Най - тъпите неща в книга 7

Здравейте отново. Предлагам тук да обсъдим някой от многото простотии в книга 7. Просто недоумявам как Роулинг ги е написала ?! Толкова ли е била изчерпана от идеи, че да пише такива неща. Понякога имах чувството че чета аматьорски фен фикшън. Поне хубавите неща като главата "Разказът на Принца" също са доста тъй че не съм много разочарован.
Книга 7 е готина, винаги има действие, но можеше 100 пъти по добре.
Сега ще изброя неща които ми се сториха глупави, недообмислени и невероятно аматьорско измислени.

1. Това е птица ! НЕ ! Това е самолет ! НЕ ! Това е супермен !!! НЕ !!! Това е ВОЛДЕМОР ! - WTF Волдемор лети просто ей така... явно се е вдъхновила от 5-тия филм ... там поне може да си помислим че те постоянно се магипортират, но Волдемор да вземе да лети ...
2. Даровете на смъртта - един пръстен ги владее и в тъмнина да ги обвие ... опа пръчка исках да кажа. Барти Крауч имаше мантия невидимка която си работеше като всички останали.... ако не греша когато Артър беше нападнат от Наджини в книга 5 и той беше заспал под мантията невидимка ... но само на Хари е избраната велика и неповторима мантия невидимка .. късметлия тоя Хари ей. А пък тоя камък нито разбрах какъв беше смисъла от него нито нищо ... просто пълна глупост. Явно Роулинг е нямало с кво да си запълни 7-мата книга и е решила че трябва да напише първата простотия която се сети.
3. Рон Змийския език - е не ! Рон се хванал за гърлото почнал да съска там и взел да налучква как е отвори се на змийски. Браво Роу оригинална си. Нищо нямаше да ти струва Хари да слезе до Стаята на тайните .. 2 страници отгоре най - много ама не нали трябва да пишеш глупости.
4. Краб и адския огън - Винсънт Краб който не може да запомни пътя до общата си стая научил как да прави адски огън ... което трябва да е едва ли не необратима магия с която можеш да унищожиш дори хоркрукс..
5. Табу-то върху думата Волдемор - ехее тоя Волдемор прекрачва магическите граници която Роулинг постави в първите 6 книги. Който каже Волдемор веднага го засичат ... Ми направо да бяха направили който каже Волдемор да умира дирекно ...
6. Чашата и диадемата - хоркруксите с безценната душа на Волдемор. Чашата в трезора на Белатрикс ?!?!?! WTF ?! Волдемор не вярва на никой и вместо да скрие чашата на някое място на което никой друг не би се сетил да потърси, да го защити както беше защитил медалиона и да си живее спокойно, той ще вземе да го даде на Бела да го пази в трезора си .... да бе успех. Да не говорим че тва е толко известна чаша която много хора биха се изкушили да откраднат. А да скрие диадемата в нужната стая .... не .. по голяма глупост не съм чувал... само той знаел за стаята ... да бе при положение че вътре има милярди скрити предмети определено само Волдемор знае за нея. И ще си остави просто така хоркрукса незащитен ... браво Роу измисляш си нов Волдемор (кхм летящ при това ).
7. Домашните духчета - добре могат да се магипортират по техен си начин. Няма проблем ама да вземат да магипортират и хора с тях Ми то тогава Волдемор можеше да направи следното: Праща 1 духче да работи в Хогуортс, духчето отива в кулата на Грифиндор запомня я, магипортира се при Волдемор, казва му да спре да лети че да може да се хване за него Магипортира Волдемор в стаята на Хари и следва изненадааа.
8. Джини - тя е приятелка на Хари, но защо да я закачат ? Могат да я отвлекат от Хогуортс, но защо да го правят ? Да не би Хари някога да е спасявал някой че и сега да тръгне да я спасява .... А защо изобщо да има повече от 3 изречения в книгата ? Тя да бе би да е някаква любимка на феновете и при това невероятно важен и интересен герой ... Роу заради тва мога да те намразя да знаеш !
9. Дуела на Волдемор и Хари - Хари обяснява на Волдемор разни работи, добре, но новия (летящ ) Волдемор е по - тъп от нормално и не може да разбира от първия път затова се налага Хари да му обяснява като на малоумен... След това в битката Волдемор виква "Авада Кедавра", а Хари разбира се "Експелиармус" .... заклинанието на Волдемор рикушира, удря Волдемор и край... 7 книги за тоя зашеметяващ, неповторим и невероятно интересен дуел. Не можеше ли Роулинг за последния дуел да се беше постарала поне ?Трябваше да сложи много заклинания, трикове и екшън
10. Начина по който умря Снейп - Не стига че е един от най - готините герой в книгата (А за мен даже най - готиния) ами даже и не се сбиха с Волдемор като хората. Нападна го змията и го уби .... хитро хитро ... тя Наджини нахапа Артър Уизли много по яко, но той не умря. Ама Снейп дирекно трупяса ... и кво всичките му умения в черната магия и всичко ей така напразно ? Не можеше ли да има 1 голяма битка в който Снейп убива някой и друг смъртожаден преди да бъде победен от Волдемор ?

Това е засега топ 10 простотии в книга 7 който ми идват на ума. Скоро може да добавя още.

Понеже вече не ми стигат нерви да се впрягам наново, копирам част от първия си коментар по темата в един друг форум =)

Цитат :

След дълго отсъствие се завръщам...
Разочарована.

... не мога да си изкривя душата да кажа, че книгата е пълен боклук, има свестни моменти, от Батилда/Нагини примерно тръпки ме побиха, ей за тая сцена - евала, обаче не мога да се отърва от чувството, че книгата по принцип е писана с прекалено много съобразяване как да се напише така, че да изглежда зрелищно на филм. Това е адски грешен фактор при писане на книга, за това си има сценаристи, на които това им е работата. Добре, както и да е...

Откъде да почна.

За първи път книга от поредицата успя да ме ОТЕГЧИ. Обикалянето из провинцията се проточи прекалено много страници - и някак си не мога да се отърва от чувството, че тия страници не са нищо повече от пълнеж, все едно Джо е страдала от продължителна липса на вдъхновение и все с нещо е трябвало да запълни дупките в сюжета. защо така? Толкова много неща можеше - ТРЯБВАШЕ - да се случат, толкова сюжетни линии така и си останаха висящи, а текстът продължаваше и продължаваше да описва как Хари половин година кажи-речи се носи по течението, все едно някой го интересува.
----
Калпави диалози. Ужас. Едно от нещата, които винаги са ме кефели в досегашните книги, са вдъхновените реплики... които в тази книга липсват. Или доколкото ги има, се броят на половината пръсти на едната ръка. Впрочем май са толкова малко, че май май мога веднага да цитирам всички, които изобщо стават:

"Are you planning to follow a career in Magical Law, Miss Granger?" asked Scrimgeour.
"No I'm not," retorted Hermione. "I'm hoping to do some good in the world."
***
"I have more!" shrieked Professor Trelawney [...], "more for any who want them!" (след като уцелва Грейбек с кристална топка, това е един от малкото моменти, които ме разхилиха искрено.)
***
[Dumbledore]
"... You must kill me."
"Would you like me to do it now?" asked Snape, his voice heavy with irony. "Or would you like a few moments to compose an epitaph?"
***
[Peeves]
"... And Voldy's gone mouldy, so let's have some fun!"
"Really gives a feeling for the scope and tragedy of the thing, doesn't it?" said Ron...

И... това е. Всички останали диалози са плоски, без капчица живец, даже плахите опити тук-таме да се вмъкне някакво подобие на хумор са си останали не повече от плахи опити.
----
Очаквах да има доста трупове, но чак такава кървава баня... Не знам, може би Джо е смятала, че с много смърт ще може да вдигне драматизма достатъчно, че да компенсира липсата на други достойнства. Евтин подход, ако е така.
----
Лупин... готиният Ремус се държи като пълна шушумига! Ужас! Ужас! Почти съм доволна, че Джо го уби, след като го превърна в някакъв смотльо. А беше един от любимите ми герои.
----
Цялата трагична семейна история на Дъмбълдор няма никакво, ама никакво място в разказа, но за съжаление заема повече страници от всичко останало.
----

Сивиръс...
(кратка пауза тук, докато спра да треперя от яд.)

Тази книга трябваше да е за Хари и Снейп! Всичко в "Нечистокръвния принц" водеше прекрасно към един хубав финален разказ за изправянето им един срещу друг, за тайните, истините и лъжите между тях, за всичко, което ги свързва и разделя, за жертвите и загубите им, за цената на любовта и предателството, за стойността на изкуплението и прошката... Джо можеше да се сети да обърне малко внимание на всичко това, а не да ни губи времето и търпението със скучни описания на месеци безплодно мотаене, редувани с клане и кървища. Вместо това всичко гореизброено бе само загатнато надве-натри в един претупан епизод, от който Хари си тръгна едва ли не свил рамене: "О, ама ти си бил добър, е, окей тогава, ще взема да кръстя сина си на теб." Пфу!

----
Хари - Хоркрукс. Грънци! Това толкова ОЧЕВАДНО е заимствано от фенските теории, че просто няма повече накъде.
----

Епилогът... Божичко...

"И те всички живяха дълго и щастливо". Амин.


Чела съм фенфикове къде-къде по-качествени.

=) набирам скорост нещо
Вярно че цитирам друга тема, но в Х/Дж това вече ще избие на офтопик:

Demon Hunter написа:

Ами лесно може да си кръсти сина на Снейп Все пак след всичко което Снейп е направил за него и най - вече за майка му заслужава малко уважение. Друг е въпроса че Роулинг е пропуснала момента на осъзнаването на Хари който мисля че в случая е много важен. Като цяло е оставила твърде много за въображението на феновете.

Хех, да, за мен и теб може да е най-нормалното нещо на света, ама за Хари Потър... Съгласна съм за осъзнаването, това най-много ми се искаше да го прочета, а тя го остави да се случи "зад кадър"... и какво, в един момент момчето си е нашия твърдоглавичък, леко сляп за останалия свят Харчо с неуврялата глава, в следващия - някакъв супер пораснал, мъдър и величав герой-спасител с дълбокомислен философски поглед върху живота...

Сега ще отговоря с номера на твоите отговори.
1. Волдемор е един мишок и далеч не е толкова могъщ. Най - могъщи са древните магьосници като Мерлин, Създателите на Хогуортс и много други. Дори за тях не се знае да са можели да летят. От къде на къде Риддъл ще вземе да лети ? Обезмисля половината интересни неща в книгата! Дай всички да вземат да летят и да се бият в въздуха. Тва е просто липса на въображение не друго.

2. Каквото и да ми говориш тва с тея дарове беше толкова смотано че просто няма на къде... а пък за магическите пръчки там просто няма да отварям темата... кои на кои взел, кои на кво направил. Изведнъж идва някаква най-велика пръчка абе яко зле липса на фантазия както казах.

3. Хич не ме интересува Хари какво е имал Роулинг като не може да си измисли книгата като хората феновете кво сме й виновни че и намираме грешките които в книга 7 са безброи. Да се беше постарала! Аз съм чел фен фикове с ПЪТИ по - добри от книга 7.

4. ... на мен всичко ми направи лошо впечатление.

5 Никои досега не е омагьосвал дума така че когато някой я изрече другите да го засичат! Тва е извън силите на магьосниците. Затова казвам че Волдемор прекрачва границите на допостимуто и почва да става една такава фантасмагория дето всеки си ги насосва както му хареса.

6. Волдемор не вярва на никой !!! Това е Волдемор! Показано ни е как разсъждава той. Изведнъж Роулинг пресъздава един нов Волдемор които няма нищо общо с този от миналите 6 книги. Да не говорим че е невероятно тъп, че чак са налага Хари да му обяснява. Просто интелекта на Волдемор е занижен много, а той все пак е най - блестящия ученик на Хогуортс.

7. Да де Роулинг отново не е могла да измисли нещо като хората и пак си ги е наредила колкото да има нещо.

8. Ми да беше го обяснила! Това е последна книга! Аз не съм длъжен да и следя миризливите интервюта с комерсиална цел за да знам какво Роулинг е пропуснала да напише в мизерната си книга !

9. Има начини да се измисли да е интересно спокойно.

10. Един от гафовете.

За финал ще кажа само че един истински автор никога нямаше да развали поредицата по такъв начин! После не ми говорете че Роулинг не ламтяла за пари щото била по богата от английската кралица. Ако и дремеше поне малко за поредицата, никога нямаше да пусне в продажба този незавършен аматьорски боклук наречен Хари Потър и Даровете на Смъртта.

Не мога да опиша колко съм разочарован... очаквах толкова много, а Роулинг направо се подигра с фенове си. Всеки вманиячен фен като мен ще намери всички тези грешки и още много които ме мързеше да опиша.

Хм....не може всички да са на едно мнение.Роу го прави така,както тя чувства,че е правилно-пише каквото и е на сърце.Много хора(като мен) са на мнение,че в книгата има доста гафове,но това не я прави лоша! Като цяло е сполучлива,грабва вниманието,макар че не трябваше да се отделя толкова време на скитането иэ горите.И все пак така покаэва кой е вярен и кой-не и колко дълъг е пътят на победата.
Дори Дъмбълдор каэва,че Волдемор е могъщ.Това,че не съобраэява в дадени моменти,или че не е съэдал училище като Хогуортс,не го прави мишок! Все пак под негова провокация министерството падна эа седмица!
И от къде энаеш,че никой не е омъгьосвал дума,така че да стане табу? Все пак Роулинг е иэмислила целия тоэи свят и това,че не е описала цялата История на магията,не эначи,че не може да се направи магия на име.
Хах,и това че виждам нещата от друг ъгъл,не эначи,че не съм вманиачена на тема Хари Потър.
И не искам да спорим,эащото май прерасна в кавга?

Незнам аз просто си дискутирам, не се карам и не съм казал че не си вманиачена фенка! Така е ти виждаш нещата по един начин, аз по друг.
За мен всичко беше твърде насосано сякаш книгата е писана за 1 месец. Хари разгада всичко твърде лесно, слаби диалози, половината герои са зарязани на произвола на съдбата, важни моменти липсват, липса на магии и грабващите описания като в старите книги. Лично за мен сюжета беше изключително елементарен и не останах одовлетворен от книгата. Можеше да бъде наистина нещо върховно.
А за Волдемор може да е най-силния жив магьосник, никой да не може да се мери с него, но и той далеч не може да прави всичко. Лично на мен ми умира кефа като гледам любимите си герои да правят някакви пълни измишльотини без грам логика или обяснение от страна на авторката.

Ако не друго,то поне описанията бяха сполучливи според мен.

^^DaisY^^ написа:

Аз ли съм единствената, на която книгата ми хареса?

Не,раэбира се!
Книгата е....върховна,прекрасна,велика,неэемна и т.н.
А эа теэи,които не я харесаха-не эабравяйте,че е написана эа деца.Долавя се нещо прикаэно.Не може да я критикувате,эащото трябва да я раэбере точно онаэи част от аудиторията,эа която е преднаэначена.И все пак не е някакво леко четиво.Написана е така,че поне един епиэод да може да удовлетвори всеки и той да получи,каквото иска.Не се ли събраха Хари и Джини?Не се ли раэкри най-после,че няма идеални хора? (Дъмбълдор).И дори и в най-смутното време имаше време эа любов (колкото и да мраэя таэи думичка)
И не мисля,че Волдемор умря нелепо.Експелиармус,и какво от това?Всяко нещо си има смисъл,а специално това покаэва,че винаги най-простичкото решение е пред нас,но трябва време,докато го осъэнаем.А също,че и най-голямото эло може да се победи,начинът понякога не е важен.
Нищо в книгата не е случайно.