо решена да не поглеждам Сириус.Стори ми се,че изминаха часове,когато Сандра се обади:
-Наистина е много мило,че наминахте,но може ли да излезете?
Бях й много благодарна.Сириус очевидно схвана намека(макар да е малко вероятно да не е забелязал,че всички сме по пижами) и излезе.
-Това се отнася и за теб,Джеймс!-обади се Алис,но той очевидно не я чу.
Главата на Сириус отново се подаде през вратата и за голямо раздразнение на Даян каза:
-Той е прекалено зает да се натиска с Лили,че да ви забележи!
-Би ли млъкнал,Блек?-изсъска Диди.
-О,как беше с Джош?-попита той ухилено и изчезна.
Даян се разфуча,че човек нямал право на личен живот и влезе в банята.Излезе след десетина минути,такава каквато си я знаехме.Влязох след нея.Нямах никакво намерение да оправям бъркотията,кояо винаги оставяше след себе си.Погледнах се в огледалото,сякаш очаквах да видя нещо по-различно.От там ме гледаха чифт виолетови очи.Незнам от кой съм наследила тези очи,но никой в семейството ми няма такива.Черната дълга коса,вероятно бе от майка ми,но ми се щеше да имам нейното лице.Не се смятах за много красива,макар Лили да ми повтаряше обратното.Нямах нищо общо по външен вид нито с нея,нито с Даян.И двете имаха подчертано хубаво тяло,докато за моето това не беше точното определение.Бях по-слаба и по-висока от двете.Мразя да се гледам дълго в огледалото и излязох.Лили ме чакаше.Слязохме в общата стая и вдяхме Джеймс,Сириус,Ремус и Питър-така наречените Мародери-да стоят в креслата до камината.Личеше си,че Питър е гладен,защото напираше да отиват в Голямата зала.Лили увисна на врата на Джеймс.Сириус ги подмина с нещо средно между веселие и досада.Нямах особено желание да тръгвам без Лили,но очевидно нямах избор.

Заглавие: Re: Fate Вто Фев 19, 2008 10:33 pm

Глава втора
Когато Лили и Джеймс слязоха на закуска,ние вече закусвахме.Те се настаниха срещу мен и Сириус.Незнам за него,но аз се стареах да не го поглеждам.Зяпах бекона си,който не беше кой знае колко интересен.Всъщност бързо разбрах,защото не вярвам някое момиче да сбърка погледа му.Лили и Джеймс ядяха от една чиния или по-точно Джеймс хранеше Лили с неговата лъжица.Не,това не беше интересно!Питър се тъпчеше с всичко,до което се добереше,а Ремус зяпаше в един учебник.Нямаше накъде да гледам и се постарах да изуча обстойно бекона и чашата с тиквения сок,сякаш не бяха едни и същи всеки ден.Не ми се щеше да седя до Сириус.Всъщност,ако зависеше от мен щях вда седна възможно най-далеч,но не ми се щеше да се храня сама,а предпочитах да ръчкам кошер с пчели,отколкото да се опитвам да убедя Лили да не седи до Джеймс.Когато тя се ядоса е страшна!Неволно или нарочно(и до ден днешен не разбрах),той премести ръката си и тя се озова върху моята.Задавих се,усетих че пламвам и го погледнах изумено.Той ми се ,усмихна и пеперуди запърхаха в стомаха ми.
-Какво правиш?-попитах го аз.
-Нищо!-говореше тихо.
Побэрзах да се нахраня и да си тръгна.Но щом понечих да стана той ме задържа и каза:
-Няма ли да изчакаш Лили?
-Ъъъм!-не ми оставаше нищо друго освен да седна.
За мое щастие Лили се наяде и побързах да стана.Махнах за чао на другите,докато Лили си вземаше безсловесно довижане с Джеймс.
Запътихме се за часа по вълшебство.Постарах се да седна по-далеч от Мародерите,които както обикновено окупираха последните два чина.Лили ще-не ще седна с мен.Но си въобразявах,ако бях решила,че няма да ме попита нищо.Обикновено тя слушаше съсредоточено в часовете,но този път очевидно беше изключение.А и не можех да я виня-Флитуик обясняваше магия на теория,а това е голяма скука.Още щом той заговори,тя ми прати бележка.
Л:Какво ти става?
М:Какво да ми става?
Л:Защо настоя да седнем тук?
М:Нещо против ли имаш?
Л:Не,просто питам!
М:Може би съм решила веднъж и аз да внимавам!
Л:Да бе!Отлично видях какво стана на закуска!
М:Какво толкова е станало?
Л:Сириус хвана ръката ти!
М:И какво от това?Беше случайно!А и ти как забеляза?
Л:Знаеш ли,да се натискам с Джеймс,не е единственото,което правя!
М:Радвам се да го чуя!
Л:Както и да е!Не това е темата!Ако питаш мен,Сириус е здраво хлътнал!
М:Стига глупости!
Л:Не са глупости,Мел!Вижда се от разстояние!
М:Мен ако питаш,иди да ти сложат очила!Помолих те да не споменаваш това отново!
Л:Казвам истината!
М:Не,просто се опитваш да ме ободриш!И ти благодаря!
-Флитуик идва!-тихо предупреди Лили.
-Г-це Грейс,бихте ли ми предали тази бележка?
С трперещи пръсти аз му я подадох.Докато той я четеше аз седях като на тръни.Накрая той смачка бележката и каза:
-Ще ви помоля да обсъждате личния си живот с господин Потър и господин Блек извън часа.
Не можа ли да го каже по-силно?Целият клас го чу!Усетих пронизващия поглед на Сириус.Да,гафът беше станал!Какво ли щеше да си помисли?Дали нямаше да ме вземе за поредната глупачка хлътнала по него?Идеше ми да се самоубия!Или да убия Флитуик!Все още не можех да реша кой е по-добрият вариант.Естествено получих допълнително домашно,защото нито веднъж не успях да направя магията!Според думите на Флитуик съм била „прекалено отнесена за подобни дребни неща”!Гррр!Нямах абсолютно никакво желание да се срещам очи в очи с него,така че побързах да се изнижа от стаята,като дърпах негодуващата Лили.Знаех,че ще се наложи да обясня,но се страхувах от този момент.Цял ден най-старателно избягвах полезрението на който и да било от Мародерите,от което Лили страшно се дразнеше.Беше егоистично от моя страна,признавам!Надявам се да не ми се сърди!
Преди вечеря,Сириус най-накрая ме пресрещна и попита:
-Може ли да поговорим?
-Ами...
Ако зависеше от мен,щях да откажа,но не се сещах какво да кажа и щях да продължа да пелтеча,което беше десет пъти по-лошо.
-Върви!-изсъска Лили.
Тръгнах с него.Нямах представа накъде ме води.Намери един безлюден коридор.
-Нужно ли е да говорим тук?-попитах аз.
Да,имах някакви опасения!Все пак говорим за Сириус Блек!
-Какво те притеснява?-попита той.
-Ами...-не знаех какво да кажа.
Отново!Май взе да ми става навик!
-Ооо!-сети се Сириус.-Спокойно!Нямам никакви намерения.
-Сигурен ли си?
-За какъв ме мислиш?-възнегодува той.
-Ами-обмислих отговора.-Мисля те за такъв,какъвто си!Ако беше някоя лигла,щеше да се метне на врата ти веднага!
-Именно!Ти не си някоя от тези!И ти обещавам,че нищо няма да ти направя!
-Добре,добре!Кажи!
-Ами...-за първи път го виждах объркан.
-Да?-подканих го аз.
Знаех отговора.
-Флитуик говореше за мен,нали?
-Да познаваш друг Блек?
-Да!Брат ми!-каза го някак...с отвращение.
-Вярно!-сетих се аз.
Уф,да му се невиди!Ставаше все по-сложно!
-За мен ли ставаше дума?-настоя той.
Никога не ме е бивало в лъжите!А и бях сигурна,че той знае,че изобщо не ставаше дума за Регулес!
-Ами...Да!
-Извинявай,че те питам но какво толкова ме обсъждахте с Лили?
-Ъъъм!
С всяка изминала секунда ставаше все по-зле!Вече не само се чувствах като глупачка,но и изглеждах като глупачка!
-Красавице,това което си мисля ли е?
-"Кряасавице"?!-погледнах го втрещена аз.
-Измислих го!-отвърна той.-Харесва ли ти?
-Не е лошо!-отвърнах аз.-Но би било по-добре,ако отговаряше на истината!
-То отговаря!
-Не се занасяй!
-Не се занасям!
-Не ми казвай,че ме смяташ за красива!
-Да,така е!
-Стига глупости!
Вече започвах да се ядосвам.Това нямаше да стигне до никъде.
-Кажи ми!-настоя той.
-Какво да ти кажа,дявол да го вземе?
-Това за което си мисля ли е?
-Виж,изобщо не знам какво си мислиш и предпочитам да не говориш с недомлъвки!Или обясни какво си мислиш,или не ме питай!
С ужас усетих,че в гласа ми има молба.Отлично знаех какво си мисли.
Той посегна към ръката ми,но се спря.Спомни си че ми беше обещал.
-Хайде чао!-казах аз и си тръгнах.
Тогава се чувствах унизена.Знаех,че той знае за какво е ставало дума.Може би трябваше да разбера какво ще стане.Все още не ми се вярваше Сириус Блек да харесва някое момиче.Та него не можеше да го заинтересува нито едно момиче.Но скоро след това разбрах,че не е така...

Заглавие: Re: Fate Чет Фев 21, 2008 10:40 pm

Глава трета
-И просто си му казала "Хайде чао!"?!?!-Лили ме гледаше все едно съм луда.
-Какво трябваше да кажа?-попитах аз.
-Трябваше да кажеш,че имаш работа и трябва да вървиш-отвърна Лили все едно ми обясняваше,че 2 и 2 е 4.
Аз я погледнах намръщено.Не мисля,че точно тя трябваше да ми говори така,след всичките й изпълнения,когато Джеймс я преследваше.Но тогава през портрета влязоха Сириус и Джеймс.Лили се засмя и отиде при Джеймс.Добре,признавам днес почти не го видя,заради мен.На нейно място,щях да изперкам.Той седна при нея и те подхванаха разговор като се гледаха толкова влюбено,че се чудех как не се виждат искрите между тях.Аз извадих съчинението си по Защита срещу Черните изкуства и се направих че пиша.Действително трябваше да го довърша,но беше скучно.
-Здрасти!-поздрави Сириус.-Какво правиш?
-Опитвам се да напиша това без да заспя.-отвърнах аз.
-Ясно!И как върви?-попита той и се настани в друго кресло.
-Добре!
Ако някой ми кажеше защо му отговарям така щях да съм му много благодарна.
-Малко помощ?
-Смятах да помоля Лили...-започна аз.
-Не вярвам да успееш.-ухили се той и кимна към Лили.
Тя се беше излегнала на канапето и беше сложила главата си в скута на Джеймс.Той от своя страна беше наклонил главата си към нея и и говореше нещо.Не можех да чуя какво,но по лицето на Лили ставаше ясно.Завиждам й,Джеймс е готов на всичко за нея.С надежда потърсих с поглед Ремус,но той не се виждаше,а изобщо нямах намерение да моля Питър.Не ми оставаше нищо друго освен да се съглася.
-Ами...добре!-измънках аз.
Ако продължавах така,щях сама да се застрелям,защото нямаше да мога да го погледна.Той придърпа съчинението ми,грабна перото и го прегледа.След това взе парче пергамент и написа нещо.
-Добро е!Само трябва да добавиш това и да напишеш заключение.-каза той.-Ако искаш аз ще ти го напиша.
-Не,благодаря-отвърнах аз.-Ще се спрвя!
-Добре!
Той стана и отиде някъде."Кой знае при коя отива!"-мина ми през ума.Всъщност,какво си въобразявах?Да ходи,където иска.Жегна ме ревност и сама се уплаших от себе си.
И тогава не разбрах,че няма да мога да го предотвратя.Каква глупачка бях!Ако се бях спряла още тогава,сега нямаше да страдам така!
След като преписах написаното от Сириус,видях,че не мога да измисля нищо за заключение.Вече бях решила да не закачам Лили,докато е с Джеймс,особено след като днес не успя да го види по моя вина.Изправих се и казах:
-Трябва да отида до библиотеката.
Единствения,който ме чу беше Питър и кимна.Минах през портрета и се запътих към бибилиотеката.Ставаше късно и трябваше да побързам.Отидох в раздела Защита срещу Черните изкуства и затърсих нещо подходящо,но Протеева магия нямаше.
-Какво правиш тук?-беше Сириус.
Ама той какво?Следи ли ме?
-Търся нещо за заключение!-отвърнх аз.
Той отиде до един рафт и свали дебела книга
-Заповядай!-подаде ми я той след като я изтупа от прахта.
-Благодаря-отвърнах аз.-Май добре познаваш този раздел.
-Да,имам печален опит!-отвърна той.
В този момент лампите загаснаха.По дяволите!
-И сега?-попитах аз.
Пълно мълчание.
-Сириус-обадих се боязливо аз.
В този миг усетих нечии ръце на талията си.Нечии устни се допряха до моите.Аз отвърнах и Сириус задълбочи целуката.Признавам,веднага го сложих на първо място в класацията си.Книгата се изплъзна от ръцете ми,когато ги сложих на врата му,но никой не забелаза.Очевидно не бяхме забелязали и Мадам Пинс,чиито вик ни стресна.
-Вие какво правите тук?
Пуснахме се и се обърнахме.На два метра от нас стаеше Мадам Пинс с такова изражение на лицето,че се уплаших.Лампите светеха.
-Нищо не правим!-каза Сириус.
Много го бива да се измъква от ситуации,няма що!
-Нищо ли?Библиотеката е затворена!И какво прави книгата на пода?
Аз я вдигнах светкавично,стараеки се да скрия лицето си с нея.
-Вървете да се лигавите другаде!-Мадам Пинс беше побесняла.
Побързахме да излезем.Усещах,че лицето ми е кървавочервено и единственото,което исках беше Сириус да престане да ме гледа с проницателния си поглед.Не се притеснявах,заради това,което стана,беше просто целувка!Повече се плашех от чувствата си.Едва ли някога щях да забравя трепета в сърцето си в онзи момент.
В онзи момент разбрах,че вече е късно!Бях се влюбила...Знаех,че всичко това е невъзможно!Добре познавах традициите на рода и знаех,че няма да имам право да направя своя избор.Още тогава го знаех...Защо го позволих?Защо?
-Ъъъм,Красавице?
-Не ме наричай така!
-Добре...Мел,аз...Извинявай,незнам какво ме прихвана...
Да,ето че бях права!Той не може да се влюби в някое момиче!За него те са просто забавление.Но бях решила никога да не стана това за което и да е момче!
-Спокойно!-отвърнах унило.-Нама защо да се притесняваш.Наистина,нищо не е станало.Просто забрави!
Какво усилие ми струваше да изрека тези думи!
-Но аз не искам да забравя!
-Какво?!-втрещих се.
Сириус се усмихна и ме прегърна като прошепна:
-Да,беше импулс,воден от любовта.
Осъзнах,че наистина сме много близо един до друг и дъхът му ме галеше.Не,нямаше да издържа още дълго и се дръпнах.
-Не,Сириус,какво ти става?За теб жените са просто забавление!
-Да,беше така!Но вече не е!
-Стига глупости!-прекъснах го аз.-Ти си най-големият играч в "Хогуортс" дявол да го вземе!Никой не може да се мери с теб в тази област!
-Да го приемам ли като комплимент?
-Приемай го както искаш!Това е истината,Сириус,няма как да го отречеш!Не можеш да се промениш току така!
-Защо не?Джеймс се промени...
-Ти не си Джеймс!
Започвах да се питам до къде щяхме да стигнем.
-Всеки може да се промени,Краса...Мел!
-Не мога да си те представя в такава светлина.
И ако на това му се вика нормален разговор.Седяхме в коридора пред кулата на Грифиндор и говорехме за нещо,което беше важно за мен,макар и да не исках никой да го разбери.
-Може и да ме видиш!-подмсмихна се той.
-Добре,какво ще кажеш да приключим този разговор?-предложих аз.
Той вдигна рамене.
-Щом искаш.
Обърнах се и влязох в кулата на Грифиндор.Очевидно Лили и Джеймс не бяха забелязали отсъствието ни.Друг път няма да повярвам на Лили,когато ми каже,че не прави нищо друго освен да се натиска с Джеймс.
Тръшнах се в креслото и отворих книгата.Затърсих нещо подходящо,но в съзнанието ми постоянно изникваше случката в библиотеката.Избрах някакъмв пасаж наслуки и тръгнах да го преписвам.Усещах погледа на Сириус и се чувствах изнервена.Струваше ми се,че изглеждзам страно глупаво.По дяволите,ако продължавах така,съвсем щях да откача.За мое щастие Лили се откъсна от Джеймс и дойде при мен.Но си въобразявах,че ще мога да говоря само с нея.
-Една игра на избухващи карти?Аз и ти срещу Джеймс и Сириус?
-Добре-съгласих се от немайкъде.
Естествено съвсем оплетох играта,защото не можех да си избия от ума онази целувка.
-Мел,какво ти става?-извика Лили,след като за шести път обърках играта.
-Незнам.Просто не ми върви.
Един поглед от Сириус ми беше достатъчен,за да разбера,че той знае причината.
-Мел,след няколко дена имаш рожден ден,нали?-попита Джеймс неочаквано.
-Да,защо?-попитах изненадана.
-Просто питам!-отвърна той.
Лили се прозя.
-Аз смятам да си лягам.
-Аз също!-скочих веднага.
Нямах намерение да оставам с Джеймс и Сириус.На площадката пред спалнята им хвърлих един поглед.Джеймс потупваше Сириус по рамото.Защо ли се изненадвам?Сигурно му е разказал всичко!
-Мел,какво ти е?-попита ме Лили.
-Нищо ми няма.-отвърнах неубедително.
Излишно е да казвам,че почти не съм спала.Сириус...С какво ме впечатли?Какво има в теб?
Да,вече беше късно...

Заглавие: Re: Fate Нед Фев 24, 2008 11:43 pm

Глава четвърта
В следващите няколко дни усещах,че другите сякаш имат някаква тайна.Млъкваха щом се приближа до тях и изчезваха за доста дълго време,но един винаги оставаше.Много се дразнех,защото обикновено ми пробутваха Питър.
Сутринта на рожденния ми ден,Лили ме събуди с помощта на възглавницата си и ми връчи подаръка си.Представляваше красива червено-златиста рамка,а снимката в нея беше на мен и нея.Бяхме я направили преди година,дори не подозирах,че я е взела.Беше просто за забавление.
Тази снимка още си стои на нощното ми шкафче.И ще я взема в новия си дом...
-Леле,страхотна е!Благодаря,Лили!
-За нищо!-отвърна тя.
Облякох се,без много да подбирачм и слязохме в общата стая.Там вече ни чакаха Мародерите.Щом ме видяха скочиха с викове:
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!
В следващия миг буквално не можех да си поема въздух от прегръдки.В суматохата се озовах близо до Сириус и незнам как стана,но се оказахме прегърнати.Сърцето ми заби ускорено,бях сигурна,че той го чува.Когато ме пусна още треперех.Господи,какво ми става?Джеймс обяви,че подаръкът щял да е по-късно и аз не попитах повече.Беше събота и общата стая беше почти празна.Всеки беше отишъл някъде.
Към шест и половина всички започнаха да си намират оправдания да излязат от стаята и накрая останахме само ние със Сириус.Идеше ми да се хвърля от кулата.Вече започвах да проявявам обичайните "симптоми",когато Сириус беше в опасна близост.Сърцето ми биеше бясно,цялата треперех.Станах и отидох да погледна през прозорлеца.Тогава някой завърза очите ми с кърпа.Завиках.
-Шшшт!-прошепна Сириус в ухото ми.-Не викай,моля те!
Сега вече бях сигурна,че ще припадна.Той ме вдигна и ме понесе нанякъде.Господи,ако Лили има пръст в тази работа ще я убия!Не усещах от къде минавахме.Най-накрая той спря,отвори една врата и махна кърпата.Още преди напълно да съм фокусирала,се чуха викове:
-ИЗНЕНАДАААА!ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!
Погледът ми се проясни и видях,че се намирам в голяма стая,вероятно Нужната стая.В средата имаше голям дансинг,а в дъното се виждаше голяма маса с напитки.Поканените не бяха много.Промъкнах се покрай дансинга,където вече имаше танцуващи двойки и отидох при Лили,която седеше на една от масите.Взех си чаша Огнено уиски и седнах при нея.
-Здрасти!-поздрави тя.
Изглеждаше много различно от Лили,която бях свикнала да виждам.
-Кой даде идеята?-попитах я аз,макар да знаех отговора.
-Сириус-отвърна тя,както и предполагах.
-Той за друго мисли ли?-промърморих
-Да,май мисли и за теб!-изкиска се тя.
Идеше ми да я залея с Огненото уиски.Определено се радвах на изненадата,но исках да я попитам защо точно Сириус трябваше да ме доведе до тук,но не получих тази възможност.
-Виж,той идва.
Междувременно свиреше балада.
-Искаш ли да танцуваме?-попита той,щам се приближи.
-Ами...аз...
С всеки следващ път,ставаше все по-зле.
-Върви!-обади се Лили.
Страхотно,много съм й благодарна.Сириус ме поведе към дансинга."Симптомите" започваха да се проявяват.Краката ми така трепереха,че изобщо нямаше да мога да танцувам.Той сложи едната си ръка на кръста ми и хвана другата.
Да,тогава наистина осъзнах,че съм се лъгала...Не беше просто каприз,беше нещо много повече...И вече беше много късно...
На претъпкания дансинг никой не ни обръщаше внимание,а и повечето бяха пияни.В стаята не беше горещо,но на мен определено ми беше.Парфюмът му ме задушаваше,ръцете ми трепереха.Той беше изненадващо спокоен.Стараех се да гледам навсякъде другаде,но не и към него.Той хвана лицето ми и ме поглбедна в очите.Толкова дълбоки и сиви.Никой друг няма такива очи.Знаех какво ще последва, и знаех,че ще се предам.Той се добжи до мен и устните ни се вплетоха.Никак не се колебаеше и премахна и моето колебание.
-Честит рожден ден!-каза той,когато ме пусна.
Бях сигурна,че лицето ми е кървавочервено.
-Красавице,знам какво си мислиш!Не се опитвам да те сваля,повярвай ми!Незнам как стана,но наистина не те искам само за една нощ.
-Ако мислиш,че ще ти се пусна,Сириус Блек,много грешиш!-креснах аз.
Понечих да се махна,но той ме задържа.
-Не съм си го и помислил,повярвай ми!Знам,че не си като другите!
-Нима?
-Недей така,Мел!Трябва да те попитам нещо...
Сега вече наистина щях да припадна.
-Ще бъдеш ли моя приятелка?
Не го очаквах,Сириус,не го очаквах!Исках го,повече от всичко...За мен това беше,като забранения плод.Защо не отказах тогава?Знаех,че един ден ще съжалявам...Но тогава не можех да направя нищо...Любовта ми беше по-силна...И ме победи...
-Да-прошепнах аз,вече безсилна.
-И аз получих подарък,макар че нямам рожден ден-отбеляза Сириус.
Аз се засмях.Сега определено ми беше по-леко,макар че подозирах,че никога няма да мога да овладея треперенето си,когато той е близо до мен.
И наистина беше така.Тръпката никога не ме напусна...
-Хей,какво стана?-попита ме Лили,която незнайно как се беше откопчила от Джеймс.
-Какво да е сдтанало?-попитах аз,макар да знаех за какво ме пита.
-Със Сириус-уточни тя.-Хайде,Мел,не се прави на ударена и си разкажи всичко.
-Можеш да го научиш и от Джеймс-подсмихнах се аз.-Не се и съмнявам,че той ще ти обясни по-добре от мен.Даже и дума може да не каже,но всичко ще ти се изясни.
Избухнах в смях,гледайки физиономията на Лили.Очевидно беше схванала за какво говоря.
-Мелъри Грейс,ще си платиш за това!-закани се с пръст тя,но видях,че се подсмихва.