Той...

Той беше просто едно момче. Не беше известно или пък богато.Не беше много умно,дори не беше и силно.Имаше само своето сърце,благородно,прекрасно,мило сърце.Е доиде деня на неговата смърт.Той беше сам в стая само с един процорец и една врата.Беше се свил в ъгала и плачеше.Беше зима… Стаята беше замръзнала от студ.Сълзите му се заледяваха докато падаха и дрънчаха по пода. Беше блед… Нямаше други хора около него.Общо каано той беше в килера на една много стара и окаяна къща в планината.Наоколо имаше гори и планини.Нямаше никого в радиус 100 километра.Да се върнем на момчето.Окаяното му състояние показваше че не беше ял от дни.Косата му беше разрошена,очите му бяха потъмняли и помръкнали.Усещаше че наближава неговият край.Не… Той нямаше видими рани от скорошни битки,не беше изпил и отрова,не мислеше да си пререже вените или пък да се обеси.Раната… Раната беше в сърцето му. Първо че всичките му приятели го бяха изоставили. Второ Най голямата му любов го беше напуснала.Накрая родителите му го бяха изгонили. Нямаше какво повече да изгуби,но това му беше прекалено достатъчно.Сетният му час наближаваше.Каката му и ръцете му бяха премръзнали и изтръпнали.Бяха посиняли като небето навън в тази тиха зимна нощ.Свлече се и легна на пода.Дишаше учестено и неравномерно.Сърцето му биеше лудо.Беше жаден… Беше жаден но неямаше сили да отиде да пие вода.Сега умираше.Умираше бавно и болезнено.Мислеше за нея,за тях..Дали щяха да се сетят за него.Дали щяха да го потърсят или щесе да стои тук със месеци преди да го намерят.Започна да му се гади.Повърна малкото останало в стомаха му.Легна отново на пода.Едва дишаше.Спеше му се… Реши да притвори очи съвсем за малко. Затвори ги и изведнъж попадна в бездънна яма.Летеше надолу а около него имаше само тъмнина.Езвуднйж пробясна нещо отдолу.Той видя дъното и извика.Стресна се и се събуди. Започна да кашля и изкара няколко храчки примесени с кръв. Знаеше че това беше последният му ден живот. Толкова много думи бяха останали неизречени.Толкова неща не бяха довършени.Изведнъш се дочу глас на момиче.Нашият герой отвърна съвсем слабо.

- Какво правиш тук-Попита момичето. - Как си?

-Надя нали знаеш колко много те обичам- Каза той.

Момичето го погледна и заплака.Тя не искаше да умира.Прегърна го и прошептя в ухото му.

-Да,знам.

-Искам да знаеш че ще те пазя,където и да отида.

Момичето заплака отново.Погледна го със насълзени очи и каза:

-Ти няма да умреш,няма да ми го причиниш нали?

-За мен краят е все по блиско,но искам ти да бъдеш щаслива.

-Обичам те- Каза му Надя.

-Прекалено късно… -Отвърна той.

След това затвори очи и дишането му спря.С треперещи ръце Надя го прегърна и целуна.Ледените му устни показваха че той никога вече неще каже “Обичам те”.Надя плачеше над студеното му тяло доста време.

Нека се върнем в нашия герой.След като затвори очите си усети как нещо го дърпа нагоре.Видя как душата му излиза от тялото и се понася нагоре.Видя как Надя плачеше и му стана тежко.Каза и последно збогом,след което тои изчезна във вечността.