Днеска в тетрадката по география... Да, знам, че не е редно да започвам така, но ще видите. Та, днеска в тетрадката по география си писах I Love Fred & George и отдолу писах Gred & Forge и само за малко дето не се разревах насред часа. Както казах на адашката в скайпа, на самия момент когато Фред умира, не се разплаках. По-скоро се ядосах. Ядосах се, защото човек като Фред Уизли не може да умре по този начин! Ядосах се, защото Роу - след като толкова много е искала да убие един от близнаците - можеше да го направи по по-героичен начин, да умре в дуел, като герой! Той не заслужаваше смърт, още по-малко пък такава!!! Ядосах се, и защото момента е толкова претупан, че няма накъде повече! Някаква си експлозия, която така и не се разбра откъде се взе, бум - и той просто си отиде... Обаче, когато половин час по-късно затворих книгата прочетена, изведнъж като осъзнах какво е станало, и се разплаках. Истински. И отворих книгата и пак и пак препрочитах момента (знам, мазохистка съм.) И все още не съм включила напълно, че вече няма близнаците Уизли... Горкия Джордж...
Та това за мен определено беше най-покъртителното нещо в книгите. Фред! Фред, за Бога!!! Още ми се преобръща стомаха като се сетя...
Както и да е, отплеснах се, а и пак ми се насълзиха очите.
Все пак той си отиде с усмивка...
Доби... когато Хари го погребваше, и това, че последните му думи бяха името на Хари... Горкия Доби...
Хари на гробовете на Лили и Джеймс... Там се разплаках... Както и когато Хари четеше писмото от майка си...
Ядосах се на това, че изобщо не е отделено време на Лун и Тонкс. Не беше честно!
Както и всички останали, които умряха... все още не съм свикнала с мисълта, че са мъртви... Добре де, не ме е жал за всички. Хич не ме ебе за Белатрикс, за Скримджър (знам, жестоко е, но не ми е симпатичен) и за Бърбидж (дори не я знам каква е).
Дъмбълдор... На погребението... И там се разревах, когато Хари си мисли, че никога няма да се събуди от тоя кошмар и т.н... Божичко.
Иии Сириус... Накрая, но не и последен... Първия път, когато плаках истински на книга!!! Боже тая Бела хубу че умря...
Има и други моменти, сигурна съм. Ама не се сещам.
Чет Яну 24, 2008 1:24 pm
