Нистина можеше да се получи много по-добре
За всеки влак си има пътници
Светлината от слънцето почваше да гасне,когато на хоризонта се мярна фигура,приведена под тежък товар.Ако човек се вгледа по-внимателно,ще забележи,че това не е някакъв вързоп,на какъвто приличаше,а хилаво дете,склонило глава над майчиното рамо.
Странно би се видяло на жителите на магьосническото селце жена,която е магьосница,да върви пеша,носейки дете.Нали спокойно можеше да се магипортира?
Нощта почти се бе спуснала над селцето,когато пътниците пристигнаха в него.
-Сега ли ще отидем?-уморено попита детето.Лицето му сякаш бе обеэобраэено-огромни петна го набраздяваха,а очите му бяха необикновено големи и пламтящи от болка.Петната,които покриваха тялото му бяха още по-огромни.Ръцете му,тънки и мъртвешки бели,едва го крепяха да не падне.
-Не,късно е-нежно отговори майка му.-Ще пренощуваме в селото,а сутринта ще отидем.И ще оздравееш.слабата надежда отново се разпали с всичка сила и вдъхна сили на жената.
Закъснели минувачи учудено поглеждаха двамата,а после бързо отминаваха изплашено.Било 15 век.Змийската шарка- най-страшната и неизличима болест за магьосниците вилнеела с пълна сила.Спасение нямаше.Единствената надежда бе да се помолиш в Малкия параклис на края на Хогсмийт.Вярваше се,че тук мнозина намират изцеление.
Детето се закашля.Суха,продължителна кашлица.Дълго време не можа да си поеме дъх,а накрая тежко вдиша лекия нощен въздух
Най-после то се успокои,а слабите му гърди немощно се вдигаха и отпускаха.Слабото му телце създаваше усещането,че няма да издържи дълго време.
Най-после майка му се спря,за да пренощуват.Отпаднала,свали детето от гърба си и тихо му запя стара магьосническа песен.Топлата юнска нощ нежно се бе разстлала над тях,а эвеэдите ярко се усмихваха на пътниците.
-Наистина ли ще се излекувам?-попита момчето с детска,трогателна до сълзи наивност и се притисна до майка си.Тя го помилва по главичката и отвърна:
-Остана ни само да се молим.Хората не могат нищо,но Бог може всичко.
Детето притвори очи и се взря в небето.Представяше си как Той слиза от него,заедно с хиляди эвеэди.Красива детска мечта…
И наистина.Една эвеэдица трепна,заблещука силно и се отрони от небето.Полетя точно към него.
-Хайде,подай ми ръка-заговори,когато светлината и се разпръсна над цялата земя и стана светло като ден.-Да отиваме,чакат ни.Ще видиш сестричката си.
-Ами мама?-неуверено попита.
-И тя ще дойде,но след време.За всеки влак си има пътници.
Эвеэдата му подаваше сияйната си ръка.Накрая момчето протегна слабата си ръчичка и немощно стисна тази на эвеэдата.Двамата полетяха нагоре.Към небето и простора.
Утрото скоро настъпи.Росата окъпа земята и събуди жената,която се наведе над детето си.
-Време е-нежно му заговори и погали челото му.То бе още по-бледо и студено.
На алените му устни трепкаше последна,потънала във вечността мила,детска усмивка.
Съб Май 31, 2008 9:23 pm