Еми точно така я чувствам книгата много по-добре. Като има моменти които те държат на тръни, моменти в които с трепереща ръка прелистваш другата страница от страх да не видиш, че любимия ти герой умира. Какво по-готино чувство от това ? А когато знаеш че умират само лошите, а добрите не, къде му е тръпката ? Това, че някой герой е умрял не го прави по-малко добър или лош. Просто е по-реалистично да умират всички, не само лошите.
А за little runaway, да беше ми интересно като умря Сириус, беше ми интересно като умря Дъмбълдор, дори и Снейп щеше да ми е интересно като умря, ако Роу не го беше описала така жалко.