Поредната простотия,която ми хрумна.Даже и заглавие не мога да измисля,но ще се радвам да чуя мненията ви!Да поясня,че това с различните цветове са мислите.И джеймс не е Джеймс ПотърПросто не измислих друго име.
Сара
Джеймс
Как стигнахме до тук?Как не се спряхме?Защо не се осъзнахме навреме?Сега нямаше да страдаме така...Нито той,нито аз...Ако го бях отблъснала още в началото...Но не успях да заповядам на сърцето си...а го послушах...И направих най-голямата грешка в живота си!Знаех,че е чистокръвен,знаех,че е невъзможно да бъдем заедно.Знаех,че родителите му няма да се примирят.Защо го допуснах?Защо се оставих?Вярвах му...и той не ме предаде...Изненадващо,нали?Но всичко е невъзможно...Той ще се ожени за друга...Дори не я познавам...Знаех,че не мога да съм на нейно място...Знаех,че ще се стигне до тук...Как го допуснах?Нямам отговор на този въпрос...Любовта промени и двама ни...Не съм същата...Той ме промени...Защо всичко е толкова несправедливо?Какво значение има,че съм мъгълокръвна?За него това нямаше значение...но не и за родителите му...Загубих го...Той ще принадлежи на друга...
Как стигнах до тук?Как го допуснах?Да се влюбя в...мъгълокръвна!Знаех,че това ще е срам и позор за семейството ми.Знаех,че ще понеса наказание.Но това не ме интнересуваше...Какво значение има,че не е чистокръвна?Защо баща ми не я приема?Защо държи да се омъжа за друга?За жена,която не познавам и никога не съм виждал...Тя не значи нищо за мен...Просто беше бъдещата ми съпруга...
Сктам се по коридорите...
...а дори незнам къде отивам!
Изгубих пътя си,както загубих и него...
Тя беше най-важното нещо в живота ми...а я изгубих!
Да можех да спра това!
Да можех да се противопоставя!
Но както не успях да се спра...не мога да спра и това...
...не мога да се противопоставя на баща ми!
Аз съм грифиндорка...и мъгълокръвна...
Аз съм слидеринец...и чистокръвен...
Трябва да се държа като такава...
Трябва да се държа като такъв...
Трябва да го преживея...
Трябва да я превъзмогна...
Трябва да намеря отново пътя си...
Трябва да продължа традициите...
Един грифиндорец никога не пада духом...
Един слидеринец,никога не трябва да проявява слабост...
Но аз съм изключение...
Но не мога...и ние сме хора...
Без да осъзнава накъде отива,Сара се запъти към езерото.Същото направи и Джеймс.Там,където бяха преживели най-хубавите си мигове...Те вече бяха само спомени!
Момчето я забеляза.Нямаше как да сбърка.Тази походка,косата развяваща се от вятъра и красотата,която излъчваше.Тръгна след нея.Искаше да я последва тихомълком,но не можа да се сдържи:
-Сара!
Тя трепна.Знаеше кой е още преди да се обърне.Не можеше да сбърка гласа.
Джеймс,не го прави още по-трудно!
Знам,че ще страдам,ако я видя отново.Знам,че ще е по-трудно.
Защо настояваш?Всичко свърши...
Не може да свърши така...
Момичето хукна покрай езерото.Не искаше да го види.Не искаше да се измъчва още повече.Момчето се затича след нея.Не можеше да се спре,не можеше да контролира себе си.Тренировките по куидич го бяха направили пъргав и той бързо я настигна.Пренебрегна гласчето,което му казваше:"Недей,нямаш право!","Спри се,за да не страдате и двамата!".Хвана я за ръката и я обърна към себе си.Тя зарита в отчаян опит да се освободи,но не успя.Започваше да изпада в паника.Наоколо нямаше никого.Дъждът,валял наскоро,беше спрял.По тревата все още се виждаха капчици роса.Но нямаше слънце.То беше изчезнало, както изчезваше и тяхната надежда.
-Какво искаш?-положи крайни усилия да говори буезразлично и успя,защото момчето се вцепени.
-Да те видя...
-Е,видя ме!Нещо друго?-този път не успя да постигне същия ефект и гласът й трепна.
-Защо се държиш така?
-Трябва да се държа така!Ти също!-положи неимоверни усилия,за да не се разплаче.
Стараеше се да гледа навсякъде другаде,но не и към него.Джеймс го забеляза.Хвана крехката й глава и направи опит да я обърне към себе си,но не успя.Очите на Сара се наливаха със сълзи,тя вече не можеше да ги спре.
-Погледни ме,по дяволите,погледни ме!-извика отчаяно той.
-Недей!-в гласа й имаше молба.
-Какво?
-Защо ме мъчиш?Защо мъчиш и себе си?
-Незнам-този глупав отговор сам се изплъзна от устата му.
-Ще ме пуснеш ли?
-Не!
-Моля?
-Не и докато не ме погледнеш!
-Недей!Моля те,недей!Защо ти е?
-Искам да знам дали всичко е свършило...
-О,Джеймс,та то вече свърши-проплака отчаяно тя.-Не го ли разбираш?Защо трябва да го правиш още по-трудно?
Без да мисли какво прави,той я залепи за дървото.Сега вече нямаше друг избор,освен да го погледне.Срещна отново тези красиви очи.Винаги им се бе възхищавала.Сиви,сякаш бездънни.От тях лъхаше студенина.Почти винаги...В момента в тези очи се четеше отчаяние.
Видях отчаянието в очите ти.Това ми стигаше.Знам,че още ме обичаш.Въпреки всичко.
Беше си същата.Почти...Нямаше я онази радост,която струеше от изумеителните й очи.Зелени...любимият ми цвят.Сега имаше прикрита болка и тъга.Виждах я ясно.О,Сара,толкова съжалявам!Не исках да става така...
Това ли беше онзи слидеринец,който мразех?
Това ли беше една от онези грифиндорки,които ненавиждах?Какво толкова различно имаше в нея?Кое ме накара да се влюбя?
Какво има в теб?Кое ме накара да се влюбя в теб?
-Върви си!-пророни Сара тихо.
-Защо?-знаеше,че така ще стане.
Браво,миличка!Винаги си била по-силна от мен!Знам,че ще успеш!Ще избягаш,докато имаш време!Няма да позволиш да те заробят,както аз позволих.Знам,ще принадлежиш на друг.На някой,който те заслужава.
Не искам друг,искам само теб!Защо съдбата е толкова жестока?
Защо не мога да те имам?Защо трябва да те преотстъпя на друг?
Сара вече не издържаше.Потрепери.Не от студ.Трепереше от близостта му.
Не си се променила!Но и не си ме преживяла.Иначе нямаше да трепериш...
Не си се променил!И не си ме преживял!Иначе нямаше да стоиш така.Щеше да се дръпнеш...
Последва импулсивнва целувка.Но не продължи дълго.Сара се дръпна.
-Какво правиш?
-Незнам!
-Стига!Не разбираш ли?Това е краят!
-Не!Не мога да го приема.
-Ще го приемеш...Аз също...Все някога...
-Не,Сара,не мога да имам бъдеще без теб!
-Недей,моля те!
Вече беше напълно отчаяна.Нямаше да издържи още дълго така.
-Не мога да живея без теб!-каза тихо Джеймс.
-И аз-прошепна Сара,вече останала без глас.
С крайно усилие го блъсна и скочи в езерото.Той я последва.Щеше да бъде с нея да последно.
-Какво правиш?-попита той,когато я достигна.-Ще се удавиш!
-Няма живот за нас!По-добре да не го живея!Не и без теб!
-Няма да си сама!
Водата беше леденостудена и вече и двамата трепепереха.Но не обръщаха внимание.Бяха заедно,това беше най-важното.Бавно започнаха да потъват,но нито един от двамата не направи опит да се спаси.Просто стояха,вкопчени един в друг.
-Обичам те!-прошепна с последни сили Сара.
-И аз!
Главите им се скриха под тъмната вода и оставиха малки мехурчета на повърхността.Но от там никой не изплува със смях,никой не се показа отново.Животът напускаше телата им,но останаха заедно до самия край.Ако имаше живот след смъртта...те щяха да го изживеят заедно.
Пет Яну 25, 2008 9:59 pm
.Честно каэано,както каэах в Потър-мания,раэкаэът прилича на твърде много други и така не може да бъде отличен. И все пак ми напомня эа моите банални глупости,макар че те не могат да се сравняват с твоя раэкаэ 
(тоест той не е толкова банален) .Все пак ми харесва и ако продължиш да пишеш ще се усъвършенстваш! Искам още пък!